Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Това са две имена, които почитателите на литературата в България със сигурност са чували поне веднъж. Тези двама души променят възприятието за начина, по който хубавите думи достигат до хората, провеждайки много литературни събития из цялата страна.
Благодарение на тях любителите на изкуството на думите от по-малки населени места получават така желания достъп до литературни четения. И поезията има силен съмишленик в тяхно лице. Avtora.com има честта да разговаря с Ива и Симеон и за техния нов проект, наречен "Библиотека България". Надеждите са чрез него повече даровити българи да видят творбите си отпечатани на хартия. Какво още ни разказаха двамата поети – вижте в този разговор.
Аvtora.com: Преди броени дни съобщихте за своя нов амбициозен проект, носещ името "Библиотека България". Бихте ли споделили повече за него?
Ива: "Библиотека България" е проект, който се роди съвсем скоро, по време на път. Със Симеон пътуваме заедно вече повече от година, посещавайки различни градове, за да представяме поезията си и да се запознаваме с хора, които я ценят. И в един такъв ден, през ноември миналата година, пътувайки към Панагюрище, стана ясно, че и двамата поотделно пазим една и съща идея в съзнанието си. Поговорихме си, оказа се, че мислим в една посока, и това нещо се оказа възможно.
През месец януари, след всички административни перипетии, "Библиотека България" стана факт. Идеята на този проект е да предложим помощ на пишещи хора като нас, които не знаят какво точно да правят с това, което са написали, не само в издаването на книга, но и в последващия процес, който е по-важен за нас самите. Какво се случва обикновено, когато излезе една книга? Издателствата казват "Честито, вече имаш книга!" и толкова, оттам нататък действаш сам.
Симеон: Разликата тук е, че ние се появяваме не като издателство, а като литературна агенция – нещо, което до този момент не е съществувало на родна почва. Това е много смело, защото представлява огромна отговорност. След издаването книгата често остава в рамките на книжарницата. Ние не сме супернова, която ще направи взрив. Но срещаме много хора, които искат тяхното изкуство да стигне до повече читатели. Бихме искали да ги свържем със света и си пожелавам да станем едно наистина голямо семейство.
Ако ние видим потенциал в човек, независимо дали той е връщан от други издателства, ще се постараем да му помогнем да управлява таланта си и да го популяризира. Ще представяме авторите заедно с нас и вратите, отворени за нас, ще бъдат отворени и за тях.
Ива: Искаме да видим красотата на онзи момент, в който читател, автор и книга се събират на едно място. Това нещо се случва трудно и искаме да предоставим на авторите си различни възможности и варианти за неговото осъществяване.
Аvtora.com: В кои стъпки ще придружавате авторите?
Ива: Стъпките от началото до края. По желание на автора, разбира се, защото един може да иска едно, а друг – друго. Нашата цел е от самото начало да изведем цялото начинание до успешен край. Т.е. предлагаме възможност на човека, който се обръща към нас, първо да оценим ръкописа, след това да му направим адекватна редакция, като редакцията е двустранен процес при нас. И интересното е, че тук гледат не две, а поне четири очи.
Симеон: Съвсем скоро нашият редакторски екип ще се разшири, за да покажем своето сериозно намерение към хората и за да работим максимално качествено.
Ива: След това идват оформлението, извеждането на концепцията, създаването на корица, печатът на книгата и това, в което смятаме, че ще бъдем най-полезни – нейното представяне. Ще дадем възможност на авторите да се срещат с хората, да имат медийни изяви, да бъдат рекламирани и т.н.
Виждаме и възможност за симбиоза при различните видове изкуства. Ако един автор иска неговите творби да бъдат пресъздадени от актьори или пък превърнати в песни, също бихме могли да помогнем.
Симеон: Това е не просто симбиоза, но и взаимопомощ. Защото, когато човек е сам, не може да направи всичко. Може да направи много, но не и всичко. Когато има други хора, които да се притекат на помощ и повярват в това, което той прави, тази колаборация е неповторима. Много творци и различни видове изкуства ще бъдат включени в процеса на разпространение, който се оказва един много тънък момент. Със сигурност няма да преобърнем света, мисията ни е изключително трудна. Но много ще работим и много ще се стараем.
Важно е авторите да разберат, че никой не е признат за гениален приживе и издаването на книга не е начин да подсигуриш старините си или да промениш статута си. Излишно е да се правят калкулации от типа "колко пари ще взема". Единственото, което можем да правим сега, е да работим за името си и да развиваме своя интерес към литературата. Ние сме изключително облагодателствани от факта, че живеем във време и държава, които ни позволяват да изразяваме себе си. Защото всичко вече е казано. Но въпросът е как ще го кажеш ти, как ще излееш сетивата си в думи, за да стигнат до света по един по-различен начин.
Аvtora.com: Какви ще бъдат критериите, според които ще определяте дали да работите с някого? Има ли опасност да отказвате съдействието си?
