По случай празника на София фондация "Български рок" (ФБР) организира за четвърти път рок фестивала "Градът и аз".
Концертите ще се проведат на 16 и 17 септември в Южния парк, а на сцената ще се качат както нови имена от рок гилдията, така и добре познатите Балканджи и Епизод.
Ивайло Крайчовски - един от организаторите на събитието - сподели с Avtora.com подробности около идеята за фестивала и участниците в него.
.: Здравей! Фестивалът "Градът и аз" се провежда за четвърти пореден път в София - разкажи ни малко повече за тазгодишното му издание?
Ивайло Крайчовски: Фестът е съвместна инициатива на Столична община и ФБР (фондация "Български рок"). С тях започнахме да правим фестивала "Цвете за Гошо" и поляната, и въобще обстановката там предразполага за такива рок празници. Така решихме в есенния сезон, след отпуските и по повод празника на София, да организираме подобен фестивал.
И четвърта поредна година това събитие е все по-посещавано и уважавано. Младите рок дихатели, които искат да участват, започват да ме търсят още от август месец. Това наистина е форум за тях - иначе няма къде да свирят. В клубовете има други изисквания, друг вид музика и съвсем друг подход...
"Фестивалът "Градът и аз" е сцена на младите рок банди"
Снимка: Avtora.com
.: А и колко клубове останаха...
ИК: В Студенски дом има сигурно четири, но не е това полето за тяхната авторска музика и техните първи крачки.
През двете вечери от фестивала ще свирят само нови групи и по една популярна група, която ще е хедлайнер. По съвпадение Епизод ще участват за втори път с откъси от рок операта "Хан Аспарух", която ще демонстрират с гост-артисти. А Балканджи имат нова програма - представят нов албум. Те са много интересна банда, според мен.
.: Разкажи ни по малко за всяка от новите групи, които ще се представят на сцената?
ИК: Музика трудно се разказва - по-хубаво е да ги чуят хората. Повечето от младите групи се свързаха през лятото с Васко Василев - ентусиаст от Химическия факултет, който събира млади групи и заедно с читалище "Георги Минчев" провежда младежки рок фестивал. Така с негова помощ за селектираме участниците.
Синтез например е една група, която не е толкова млада на възраст, но също търси стилово мястото си и феновете си.
Но не мога да опиша с думи музиката на никой от участниците - всички са нови и интересни и определено трябва да се чуят.
.: С какво друго се занимава ФБР в момента?
ИК: Ами тя не е чак толкова активна фондация. А и трудно се намират днес донори за такива цели и задачи като развитието и популяризирането на българския рок. Много хора смятат, че той трябва да се развива пазарно, но си има продуценти и издателски компании, които да го развиват.
Аз пък смятам, че малко се разминава пазарът с музиката. Примерно БГ радио има по-различна репертоарна политика. Наскоро Z-Rock, Мила Голд и Атлантик тръгнаха към по-рок формат, но и това не е досатъчно. В Z-Rock българската музика все още не е застъпена достатъчно. Така че мисля, че каквото можем да направим в тази посока с фондацията, ще помагаме.
"Дойдат ли социалистите на власт, винаги става зле"
Снимка: Avtora.com
.: Тоест фондация "Български рок" е една алтернатива на медийната подкрепа, която в момента не е достатъчна, така ли?
ИК: Да, не е достатъчна според мен. Но ето с тези два софийски рок фестивала мисля, че даваме сериозен тласък на рок живота в България. През останалото време си има концерти на Deep Purplе, Ахат, Щурците, Сигнал - те си имат своето поле за изява. А младите имат нужда от малко подкрепа.
.:Трудно ли се организира един такъв рок фестивал?
ИК: За мен не е нито лесно, нито трудно. С годините съм придобил ноу-хау, контакти. С отдел "Култура" на общината връзките ни вече са традиционни. Трудното е намирането на парите, защото в Южния парк не продаваме билети. Столична община подпомага техническото осигуряване - озвучаване, осветление, охрана, логистика. Оттам нататък се борим.
.: Как ти се струва музикалната сцена в България през останалото време - когато ги няма фестивалите и големите концерти, на които могат да се изявят групите?
ИК: Бедничка е сцената. Клуб като О!Шипка много липсва. Тенденцията с пиано баровете хвърли рок енд рола в кюшето, а повечето заведения се превърнаха именно в пиано барове. Макар че това не са и пиано барове - пускат електронни барабани, електрическа китара, симулират със синтезаторите бас и всъщност вместо група да свири, свирят двама човека. Почти няма място за авторска музика. Това е положението - дойдат ли социалистите на власт, винаги става зле.
.: Това като че ли леко променя правилата и на музикалния шоубизнес. Защо според теб защо всяка група днес си има собствен лейбъл?
ИК: Нямат доверие на професионалните продуценти и издатели. А и мрежата ги улеснява да правят нещата сами. Това може би вече е и белег на времето - механичните носители отдавна вече нямат значение.
.: Сред всички тези групи, които съществуват на музикалната сцена у нас, виждаш ли потенциал някоя от тях да се превърне в легенда като ФСБ например?
ИК: Не. Според мен легенда никой няма да стане повече. В информационно отношение достъпът до музика е толкова неограничен, че няма как да станат легенди. Мисля, че това поколение от Beatles, Rolling Stones и Deep Purple май бяха последните легенди. И на местна почва ние от ФСБ, Щурците, Сигнал, Тангра...
.: С тях ли свършват легендите в българския рок?
ИК: Ами ние сме малка страна, колко легенди да имаме?
.: Поколенията обаче се сменят?
ИК: Да, Нова Генерация като че ли се превърнаха в легенда, но това е свързано донякъде с кончината на Митко Воев, Бог да го прости. Не знам кой друг може да се превърне в легенда в българския рок.
