Пред близо 4 500 зрители големият норвежки саксофонист Ян Гарбарек (Jan Garbarek) изнесе завладяващ концерт, продължил повече от два часа, в зала 1 на НДК.
“Невероятен”, “концертът на годината”, “исках никога да не свършва” – това бяха някои от коментарите, които се чуваха след края на концерта на Гарбарек. “Има много добри музиканти, но този човек създава светове”, каза пък една от модните в момента български писателки, на излизане от НДК.
Гарбарек се качи на сцената, съпровождан от възторжените аплодисменти на почитателите си, които станаха на крака, за да посрещнат своя музикален идол. Заедно с него, на сцената излязоха и бившият барабанист на групата Мано Чао - Ману Каче, пианистът Райнер Брюнингхаус и басистът Юри Даниел.
Изпълнението на Ян Гарбарек продължи повече от два часа. Снимка: Avtora.com
Още по време на първото си изпълнение музикантите вкараха много настроение и емоция, които веднага се прехвърлиха и върху публиката. Превърнал се в еталон на европейския джаз, Гарбарек редуваше изпълнения на два вида саксофон – сопрано и тенор. Свиренето и композициите му бяха живо доказателство за това, че норвежецът е сред най-големите имена в жанра world music.
Смятан за един от пионерите в съчетаването на фолклорни музикални мотиви и джаз импровизация, Гарбарек представи някои от най-добрите си неща от близкото и по-далечно минало. Имаше изпълнения от албумите “I Took Up The Runes” (1990), “Twelve Moons” (1992), “Rites” (1998), както и, разбира се, от албума “Neighbourhood” (2006), правен под лидерството на перкусиониста Ману Каче.
Със своите изпълнения Ян Гарбарек доказа, че е сред най-големите имена в джаз музиката. Снимка: Avtora.com
Дългите композиции на Гарбарек - средно между 10 и 17 минути, бяха прекъсвани от паузи за по една-две минути, след което се подемаха нови парчета, всяко от които бе равностойно на музикално пътешествие с неочаквани обрати, с по-лирични и по-бурни тоналности и звучене. Хармоничното взаимодействие между четиримата музиканти беше прекъсвано от силни солови изпълнения, които присъстващите в залата съпровождаха с аплаузи.
Разбира се, не мина и без бис, по време на който по-предните редици от публиката бяха наобиколили музикантите на сцената, а по-задната част слушаше, изправена на крака, изпълненията на световните джазмени.
Концертът на Ян Гарбарек бе организиран от Джаз плюс и бе първият от поредицата концерти в рамките на провеждания фестивал.
