Настоящата книга е завладяващо ума пътешествие през периода на разпадане на Западната римска империя, изграждане на новата столица Константинопол на мястото на град Византион и постепенното обособяване на Източната империя – във времена на преселение на различни племена, изкушени да се заселят на тяхна територия.
Източната империя – гъвкав и бързо развиващ се организъм, успява да реши проблема с нашествениците чрез умела политика, като установява съжителство, съседство или съюз с варварите и заживява с тях, встъпвайки във взаимоотношения, които не са постигнати в Западната империя.
Къде е ключът към запазване на Византийската империя хиляда години след падането на Западната римска империя?
Успенски дава отговор на този и други въпроси, разкривайки пред читателя цялата картина на решаващи събития, предопределили облика на съвременна Европа. Показва многобройни аспекти от политическата, военната и дипломатическата история на Византия, духовенството и църковните дела, занаятите и търговията, земеделието, градоустройството, законите и тяхното прилагане, строгата йерархична уредба в империята.
Фьодор Иванович Успенски (1845–1928) повече от 40 години изследва на място исторически извори и археологически данни в Константинопол, Мала Азия, Сирия и Палестина и ни завещава забележителен труд, който хвърля ярка светлина върху величието на Византия.
272 с., твърда корица
ISBN: 978-619-01-1157-3
Откъс
Предисловие
Съжалявам, че късно пристъпвам към отпечатване на труда, който замислих преди повече от 25 години. Често възникваше съмнение ще успея ли да доведа работата си докрай, тъй като се приближавам до предела на живота. В продължение на четиридесетгодишни занимания с различни периоди от историята на Византия съм имал възможност да се спра на много въпроси и да разработя много дялове в различно време и с различни цели. Но когато настъпи часът за обобщаване на досега подготвеното, в отделните трудове се разкриха различия в строежа и нееднаквост в общата идея. Дали това произтича от възрастта или от постепенното разширяване на кръгозора? За съжаление не се решавам да отговоря на този въпрос, т.е. боя се да не съгреша против делото. Несъмнено преди двадесет години говорех по-смело, правех повече обобщения и заключения, не бях толкова внимателен в присъдите. Сега често ми се налага да смекчавам изрази, да изглаждам резкостта на мисълта, да преправям цели глави, за да ги съобразя с новата структура. Полезно ли е това за начинанието? Отново не мога да се изкажа утвърдително. Съществуват някои подробности, заради които е благоприятно обстоятелството, че отпечатването на моята работа се забави твърде.
Живеейки от 1895 г. в Константинопол, имах възможност да изуча хората, чиито предци създадоха историята на Византия, непосредствено да се запозная с паметниците и да вникна в психологията на константинополския патриархат, който в голяма степен е отговорен за това, че повечето досега подчинени на културното влияние на Византия народности се намират в такова жалко състояние. Тъй като духовенството и монашеството винаги са заемали челно място в историята на Византия, ясно е, че немаловажно значение има как ще се изложат църковните дела. Може би, без да прекарам толкова време сред гърците и без да изуча непосредствено живота на патриаршията, би било невъзможно и за мен да се отърся от теоретичните построения и фикции, с които така обилно ни даряват в училище. Между другото, днес е съвсем навременно да се установи реален поглед върху Вселенската патриаршия, която отлъчва славянски народи, нарушаващи филетическата ѝ политика. Това е необходимо както заради руската църковна политика, така и заради нашето църковно самоопределяне; дори и заради това, че е близо моментът, когато патриаршията поради политическото развитие и успехите на католическата и протестантската пропаганда ще достигне положението на Александрийската и Йерусалимската патриаршия, когато тя загуби почти целия Балкански полуостров и значителна част от източните катедри.
Освен това продължителното пребиваване на Изток и пътуванията в Мала Азия, Сирия и Палестина ми изясниха историческата съдба на Византийската империя, свързана повече с Изтока, отколкото със Запада. Разбирам, че Константинополската империя, както и заменилата я Турска, са получили не само своите основни материални сили (воини и средства) от Изток и че винаги са зависели от предаността на източните провинции, но също така – реални традиции и историческа фактология. Нито един славянски монарх не е устоял на съблазнителната мисъл да основе в Европа империя на мястото на Гръко-византийската. Нито едно от европейските княжества, създадени след Четвъртия кръстоносен поход – независимо дали начело с франки или местни гърци, няма продължителна история и не привлича народните симпатии, но въпреки всичко това в Никейската империя се съхранява и съзрява идеята за възстановяване на Византийската империя в XIII в. Урокът на историята трябва да бъде строго проверен и премерен от тези, които днес очакват подялбата на наследството на „опасно болния“ от Босфора.
Тъй като настоящото издание не може да се разглежда като търговско начинание и не е породено нито от служебни, нито от кариеристични цели, намирам за уместно да обясня, че фирмата „Брокхаус и Ефрон“ със съгласието си да издаде История на Византийската империя във вида, в който се появява пред читателите днес, немалко повлия на окончателното ми решение да пристъпя към подготовка на текста за издаване, т.е. да се реша на нещо, чието осъществяване винаги е срещало трудноотстраними пречки.
Попадащата в ръцете на читателя книга няма за цел да замени съществуващите стари и нови истории на Византия. Това не е изчерпателно излагане на всички събития, засягащи хилядолетната империя – тя и затова не е шест или седем тома, а три. Без да конкурирам и да се опитвам да заменя издадените истории на Византия, аз обаче храня заветната мисъл да дам на съотечествениците цялостна система, която смятам за най-важна след родната история за националното самосъзнание на културния руснак. С тази цел и с желание да бъда общодостъпен, не сметнах за необходимо да дам обширен научен апарат – нито в бележки под линия, нито в края на всяка глава. Посочвания на ръководства и цитати от източници са допуснати в такава степен, че любопитният читател да не бъде лишен от възможност при желание да овладее материала, бил в разположение на автора – източниците се посочват там, където се дават оригинални изводи, основани на специално изучаване, посочени са ръководства, чрез които лесно да се намерят указания за съответната литература. Да няма обширни бележки под линия – това бе условие и на издателя, което намерих за основателно. Може би приложих много откъси в руски превод от документи и литература от описваното време, като винаги съм смятал, че това най-добре въвежда в епохата и предава настроенията на обществото.
Авторът се опита да положи всички старания, за да може този труд – резултат от продължителна настойчива и с позволение – небезуспешна научна дейност на един руски професор, да бъде достоен за своите цел и предмет. Родил съм се през 1845 г. и мога да завърша това последно научно дело към седемдесетте години от живота си, когато за човек е характерно да осмисли всичко преживяно и да обобщи резултатите от своята дейност. Лесно е да се разбере, че ми се иска да предоставя такова четиво в ръцете на руския читател, което, от една страна, със своята строгост и сериозност би му дало идея за обмислена и грижливо премерена система, а от друга, би оставило добър спомен за автора, който – решавайки се да издаде съставената история на Византия, е следвал вътрешно убеждение, че утвърждаването на знания за Византия и изясняването на нашето отношение към нея до голяма степен е задължително за всеки руски учен и е не по-малко полезно както за образованието, така и за вярната насока на руското политическо и национално самосъзнание. Нека читателят се замисли върху съдържанието на главите, посветени на южните славяни, и потърси там илюстрация за преживяваните днес печални събития на Балканския полуостров.
Константинопол Ф. Успенски
Книгата „История на Византийската империя", от Ф. И. Успенски, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