Ива: Определено ще има критерии. В последните години книжният пазар е наводнен от всякакви видове издания, а ние не искаме да правим това. Искаме да предлагаме качествени четива. Разбира се, някои ще кажат, че нашата оценка е субективна, но ние няма да вземаме самосиндикални решения. И да, възможно е един ръкопис да бъде върнат за преработка или отказан. Ще се стремим да бъдем максимално искрени към хората, които се обръщат към нас, и ще се водим от качеството на текста, защото е много важно какво ще оставиш след себе си.
Симеон: Това е отговорност пред нас, пред авторите, критиците, пред читателя, обществото и изкуството като цяло. Ако изливаме книга след книга, след книга, което е много лесно постижимо, някой ще каже "Спрете, вие подронвате авторитета и качеството на българската съвременна литература!". Би било тъжно, ако позволим това да се случи.
Аvtora.com: Вашият проект изглежда е много амбициозен, но и също толкова труден. Как си го представяте след една година?
Симеон: След година си представям много приятни неща. Ние още не сме разкрили потенциала си, защото сме на старта и се занимаваме с къртовската работа. Вече работим по десетина ръкописа, някои са преполовени, други са към своя край, междувременно авторите организират по-нататъшната си работа. Надявам се до края на годината наистина вече да сме издали десетина книги и да ги "разхождаме" из страната, защото София не е България.
Имаме планове и за провеждане на работилници за писане, които стимулират творческото мислене и го усвършенстват. Това със сигурност е мощен двигател за развиване на креативността, заедно с усиленото четене и писане.
Аvtora.com: Каква е формулата... може би не за успех, за чисто удовлетворение от това, което създаваш? Хората винаги търсят рецепти.
Симеон: Не знам рецептата, не искам и да я разбирам. Почти една година, след като книгата ми излезе на пазара, виждам как тя живее свой собствен живот и се случват неща, които нито зависят от мен, нито съм подклаждал. Като това, че книгата ми взе участие в проект на танцова формация с 30-годишна история, която направи концерт по мои стихове в НДК. Тя се оказа и вдъхновение за музиканти от Софийската филхармония, които искат да я представят в зала "България". Аз нищо не правя – написал съм я и съм я оставил. Ето това за мен е "вкусният обяд", който готвят хора на изкуството. Намирам това за много сериозно. Дори не съм си мечтал за такова нещо. Но не знам каква е формулата.
Ива: И аз не знам рецептата, но ако обичаш и вярваш в това, което правиш, ти даваш всичко от себе си. Оставяш себе си в думите. И когато видиш, че тези думи са стигнали до хората, че са ги докоснали по някакъв начин, удовлетворението е голямо.
Аvtora.com: А какви грешки правите вие като автори?
Ива: Грешки – колкото искаш. При издаването на моята първа книга, която излезе още през 2016 година, извървях пътя напълно сама, без подкрепа от ничия страна. След издаването и представянето ѝ в София обаче спрях. А не е трябвало. Точно затова искаме да помогнем на други пишещи хора като нас.
Симеон: Всеки ден правя поне по една грешка. Много е хубаво човек да се хване в момента, в който я върши, или поне малко след като е сътворил голямата каша. Всички правим грешки много често, повечето от тях са определящи за по-нататъшния ни път като човек и автор. Хубаво е, ако ги виждаме сами.
Аvtora.com: Как всъщност се срещнахте вие? Как започнахте да работите заедно?
Ива: По принцип е много важно да намериш Човека във всяка една област. Това е предпоставка за добро развитие на нещата. Ние сме се намерили и това не е случайно, защото в живота няма нищо случайно.
Намерихме се онлайн, четейки поезия във Фейсбук. Попаднах на неговата страница "Разхвърлян ум" и видях онова негово стихотворение – "Откровено". Прочитайки го, си казах "Уау!". За мен критерий за добър текст е искреността. Да видя човека в него. Видях го и му писах, че е опасно откровен. По този начин започна диалогът между нас, след това се срещнахме, стана ясно, че той има желание да издаде книга, и аз станах негов редактор. Всичко започна с "Дни за обичане" и така и продължи.
Симеон: Това е може би част от отговора ми за рецептата. Не бях решителен в това какво точно да правя преди появата на Ива. Разговорихме се, станахме приятели, разпознахме се. Разбрахме се на секундата. Започвайки да работим заедно, установихме, че мислим на едни честоти. Когато искаш нещата, те наистина се случват. Това е голямата награда. Изключително хубаво е, когато си част от нещо, от идея, от кауза.
Аvtora.com: Спорите ли често?
Ива: Това е съвсем нормално в едни човешки отношения. Има чисто професионални и приятелски спорове, но по този начин стигаме до някаква истина.
Симеон: Много е важно да чуеш другата гледна точка. Всеки трябва да знае, че сам не става. Второ, когато правиш нещо, междуличностните отношения не са лесна работа в нито една ниша и човек трябва да се научи да прави компромиси. Но те не са трудни. Вярно е, че в спора се ражда истината, въпросът е да участваш в спора, без да се разгневяваш.
