"Therapy? трябваше да започнат в 20ч. В 19.55 ние бяхме на едно дърво, точно до оградата на стадиона. Гледката беше по-добра от тази на по-голяма част от присъстващите на самия стадион".
1.Go West
"Therapy? трябваше да започнат в 20ч. В 19.55 ние бяхме на едно дърво, точно до оградата на стадиона. Гледката беше по-добра от тази на по-голяма част от присъстващите на самия стадион".
Международният сектор на Централната автогара в София е пренаселен със съмнителни типове с мургав цвят на кожата. Не знам защо, но бях убеден, че всички чакат автобуса за Скопие. Но много скоро бях опроверган, пристигнаха два автобуса София – Мадрид и цялата тълпа се насочи към тях. Go west!
И аз отивах на запад, ама съвсем по-близък запад – Скопие, Македония. И аз бях в очакване на “Go west” , но за емблематичното парче на “Пет Шоп Бойс”. Отивах за една вечер при съседите, за да видя Нийл и Крис.
Още с преминаването на македонската граница разбрах, че ще е фън. Огромен билборд рекламиращ сок, призоваваше “Офреши се!”. 
Отивах при съвсем непознати хора, членове на сайт за разменно гостуване, чийто член бях и аз, но до този момент само бях приемал гости.
Пристигайки в Скопие, изпратих sms на момичето, при което трябваше да остана. Тя ми отговори: “Ei ti stasa! Da ne si trosham roumingot, aide ke se naideme vo 10 pred "Holyday In". Toi e vo zentarot."
Докато чакахме Данка да се появи, разбрах, че заради концерта населението на Скопие доста се е увеличило.
Данка идва с колело и тръгваме към дома й. Къщата се намира в албанската част на града, минаваме през множество джамии, жените са със забрадки, хората говорят някакъв неразбираем език. Оказва се, че около 40% от жителите на Скопие са мюсюлмани и джамиите са многократно повече от църквите. Но в града цари разбирателство между хората, изповядващи различни религии.
Вечерта на концерта е обагрена в един цвят – розов. Дори символът на града – каменният мост над Вардар е осветен в розово.
Сцената е семпло аранжирана с огромна бяла кутия в средата и два розови транспаранта с надпис: “ Т Mobile ви ги претставува Pet Shop Boys”. Площад “ Македония” е изпълнен с хиляди хора. Концертът е безплатен и всъщност голяма част от хората са дошли просто, за да се позабавляват.
С леко закъснение шоуто започва. На сцената се появяват двама бинтовани от глава до пети, които разтварят голямата кутия и оттам излизат Нийл и Крис. Първите няколко парчета са от последните им албуми и не предизвикват голям интерес у публиката. Но идва ред на “ Always on my mind”. Вълни от ръце заливат площада, хиляди гърла заглушават Нийл. Шоуто наистина започва. 
Целият концерт, може да се определи като “minimal” перфект. Двама изключителни танцьори, една бек-вокалистка с глас достигащ небесата, бек-вокалист, който освен това е и добър танцьор и няколко осветителни тела. Но всичко е изпипано до последният детайл и удоволствието от визията и звука е неописуемо.
Концертът завършва с “ Go west”. Тази със сигурност всеки я е чувал. Публиката е в екстаз. Сред множеството се издига плакат “East is just fine!”.
Нийл и Крис изчезват зад сцената, но концертът продължава. Останалите започват микс, с най-големите хитове на дуета.
Повече от 90 минути с “Пет Шоп Бойс” – моите очаквания бяха многократно надхвърлени, оказа се, че това съвсем няма да е поредният концерт, а ще остане като едно запомнящо се преживяване.
След концерта всички се отправихме към парка, където македонски групи щяха да продължат купона. Атмосферата беше страхотна - хиляди бяха окупирали полянките, саундът беше перфектен, нощта беше топла. И всички разговаряха, запознавах се постоянно с нови и нови лица. Двама немци бяха решили да обиколят Европа с “Трабант” и ми предложиха да се присъединя към тях, тъй като следващата им точка беше България. Учтиво отказах. Имах си билет за автобуса, който трябваше да отпътува към София в 8.30 сугринта. А часът вече наближаваше 5.
Компанията твърдо реши, че няма да си ходя и че трябва да остана за националният им празник, който предстоеше. На мен не ми трябваше много, за да променя предварителния план. Още повече, че на следващия ден започваше “Coca Cola Sound Wave”. А хедлайнъри бяха Therapy?, чиято “Diane” и до днес е едно от любимите ми парчета.
Дружно се взе решение – билети за концерта, няма да се купуват.
Therapy? трябваше да започнат в 20ч. В 19.55 ние бяхме на едно дърво, точно до оградата на стадиона. Гледката беше по-добра от тази на по-голяма част от присъстващите на самия стадион. Но дойде и неприятният момент. Концертът закъсня с повече от 2 часа. Рискувахме да загубим добрите позиции, ако слезем от дървото, тъй като желаещите съвсем не бяха малко. Крайниците ни бяха доста измъчени от непредвидената ситуация, но когато Анди и компания излязоха на сцената, забравихме за болката.
Твърдият саунд и непрестанното fuckin’ macedonian караха тълпата да реве неистово всеки път, когато Анди споделяше микрофона с публиката.
След около 60 минутен сет бандата изчезна от сцената. Не вярващи на случващото се, хората скандират името на групата. Ние също. Искахме си “Diane”.
След около 5 минутна пауза “Therapy?” са отново на сцената. Зазвучават познати акорди. Най-сетне – “Diane”. В нов аранжимент, но все така велика. Дървото, на което сме, подскача заедно с нас.
“Diane” и “Going Nowhere” бяха финала. Още един незабравим спомен от Скопие.
2.Back to East
С голяма мъка ставам в 7.30ч. И сега вече наистина изненада – паспортът ми е изчезнал. Дори не знам кога се е случило, през цялото време се чувствах толкова добре, че съвсем съм забравил за съществуването му. Събота е, всички държавни институции почиват, престоят ми значително ще се удължи. Данка и останалите нямат нищо против да продължим да се забавляваме до понеделник. И пак клубове, тълпи от хора, “Скопско пиво” - всички много се забавляваха да говорят с “бугарския дечко” , а аз два пъти повече да разговарям с тях.
След няколко часово препускане из Скопската полиция, Българското посолство и Службата им за международни паспорти, в понеделник получих временен паспорт, с който да се завърна в България.
P.S. В понеделник вечерта, като за последно, отидохме в култовия клуб “Ван Гог”, чиято площ не надхвърля 50м2. Имаше 100 човека, повечето от които на тротоара пред клуба. Свиреше някаква популярна из местните клубове група. По едно време басистът се приближи към нас и ни поздрави. “ Therapy? Бевме на едно дрво!”
Автор и снимки:
Здравко Григоров
(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail [email protected]. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)
