Филмите, направени по комикси имат едно изключително важно качество и то е, че ако не си фенбойче, трудно можеш да хванеш какъв им е проблемът или обратното – защо са толкова добри.
У нас комиксовата култура традиционно е слабичка, но пък има голяма маса хора, които оцениха усилията на Холивуд да пресъздаде на екран изключително добре редица култови за жанра образци (от последните години споменаваме както чудния последен Батман, така и якия Watchmen, които олимпийски надскочиха всички очаквания).
Iron Man e част от мега проекта на Marvel да пренесат максимално точно и зрелищно на голям екран целия си приказен свят.
И след титаничния успех на първия Iron Man и The Incredible Hulk, следват неща, за които си заслужава да си изтъркаме подметките, потропвайки от нетърпение – Iron Man 3, First Avenger: Captain America, Thor и мега проекта, очакван през 2012 - The Avengers (Отмъстителите), който ще събере в един филм целия отбор супергерои в най-голямата битка в живота им.
Вторият Iron Man е само част от големия план, която обаче не е лишена от задушаващата тежест на контейнер с големи очаквания.
Сплавта вътре бълбука с прогноза за огромни приходи, звезден каст, скъпи ефекти и нескрита амбиция, подобно на книжните комикси, ако първата, подготвителна за истинския екшън част има успех, втората да я помете по всички параграфи.
За съжаление, последното не се случва, въпреки че Iron Man 2 най-вероятно ще удари тавана на боксофиса.
Защото продължението не надхвърля добре изчисления, магически, верен на оригинала и изпълнен с точните дози екшън, драма и комедия първи Iron Man.
В началото на Iron Man 2 Тони Старк е на върха на славата си и след като по забавен начин се преборва с амбициите на правителството да сложи ръка върху железния му костюм (един от най-забавните моменти във филма), окончателно монополизира световния мир.
Егото и славата му се реят сред облаците, докато сериозен проблем не го сваля на земята, предизвиквайки сериозни натъртвания на самозабравилия му се задник.
Костюмът, на който светът се надява на спасение, бавно го съсипва и изглежда няма решение на проблема с токсичния паладий, който едновременно го поддържа жив и го убива.
Това е причината цялата първа част на филма да минава под знака на неговото шумно отчаяние и психологически драми, изразено по възможно най-инфантилния начин и често насочено към избранницата на сърцето му – Пепър (Гуинет Портлоу).
Появява на злодея го посвестява - физикът-гений Иван Ванко (татуиран и злобно мърморещ на развален руски Мики Рурк) идва да отмъсти за баща си – бивш партньор на създателя на Старк Индъстрис.
Въпреки че още във втората си сцена вече размахва наелектризираните камшици, до края на филма така и не е използван комикс прякорът му Whiplash (което важи и за Черната вдовица на Скарлет Йохансон).
Ситуацията се усложнява от влошаващото се физическо и емоционално състояние на Старк и кулминира в редица конфликти с приятели и врагове.
Странно е, че в сюжета на филма се случват адски много неща, които обаче не го правят напрегнат, а по-скоро ни поставят в очаквателна позиция за решаващата битка много кратко след началото.
За сметка на това краят е дори по-претрупан и за близо 40 минути Железният човек успява да се сбие с най-добрия си приятел, да разсърди жената, която обича, да срещне мистериозните S.H.I.E.L.D., да реши проблема с паладия и да ни даде дългоочакваната взривна битка, от която да подскачаме на седалката и да хвърляме пуканки наоколо от кеф.
Актьорският състав се справя перфектно със задачите си, забавни лафове и диалози не липсват, но въпреки това оценката е твърдо по-ниска от тази за предишната част.
Което обаче изобщо не означава, че филмът не става. Така че, ако те влече, ставай и ти, и беж към киното.
Автор: Елена Пенева, peneva at avtora.com
