Германия. Хановер. 21 август – един ден преди голямото събитие – концерта на Мадона
В града вали като из ведро, студено е и по улиците няма никой.
Първото, което ни прави впечатление е, че няма никакви плакати, рекламиращи концерта. Петима българи сме като само едно момиче знае немски. Придвижваме се до хостела, който е точно срещу AWD Arena. По пътя виждаме смешките, които рекламират концерта – някакво нарисувано момиче в розовко, разперило ръчички – нищо общо с Мадона, добре, че има надпис отдолу. 
Хостелът е пълен, но ние имаме резервации още от преди 2 месеца, когато си купихме и билетите за концерта. Обаче следва друга изненада – няма никаква храна, само автомати, заредени с разни сладки неща. А най-лошото е, че минава 22:00, което за Германия е неприлично късен час. Момчето от рецепцията успя да уреди 4 пици, които да ни доставят. И последната изненада за деня – водата в баните спира на всеки 20 секунди. Не може да се опише гнева, с който се стоварваше ръката ми върху бутона за водата на всеки 20 секунди.
Деня на концерта.
Пред стадиона е разположен т.нар. official merchandise; сигурен съм, че повечето от тениските на “Илиянци” са доста по-качествени от предлаганите там.
В 16:00 тълпата пред стадиона е доста рехава. Една дама от охраната ни уведоми, че ще пускат след 18.30 и че преди Мадона ще има подгряваща група. Явно въобще не беше на ясно кой е Пол Оукънфолд.
В 19:00 щурмуваме входа на стадиона. Тъй като нямаше билети за терена, нашите са за 7 ред вляво от сцената. Местата са окей, но друго е усещането да си в тълпата пред сцената. Решавам, че ще помоля охраната да ме пусне. Ядосаната лелка не само, че не ме пусна, но дори ми посочи къде точно трябва да седна.
Но... аз твърдо бях решен да се добера до терена. Заедно с другите слязохме в пространството пред 1 ред. Този път лелката повика 1 огромен гард и докато другите го следваха, аз все пак го попитах дали говори английски. YES!!! Следва една дълга тирада, колко искам да съм пред сцената и какво е за мен Мадона... и... мисията е изпълнена.
Озовах се на терена сред множество ядящи вурстчета и картофки немци. През цялото време из стадиона сновяха момчета с огромни кошници с храна и всички ядяхя, ядяха... А Пол вече пускаше, но атмосферата напомняше бирфест, а не концерт. В този момент си мислех, какво щеше да бъде, ако това беше в България. И как трепетно чакахме Depeche още в 16:00 ч. Оказа се, че немците нямат никаква представа кой е Пол Оукънфолд. Човекът си пусна сета и си се прибра.
Настана едно мъчително чакане, все още беше светло и беше ясно, че преди да настъпи пълен мрак шоуто няма да започне. Аз използвах времето да се придвижа още малко по-напред. Excuse me действаше в случая, за разлика от България.
Своевременно публиката се оживи, започнаха едни мексикански вълни да се леят из стадиона. Явно шоуто щеше да се получи, въпреки „фалстарта” с Пол.
Лилаво-розовите прожектори огряха двата коня отстрани на сцената и всички разбраха – the queen is coming! Огромната диско топка в центъра на терена се разтвори и тя се появи!
Очаквам този момент 15 години и нямам никакво намерение да сдържам каквито и да било емоции – радост, сълзи... неописуемо е!
Започва с “Future lovers”. В цялото шоу няма нищо случайно – всяко действие, всяка реплика, всеки кадър от мултимедийното представяне има своят подтекст – политически, религиозен или социален.
Разпъната на кръст Мадона пее “Live to tell”, на огромни монитори виждаме лицата на Хитлер, Мусолини, Бин Ладен, многократно Буш, виждаме кадри с африкански деца, болни от СПИН, кадри с бедствия - асоциациите остават за зрителите. Единственото, което Мадона иска да чуе от публиката, е Fuck George Bush!!!
“Forbidden love” – достатъчни са две мъжки тела, с изрисувана еврейска звезда на едното и полумесец със звезда на другото. Няма значение от пола, религията и расата – любовта е над всичко!
"Rock’n’roll part". Тук не намерих много съмишленици, но аз истински се изкефих на “I love New York”; немците около мен кротко си релаксираха, докато аз бясно скачах на “най-плитката” песен в последния албум на Мадона. Без някакъв дълбок подтекст, това парче просто си ме грабна след първото слушане.
И за финал сме пренесени в ерата на диското с мощен микс от “Disco Inferno” и “Music”. “Hang up” – всички са в екстаз. Към терена политат множество диско топки. Непредвидена мисия! Какъв по-голям спомен от това – помитам всички наоколо и след секунди здраво държа златистата ценност.
Шоуто е продължило 2 часа – не мога да повярвам, че са изминали цели 120 минути, през съзнанието ми преминават “Get Together”, “Jump”, “Sorry” /велик ремикс на “Pet Shop Boys”/, “Like a Virgin”, “Isaac”, “Drowned world”, “Ray of Light”, “Paradise Not For Me”, “Lucky Star”,”La isla bonita”, “Erotica”… наистина трябва да са минали 2 часа.
Шоуто е велико, музиката – обсебваща, самата Мадона - до краен предел отдадена на това което прави. И надявам се посланието на концерта да е достигнало до всички. До нас със сигурност стигна.
P.S. След концерта отидохме на after party. Тъй като никой не знаеше къде е клуба, поръчахме такси. Бяхме 5, следователно - 2 таксита. Казаха, че ще ни пратят 1 такси за 5 човека. След 10 минути дойде една маршрутка.
Автор: Здравко Григоров
Снимки: автора
(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail [email protected]. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)