Дано да имаме повече спорове. Това означава, че имаме работа, че имаме идеи и се борим за реализацията на тези идеи.
Аvtora.com: Какво е поезията за всеки един от вас?
Ива: Това е едно от нещата, за които спорим. За мен поезията е начин на живот. Успя да се превърне в начин на живот. Начин на себеизразяване и възможността да бъдеш Ти. С посягането към думите се доближавам до себе си.
Симеон: При мен действително е по-различно, защото аз не съм бил запленен от поезията през целия си живот, дори съм предпочитал прозата. Винаги съм търсил различни предизвикателства. Поезията се появи доста късно в живота ми. Тя очевидно винаги е била там, но когато я потърсих, аз бях доста пораснал.
За мен писането на поезия е много лично преживяване. Мога да напиша поетичен текст само ако имам какво да споделя. Любопитно е, че докато повечето хора казват, че пишат, когато са тъжни, аз по-често съм вдъхновен от щастието. Музиката и природата са други мои мотиватори. И сега вече не мога да си представя живота си без поезия. Дори категорично казвам, че всичко в този живот е поезия. Тя е и изследването на себе си от различни страни.
Аvtora.com: Напоследък сякаш всеки пише, всеки издава. Вие как се отнасяте към това?
Ива: Този процес е по-скоро полезен, според мен, въпреки че наистина има много издадена българска литература през последните години. Ползата от това е, че в крайна сметка от това натрупване след това ще могат да се отсеят златните зрънца.
Симеон: Аз помня живота в социализма и знам, че някога нещата стояха доста по-различно. Години наред живеехме зад една завеса и беше трудно, всичко минаваше през държавата за одобрение, във всяко едно изкуство. Малко поети, музиканти и други творци са успявали да повдигнат тази завеса. Тази свобода, която е налична в момента, дава повече възможности, но от нея идва и това пренасищане. Има го моментът с графоманството, но и този със създаването на сериозна поезия.
Единствено публиката е в състояние да промени това. Читателите и времето определят кой е графоман, кой стихоплетства, кой е кадърен и кой не е.
Аvtora.com: Кои автори са ви вдъхновявали най-силно през годините?
Ива: Като се замисля – прозаици. Много обичам Маркес, той е повлиял върху начина ми на възприемане на света, с неговия магически реализъм. И моят много любим Чарлз Буковски. А съм се учила преди много години от човека, който пръв ме насърчи да се занимавам с поезия – той се казва Михаил Калдаръмов. Щастлива съм и че открих Ивайло Диманов в поезията и в живота.
Симеон: Бях много млад, още преди 20-тата си година, когато се запознах с една дама, майка на моя тогавашна приятелка. Тя за първи път ме накара да чета поезия, по мое собствено желание. Тя се казва Антоанета Ценева-Джи. Имам две нейни стихосбирки и в тях за първи път видях свободен стих. Години по-късно започнах работа като репортер в радио "Христо Ботев" и едно от интервютата, които трябваше да взема, беше от Дамян Дамянов. Бях много впечатлен. След това животът ме срещна с поезията на Николай Лилиев, Веселин Ханчев, Борис Христов, Добромир Тонев.
Никой от тях не ме е накарал да пиша, накарали са ме мои житейски ситуации и обрати. Харесвам много също Пейо Яворов, Валери Петров, Елисавета Багряна, Христо Смирненски, Пеньо Пенев и много други. Това са селектирани имена, повечето от тях се изучават и в училище. Но има и немалко поети, които също би трябвало да бъдат включени в учебната програма, тя трябва да се осъвремени.
Бих искал да спомена и една от най-любимите си съвременни поетеси – Елена Денева. Тя е мой приятел и се радвам, че я има, че пише. Един ден нейни стихотворения със сигурност ще се изучават.
Аvtora.com: И клишето – какви са вашите бъдещи творчески планове?
Ива: И двамата работим върху моята втора книга.
Симеон: Творческите ни планове продължават да вървят паралелно и заедно, и поотделно. Ива продължава да бъде Ива Спиридонова с новата книга "Детайли". Тя ще бъде по-различна от това, което нейните читатели са свикнали да виждат.
Аз засега не мога да се похваля с нова книга, защото нямам физическо време. Още се колебая и дали следващата ми книга да бъде с поезия или с проза. Втората книга е онзи крайъгълен камък, който или ще преобърне каруцата, или ще ѝ позволи да да продължи да се катери нагоре. Искам много внимателно да подбера текстовете си, независимо в кой жанр ще бъдат те. Но това няма да се случи през тази година, защото сега искам да бъда до Ива, докато подготвяме и популязираме нейната книга.
Освен това тепърва ще представяме "Библиотека България" и ни предстоят срещи с много автори и читатели.
