Няма начин, като погледнеш снимките, името на албума, като послушаш текстовете, като се поразглезиш с този толкова навяващ асоциации филтриран електро-звук... да не си кажеш "Хех, виж ти, намерила се една фенка на Пийчис да прави български вариант на музиката й".
Добре, малко отстъпление - тя е фенка на много хора, като започнеш от Депеш Мод, минеш през голяма част от ню-романтик и ню-уейв групите и свършиш... където и да е. И музиката й прилича на моменти на Пийчис. Или пък носи онзи уникален меланхоличен момент у Лали Пуна. И прескача от едно настроение в друго като Шийп Он Дръгс, които си забравил вече. Ама най-интересното е, че не това е важното. Както не е важно и всякакво споменаване на някакъв вид бунт срещу обществото и нравите му, който могат да ти подскажат доста грубите на моменти текстове. Виж, ако се запиташ как на едно момиче му стиска да направи нещо такова - да си продуцира сама цял албум, да го издаде и сериозно да обмисля да продължава да се развива в тази посока, без да се опира на никой друг, освен на себе си - тук ще последват интересните отговори.
Но, все пак, за The Forbidden Fruit - никой не може да избяга от влиянието на любимите си музиканти, това е сигурно. И, признавам, тук не вижам нищо лошо. Спокойно можеш да откриеш вътре онази позабравена емоция на синт-попа и да си спомниш за ранните електро-групи, че и да започнеш да го сравняваш с много по-днешни артисти, които се заеха да възраждат онзи, признавам, толкова скъп и за мене звук на 80-те (и тук не говоря за диското или хеър-метала, както се досещаш).
И някои от текстовете са предизвикателни. А други пък се "въртят" около смисъла в онзи "не-казва-нищо-конкретно-но-описва-перфектно-състоянието" вид, познат ти още от ранните сайкъделик групи и, след това, попаднал си съвсем намястото в ню уейва. А гласът на Ивет, на моменти изнесен и подчертано предизвикателен, дори твърде "момичешки", друг път доста по-мек и улегнал, някак съвсем си идва на мястото. Дали заради традицията на Нова Генерация и Виолетов Генерал някога, дали заради усещането, че тези парчета и тази музика така се "пеят" и така се правят. Някак дори акцентът в английския си е на мястото тук.
И всичкото определено си заслужава много повече от споменатите две слушания. Заслужава и твърдата вяра, че съвсем скоро ще го последва нещо много по-сериозно.
Материал: Александър Каракашев
Албумът се разпространява от Riva Sound
