За да спечелиш в тази игра, ти трябват две неща – една кутия и една приятелка. За да се влюбиш във филм, ти трябва филмова вечер с ценител на френските ленти. Така открих този разказ за онези "Детски игри", които ме оставиха безмълвна с часове пред екрана.
Режисьорът Ян Самюел през 2003 г. ни описва една вълнуваща драматично-романтична любовна история, виждаме "живота в розово" с песента на Едит Пиаф - La vie en rose, и преживяваме лудостта и дързостта на Жюлиен и Софи.
Изиграни блестящо от едни от най-обичаните млади актьори на Франция - Гийом Кане и Марион Котияр, двамата герои се справят заедно с трудностите на живота още от крехката 8-годишна възраст.
Те са бунтарите, те не зачитат правилата, те са перверзни, псуват, предизвикват обществото, подвластно на общоприетите канони. Едно завъртане на шарената кутия и хоп - Cap ou pas cap? (от френски – способен ли си, или не да направиш нещо – capable, pas capable). И те са способни на всичко, с изключение на едно - да се разделят завинаги.
Играта, превърнала се в център на живота им, започва с невинните детски опити да отвлекат вниманието си от нелечимата болест на една майка, от злобата на връстниците, от расистките подмятания. Докато накрая не минава отвъд страха, перверзията и дори живота.
Един разказ за приятелството, любовта, копнежа и предизвикателството, което "Мила Софи, е по-добро от дрогата, от това да разрушиш, да изградиш и да поправиш, от ганджата, канабиса, LSD и екстазито, от банановия шейк, секса, 69, Кама сутра, от Лара Крофт, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, от богатството на Бил Гейтс, от устните на Памела Андерсън, от соло изпълненията на Джими Хендрикс... По-добро от свободата. По-добро от живота".
Cap ou pas cap да приемете предизвикателството да се впуснете за 93 минути в тези "Детски игри"?
