Един достатъчно обективен поглед върху малкото останала човещина у хората, равносметка на изгубеното и възмездие за изгубилите се. Филмът предоставя и явна гледна точка върху омразата и ненужната агресия, прототип на масовите побоища и малцинствените улични войни.
Христо – това е образът на изморения млад мъж. Изморен е от живота, който води, и от този, който се води около него – сякаш съществуват паралелно, а не в един и същи свят. Уморен е да се бори с глава в стената, а от другата страна да го чака единствено нова, по-дебела стена.
Уморен е от общественото мнение за себе си и това на собствените му родители. Твърдо решен да се бори с наркотиците в началото на филма, постепенно амплитудата на неговата стремителност рязко спада, търсеща някаква подбуда, нещо истинско, в което да вярва.
Той не иска да е реален, защото реалният Аз го отвращава, иска да е кристален, за да видят всички какво има вътре в него. Душата му е забравена в хладилника, за да се предпази и да я държи за повече време такава, каквато е била.
Редом с неговата изповед протича процес на израстването и себеутвърждаването на по-младия му брат Георги. Доброволното му въвличане в опасност, агресията, която проявява към невинни хора и към самия себе си, са виден резултат от липсата на топлота и близост в семейството му, един шумен протест срещу безразличието на безволевия му баща.
Семейната картинка, изрисувана около него, е една ретроспекция за зрителя, разкриваща как навярно Христо е опрял до наркозависимостта. И ето, че действително нещо чисто и непорочно може да възвърне на една изгубена душа пътеводителя към трите музи – вяра, надежда и любов.
Ишил, едно недокоснато от мръсните ръце на омразата момиче, изумява със светлината на усмивката си, контрастираща с тъмните тонове, обгръщащи целия декор. Един болничен коридор, един прозорец, една усмивка, една светлина (от тур. – Ишил) успяват да осигурят на Христо ключа към един по-добър свят.
Турското семейство във филма е едно типично патриархално завършено семейство със силна фигура на бащата, грижовна майка и послушна дъщеря - те са единствената комедия от всички източни трагедии.
Прераждането на героя от старец в малко дете е кулминационният момент във филма, който представлява края на изповедта, в която Господ ни прощава и ни позволява да продължим напред начисто.
Мир на праха на Христо Христов, разказал и изиграл своята собствена пиеса.
