Бившият басист на ФСБ пред Avtora.com за истината около раздялата си с групата.
Любомила Бучинска: Здравей, да започнем с раздялата ти с ФСБ? Защо напусна групата?
Ивайло Крайчовски: ФСБ е епоха и както няма бивш негър, така няма и бивш басист на ФСБ. Сашо Бахаров е басист на ФСБ... аз също съм басист на ФСБ... Но хората живеят и се променят, разделят се поради най-различни причини - важното е да се разделят цивилизовано.
Смятам, че след 25 години се попромених, пораснах - тогава бях на 22 – светът бе съвсем друг в очите ми, а и времената много се промениха...
На практика след 1994-1995 година, когато отворихме една различна страница на ФСБ с песните "Вълче време", "Иде вятър" и "Последният човек", нещата пак потънаха в застой и аз прецених, че нямам повече място там.
.: Творчески различия или личен елемент те накараха да се отделиш?
Ивайло Крайчовски: Не, не са творчески различия, защото всеки си има някакъв поглед върху нещата. Може би просто загубих енергия към ФСБ. А човек като загуби положителната си енергия, няма смисъл. Както има един лаф – хора женени от 30 години си мълчат на различни теми.
Аз не искам с ФСБ да си мълчим на различни теми. Прецених, че няма какво повече да дам на групата, направих други формации – Стари Муцуни, Стари Муцуни 2, Тарантино... всякакви сборни команди.
.: И все пак, доколко решението ти е предизвикано от концерта, организран от БНТ през 2006/ 2007 година по случай приемането на България в ЕС? Тогава се заформи сериозен скандал около ФСБ и покойния Петър Славов...
Ивайло Крайчовски: Ами да, неизбежно и това се отрази... До онзи момент решенията във ФСБ ги взимахме демократично, но в случая по непонятни за мен причини тримата решиха, че Пепи Славов няма да участва в този концерт.
Това неизбежно доведе до една горчивина в мен. Тази случка има значение, разбира се, но не е основната причина.
.: В какви отношения си в момента с бившите ти колеги от ФСБ?
Ивайло Крайчовски: Нормални, цивилизовани отношения.... Виждаме се с Иван и Румен в Балкантон понякога. Те държат по едно студио там. С Косьо Цеков, например, онзи ден се чухме, изпратих му моя музика.
.: Какво мислиш за новия албум на ФСБ, който предстои да излезе?
Ивайло Крайчовски: Не съм го чувал - той се пази в тайна в момента. В MySpace има една страничка, на която са качени 10-секундни откъси от песните, но така трудно може да добиеш впечатление.
Те го правят от съображение да не ги открадне някой, но аз съм убеден, че когато го качат за платен даунлоуд в някой от порталите, ако не първият, то вторият, който си го "купи", веднага ще го ъплоудне в другите сайтове. Това е световен феномен.
.: Написа музика за един документален филм, посветен на проблема с туберколозните затворници в България...
Ивайло Крайчовски: Всъщност поводът да я напиша са едни приятели, които снимат този филм. Той е по поръчка на Министерството на здравеопазването и Министерство на правосъдието. Филмът е с образователна и превантивна цел.
Темата е много мрачна, но аз написах музика в ми-мажор, за да има някакъв светъл мажорен елемент. Това, което създадох, е много изненадващо и нетипично за мен.
Хората ме свързват с рок музиката във всичките й варианти, а пък на мен изведнъж ми дойде чисто електронна музика. Ембиънт, с атмосфери, изсвирена само с клавишни инструменти, без барабани, без бас. Вместо да участвам в проекта на ФСБ, който е без барабани и без бас, аз си написах музика без барабани и без бас...
.: Смяташ ли да издадеш тези теми?
Ивайло Крайчовски: Дойде ми интерсната идея с художника Румен Статков да направим един съвместен проект. Той в момента подготвя цикъла "Между земята и небето" и си стиснахме ръцете, че за всяка картина ще направя атмосфера и ще го представим на живо. Това ще бъде през месец май в фоайето на зала "България".
.: Как един рокаджия започна да пише електронна музика? Слушаш ли такъв стил?
Ивайло Крайчовски: Може би съм пораснал... Всички творци са проводник на Божия промисъл. Творчеството идва от духа.
Не бих казал, че слушам електронна музика. Това, което се слуша в момента, не е моят тип музика. На времето слушах Жан Мишел Жар, Вангелис, Kraftwerk.
.: Участваш и в мюзикъла-кабаре "Тази вечер в Лола Блау". Разкажи ни за него.
Ивайло Крайчовски: Съвсем случайно миналата година в разговор с актрисата Силва Въргова стана въпрос, че тя има намерение да продуцира един камерен спектакъл по музика на Георг Кайзер. "Тази вечер в Лола Блау" се казва представлението - една интересна човешка история.
Музиката е много оригинална, не е типичното кабаре в стил Лайза Минели. Има много интересни хармонични ходове и е доста по-различна.
Аз се амбицирах и събрах оркестър. Това е интересното на този спектакъл - че се озвучава от четирима музиканти на живо. Играе се веднъж месечно в Червената къща, на 22 февруари от 19:00 часа ни е следващото представление.
.: Какво се случва с група Тарантино?
Ивайло Крайчовски: Тaрантино от квартет се превърна в дует Sha-Sha. В момента няма действаща група Тарантино. Имаше една идея да се съберем за някой фестивал, но това засега е само идея.
.: И накрая - как се чувства един от най-легендарните български музиканти днес, през 2010 година? Какво ти предстои тази година?
Ивайло Крайчовски: Не се чувствам като динозавър, защото динозаврите са умрели, както знаем. Тази година ми тръгна по-делово, миналата имаше някакъв много сериозен застой.
Сега се задава София Филм Фест, където съм музикален директор, успях да отстоя рок фестивалите в Южния парк "Гошо е с нас" – на 23 май ще бъде тази година и "Градът и аз" – младежката рок сцена, която ще бъде през септември около празника на София.
Интервю: Любомила Бучинска, buchinska at avtora.com
