На корицата е Marilyn Manson, една от най-провокативните и най-коментирани поп-икони в момента. По-рано тази година, светът почти изгуби Мерилин Менсън. Самопровъзгласилият се “God Of Fuck” искаше да умре.
Сега той се завръща с хит сингъл – скандален кавър на “Personal Jesus” на Депеш Мод, с колекция от най-добрите си парчета и с ново огромно желание за хаос и разрушение...
Мерилин Менсън: “На този етап ми изглежда невъзможно хората да не ме забележат. Не защото мисля, че съм преуспял или защото приемам вниманието за даденост, но не смятам, че можеш да ме пренебрегнеш.”
Дълго време след издаването на Up (1999) – първия албум на Ар И Ем, записан без барабаниста Бил Бери, който се оттегли заради мозъчен аневризъм, вокалистът Майкъл Стайп ядно недоволстваше от съдбата. Но групата намери сили да продължи. Миналата година Ескулап и Фортуна й върнаха Бил. Отново окомплектовани, Ар И Ем направиха традиционния номер – пуснаха своята антология (с две нови парчета) In Time: 1988-2003, но и обещание за чисто нов проект. Е, Around The Sun сега вече е пазарен факт.
Майк Стайп: “Няма нищо по-покъртително от някой, който се променя в нещо за продан. Вярно, и аз съм усещал, че пресичаме тази граница в някои видеоклипове. Но никога не сме променяли основната си идея. Все още се опитваме да вдигаме летвата на амбициите си пред нас самите. И ще продължим да го правим, докато можем. Изгубим ли обаче мотивация, ще спрем. Но мисля, че към днешна дата правим по-яка музика от всякога.”
След 14 години, шест албума и близо 20 милиона продадени копия Грийн Дей няма какво повече да се доказват. Откакто триото за първи път нахлу в мейнстрийма с мултиплатинения си Dookie (94), Били Джо Армстронг, Майк Дърнт и Тре Куул успяха да израснат от нафукани новаци до многоуважавани пънкове, чието влияние може да се чуе в музиката на по-млади поп пънк банди като Гууд Шарлът, А Симпъл План и Ню Фаунд Глори.
Били Джо Армстронг: “Причината много рок банди да не пробиват е, че хората просто искат да следват правилата за това какъв “се очаква” да бъдеш. А колкото до нас – ние искаме да бъдем част от еволюцията на рока, точка.”
Ник Кейв е на музикалната сцена от четвърт век – достатъчно време, за да се превърне от австралийски беглец с вродено чувство за вина в пост-пънк икона със самоубийствени привички, по-късно – в бард на унижените и оскърбените, загърбил хероина и алкохола и успял дори да запише поп хит с Кайли Миноуг, а още по-късно – в творец на своето време със самоосъзнати достойнства и добър баща на четири деца от три жени... Най-новото му произведение има две заглавия, но Кейв много държи да се знае, че това не е двоен албум, а два албума, издадени в едно.
Ник Кейв: “Като се кача на сцената добивам едно усещане, че съм свръхспособен, една свръхсамоувереност, че няма как да сбъркам. При никакви други обстоятелства не съм могъл да постигна това чувство, освен може би с наркотиците.”
В рубриката “Титани” са Ти-Рекс. В края на 60-те, много преди да се появят хитовете “20th Century Boy”, “Children Of The Revolution” и “Telegram Sam”, след серия митарства по сцените на Англия, Марк Болан започва все по-отчаяно да се тревожи, че звездните му фантазии за слава няма да се сбъднат. Той предприема своя последен кръстоносен поход към успеха с мистичното си хипи дуо Тиранъсоръс Рекс. Днес, повече от четвърт век след смъртта му, следите от нашествието още са налице...
Тони Висконти (продуцент): “Китарата на Марк беше някаква леко извратена, изопачена смес от Клептън, Бек и Хендрикс.”
Сред останалите акценти в броя са Ибрахим Ферер, Р.О.Б.Т.Ф., Ротинг Крайст, Интерпол, Стоян Янкулов и Елица Тодорова, Стратия, Спайро Джайра, Кирил Маричков и др.
Ритъм бр.85; Корица
