Романтичният егоист, професионалният провокатор, телевизионният водещ – Бегбеде има много лица. Едно обаче не може да му се отрече – дори да не го смятате за харизматичен, той безспорно е талантлив. "Живот без край" е поредната доза безпощадна ирония, но и книга, която ще ви накара да се замислите за собствената си тленност. И не само.
Убедени сме, че няма нужда да представяме Фредерик Бегбеде – не само защото вече сме го правили в няколко статии, а и защото той е достатъчно добре познат на всеки, който поне малко се интересува от съвременна литература. Или от кино. И така – писателят, който ядосва читателите си точно толкова лесно, колкото ги и разсмива, и успя да си спечели милиони почитатели още с "Любовта трае три години", а след това сломи съпротивата на всички, които не го харесваха, с "Уна & Селинджър", ви е приготвил един очаквано добър коктейл от самоирония, провокация, смазваща критика на съвременното общество, маскирана като остроумие, и поредица от силно смущаващи научни факти."Живот без край" е почти автобиографичен роман за един навършил 50 години телевизионен водещ, който изведнъж се оказва заобиколен не от купонджии, а от хора, които се хранят здравословно и ходят на йога. Не, не е сменил приятелите си. Просто някак е успял неусетно да изостане от тях и страхът от смъртта се стоварва върху него с известно закъснение. Роман за един свят, в който не е толкова важно кой си ти, много по-важно е с кого имаш селфи. Свят, в който генетиката, колкото и да е напреднала, все още няма достатъчно отговори.
"Животът е хекатомба. Mass murder с 59 милона мъртъвци годишно. 1,9 смъртни случая в секунда. 158857 мъртъвци дневно. От началото на тази глава двайсетина души са умрели по света – повече, ако четете бавно". Кога човек започва да се замисля за смъртта? В случая – когато става на 50 години. А заедно с размислите над преходността на живота идва и идеята за безсмъртието. Или как да отдалечим смъртта. Как да придадем достатъчно смисъл на съществуването си? И това е само малка част от въпросите, които задава Бегбеде.
Един от най-логичните отговори, разбира се, е създаването на поколение. Дали обаче всеки родител е добър родител? Вероятно се досещате, че отговорът категорично е не. Тук трябва да направим едно малко уточнение. Фредерик Бегбеде има две дъщери. Героят на този роман, който, както вече споменахме, е почти автобиографичен, също има две дъщери. И смята, че ако съществуваше нещо като изпит за пригодност, преди да позволят да станеш баща, повечето хора, включително той самият, не биха го издържали. Но пък именно децата са това, което придава реален смисъл на живота му.
Да, Бегбеде може да бъде сериозен, може бъде скандален, но независимо коя от двете форми е избрал, винаги има да каже нещо важно. В "Живот без край" най-често избира да е забавен и не пропуска да направи един доста подробен списък на предимствата на Смъртта. Ще споменем само няколко:
"Позволява да се измъкнеш от семейните събирания (Коледа, Нова година)".
"Когато си стар, вече нямаш право да пиеш и да се дрогираш."
"Ще имам хубаво погребение".
Предимствата на живота също са подробно изброени, но ще ви оставим да ги откриете сами. "Живот без край" е книга, която изисква от читателя най-вече да има чувство за хумор, но също така и ни напомня, че всичко, на което се смеем, всичко, от което се ужасяваме, всичко, което смятаме за повърхностно и глупаво, често е не само част от живота ни, но и от самите нас.
В случай че сме успели да провокираме любопитството ви и искате да разберете дали Бегбеде е успял да намери ключа към вечния живот, най-прекият път към "Живот без край" е ТУК.
