На 14 юли в Червената къща в София, българската надежда за свежа (макар и вече на 10 години) уърлд/ етно музика - Irfan, преведоха публиката в мистично пътуване през времето и пространството като приказка без край, до такава степен оплела аудиторията, че след края на песента настъпва мълчание, докато мелодията завърши и в главите на хората, преди да започнат аплодисментите.
В своята мисия Irfan пресъздават образи в класическия дух на Dead Can Dance, но сякаш с доста повече влияния и в определяща посока Запад-Изток с междинна спирка на Балканите.
Irfan определено разгръщат мащабен потенциал върху музикален материал, датиращ от Средновековието до наши дни, без да изгуби от въздействията си по пътя обратно във времето. С ритмичност и хармония, песните на Irfan звучат колкото самостоятелно, толкова и като част от някаква по-дълга история, разказана с мъжки и женски вокали, която започва там, където източното и западното музикално наследство си подават ръка.
Така "Откровение", или Return To Outremer, идват в чист вид, сякаш от някакво друго далечно място, което всеки познава, но не си спомня.
Сетът на Irfan не остави съмнение, че преплитането на културите дотолкова се е пропило в живота на Балканите, че тук има традиции за създаването на един много качествен звук, който е достатъчно универсален, за да може да бъде оценен положително, където и да е по света.
Музиката на Irfan е от миналото за бъдещето и освен мелодията, има на своя страна два бонуса - харизматична вокалистка и история зад темите на текстовете си.
Irfan не звучи като група, която стъпва по земята и това е толкова важно, че рано или късно ще им донесе популярност от още по-голям мащаб.
