Годината е 2013. Майли Сайръс е най-секси жената на планетата според списание Maxim, нейното изпълнение на видео наградите на MTV принуди всички в шоубизнеса да коментират (независимо дали ги касае или не), а продуцентите на бившата Дисни принцеса са впрегнали усилия, за да я превърнат в най-разпознаваемото лице чрез провокативни клипове като We Can't Stop и Wrecking Ball и глуповати снимки в Instagram.
По всичко изглежда, че около нея ще се шуми независимо дали това ни харесва. 2013 година наистина ще бъде запомнена като златната ера на Майли, но музикалният свят не се изчерпва само с откровена голота.
Часовникът на Janelle Monae обаче показва друго време. Някъде в бъдещето през 2179 година, някъде, където Майли Сайръс просто не съществува. Janelle Monae изобщо не се вписва в съвременната поп култура и въпреки това успява бавно, но славно да си създава име и репутация на "една от най-трудолюбивите жени в шоубизнеса", както заяви самият Дейвид Летърман.
The Electric Lady е вторият ѝ цял албум, но се явява части 5 и 6 от концептуалните серии Metropolis, на които тя дава начало още през 2007 г. Критиката веднага заобича Janelle Monae заради дързостта да нахлуе в музиката с един друг, иновативен подход.
Самата певица изглежда като приветливо, жизнено и много напористо момиче, ако я засечете да дава интервю. В песните си обаче се потапя в един утопичен sci-fi свят, където тя е женският андроид Cindi Mayweather, а обществото е доминирано от киборги.
Без никакъв свян роботското алтер его на Janelle Monae продължава да интерпретира теми като любов, религия, класова борба и индивидуална борба за свобода. Разбира се, фантастичната история на Cindi Mayweather е повлияна от писатели като Айзък Азимов и Алис Шелдън, но докато те не са могли да "вкарат" музиката върху страниците си, то Monae е намерила начин.
The Electric Lady е над един час удоволствие за ушите, които обичат да бъдат галени от футуристично звучаща комбинация от R&B, соул, фънк сайкъделик поп, малко реге и рок китари ала Джими Хендрикс. Гласът на Janelle Monae се лее плавно над инструменталите, както совалките се реят из космоса, а когато се включат двигателите, така звучи и певицата, когато се изстрелва към друга орбита.
Албумът печели точки и заради страхотния избор на гости. Знаменитости като Prince и Ерика Баду дават допълнителен тласък на The Electric Lady в откриващите парчета Givin Em What They Love и Q.U.E.E.N., а други соул звезди като Solange и Miguel разкриват съвсем нови музикални територии в песента Primetime.
Танцувални композиции като We Were Rock & Roll и Dance Apocalyptic пък срещат световете на Стиви Уондър, Funkadelic и OutKast, а баладите Look Into My Eyes и Sally Ride дълбаят в дебрите на най-далечните кътчета на човешката (андроидната) емоционалност.
Обратно в 2013-та. Галактическият стоп завършва, но може да започне отново. Всеки сам избира как да продължи - Майли Сайръс ще е тук още известно време преди обществото да се пренасити от нейната особа. Janelle Monae също няма да е вечна, но с The Electric Lady тя си гарантира подобаващо място в историята с един от най-добрите албуми на 2013 година... или по-скоро на 2179 година.
