Избрани басни – Жан дьо Лафонтен

За книгата

Баснята прониква в сърцето, без да го нарани, забавлява детето, за да му помогне да стане възрастен, а възрастния дарява с мъдрост.

Шанфор

Лафонтен е син на своето време, на френския класицизъм от втората половина на XVII в. Най-често срещаните представители на животинските видове препращат извън всякакво съмнение към основни представители на френското общество през онова време: лъвът е алегоричен образ на монарха, лисицата – на лицемерния царедворец, мечокът – на непохватния селяк. И все пак басните му надскачат пределите на времето, за да стигнат до нас все така актуални и поучителни. Защо?

Изобразявайки у човека доброто (без да го възхвалява) и лошото (без да го клейми), Лафонтен ни отваря очите за човешката природа. Ето защо басните са надисторически, напомнят или разкриват истини за човешките нрави на всички времена и по всички краища на света.

За автора

Лафонтен е роден на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, когато е 40-годишен.

Първите му произведения са „Разкази и новели в стихове“, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от господин Лафонтен“.

Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665–1685 г. излизат няколко тома от неговите „Разкази“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и естетически смисъл. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност.

Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизмът, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане. Поетът избира баснята с цел обучаване на престолонаследника. Неговите басни са събрани в дванайсет книги, писани в продължение на повече от двайсет години. През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време той се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на свой близък свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, одите му, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 книги. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие“. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта.“ На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп − стъкмени стихове от Лафонтен“. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри разкази, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си.

На 13 април 1695 г., на 73 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, повече от три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.

Откъс

ГАРВАН И ЛИСИЦА

Бил кацнал гарванът на кичест клон

и сиренце във клюна стискал здраво.

Лисицата дошла и с мил поклон

му заприказвала лукаво:

„Приятелю сладкоречив,

в гората аз не зная от тебе по-красив.

И ако твойте звучни песни

са в тон с перата ти чудесни,

като същински феникс ще бъдеш ти сред нас.“

А гарванът, подмамен от хитрата уловка,