Жан Мишел Жар откри "Арена Армеец София": едно добро излитане

Pinterest LinkedIn +

Малко преди 20:00 часа на 9 октомври, всички улици около "4 км" са задръстени от коли и таксита и от всички страни на кръговото се стичат хора на групи към "Арена Армеец" с въпроса: "Леле, всеки път, когато има концерт ли ще е така?".

Въпреки неудобствата с пристигането и задължителното лутане, докато откриеш своя вход, на вратите на новата зала почти нямаше опашки.

Влизането беше лесно и бързо, асансьорите идваха почти веднага и 20 минути след обявения за начален час (20:00), малко над 12 хиляди души бяха на местата си, чакащи концертът да започне и наблюдаващи с интерес новото съоръжение.

След като нетърпението няколко пъти прерасна в подканващи аплодисменти, в 20:40 светлините угаснаха и за изненада на всички следачите се насочиха към противоположния на сцената край на залата, от където се появи Жан Мишел Жар и мина по цялото продължение на терена, подскачайки, раздавайки прегръдки и ръкостискания.

Накрая, когато стигна на мястото си, французинът поздрави всички на чист български, след което по време на целия концерт говори на родния си език и английски, като ползваше и преводач.

Концерта си у нас Жан Мишел Жар посвети на Ирина Бокова – новият генерален директор на ЮНЕСКО и първата жена в историята на организацията на тази позиция.

Още с откриващата пиеса на всички стана ясно, че присъстват на истински празник.

Дългогодишните фенове на Жан Мишел Жар най-сетне се докосваха на живо до иконата в електронната музика, която от своя страна с ентусиазъм (и ексцентризъм) откри световното си турне в бедна източноевропейска държава, в която свири за първи път.

Любопитните меломани пък станаха свидетели на първия концерт у нас в истински европейска зала, с прекрасен звук, идеална видимост към сцената отвсякъде, голям капацитет и удобно разположени тоалетни, седалки, пътеки.

Сцената на Жан Мишел Жар е космически музикален кораб, с клавиши вместо бутони с над 25 синтезатора, заобиколени от класически пултове и контрастиращи футуристични инструменти, които все още не са измислени и се ползват само от него.

Бандата му от трима човека свири на синтезатори и машини, възпроизвеждащи звуците съответно на ударни, струнни и клавишни инструменти.

Шоуто, с продължителност над 2 часа, което представя в България (и което у нас включва 2/3 от ефектите на пълния си вариант), е феерия от лазери, мултиметия, футуристични технологии и риалити визия – от камери, прикачени към тялото на Жан Мишел Жар и инсталирани по цялата сцена, за да покажат отблизо части от шоуто на екрана зад нея.

У нас французинът представи всичките си големи хитове от Oxygène и Equinoxe, в почти оригинални версии (в Западна Европа обикновено са ремикси), по пиеса от Magnetic Fields, Rendez-Vous, Chronologie и др., както и вдъхновената от Китай Souvenir Оf China, Calypso и Revolution Industrielle.

Естествено, два пъти посвири и на запазената си марка – лазерната арфа, както и на теремин в меланхоличната Theremin Memories.

Спорно е дали енергията, с която Жан Мишел Жар постоянно скача, раздава се и танцува по време на концерта си, е по-малка от тази, необходима да захрани цялата техника на сцената.

Сигурно обаче е, че публиката оценява и е заразена от ентусиазма му, а аплодисментите и овациите са достатъчни за два биса.

Подобно на други ранни емблематични електронни продуценти и композитори (например Kraftwerk, които гледах наскоро), музиката му – жанр сама по себе си – не се развива стилистично, а само технологично. Сцената и оборудването стават все по-революционно нови, но онова, което реално слушаме, е същото - емоционално, меланхолично, с красиви хармонии и леки електронни подложки.

Няма да чуеш Жан Мишел Жар да пуска дъбстеп, но пък новите продуценти имат доста да догонват ветерана в аранжирането на звуците и инструментите и синхронизирането на свиренето и композирането в реално време на подобни спектакли.

Да се докоснеш до всичко това определено е вълнуващо. Дори повече от екшъна по намирането на такси в неделя вечер след края...

Сподели.