"Толкова много хора живеят в нерадостни обстоятелства и въпреки това не биха поели инициативата да променят ситуацията, защото са свикнали с живот в сигурност, конформизъм и консерватизъм - все неща, които привидно ни носят спокойствие, но в действителност нищо не потъпква така приключенския дух в човека, както сигурното бъдеще. Самата основа на житейския дух у човека е страстта му към приключения. Радостта в живота идва от новите ни преживявания, затова няма нищо по-хубаво от вечно променящия се хоризонт, от това да посрещаш всеки ден под едно ново различно слънце".
Тези думи принадлежат на Кристофър Макендлъс - човека, вдъхновил актьора и режисьор Шон Пен да създаде филма "Сред дивата природа", базиран на едноименната книга на писателя и приключенец Джон Кракауер.
В тях отеква един основен човешки копнеж - вечното движение, номадския живот. Нещо, което изглежда сме забравили, но което тлее някъде вътре в нас подобно на дивия пламък, който живее в Бък - героя на Джек Лондон от "Дивото зове", който от впрегатно куче се превръща в свободен вълк.
"Сред дивата природа" използва същия този мотив, но по един по-съвременен, не толкова метафоричен начин.
Кристофър Макендлъс - героят на Емил Хърш, откровено заявява още в началото на лентата, че слага край на "впрегатния живот", че избира пълната свобода на това да нямаш автомобил, пари и дом, за които да се тревожиш, професия, която да мразиш, но да си принуден да вършиш, или очаквания от близки хора, които не можеш да изпълниш, защото са против собствената ти природа.
Неща, с които се сблъсква всеки един човек. Кристофър, или както сам се нарича "Александър Супертрамп", взима най-радикалното решение на тези проблеми - бягството от впряга.
Оттам нататък камерата на Шон Пен умело и артистично го следва по безбройните му приключения из американската пустош, порейки гъстите гори на Калифорния, гмуркайки се в морето, бягайки из житата в прериите, за да се спре пред величествената, умопомрачителна в размерите и безразличието си към човешката съдба Аляска - крайната цел на Супертрамп.
Филмът умело се движи между обективното и субективното, между природното, сублимното, вселенското и човешкото, личното, болезненото, дори дребнавото. Образът на Макендлъс е колкото реалистичен, толкова и романтичен, а Пен, дори и да не се е опитвал, не успява да прикрие симпатията, която изпитва към него.
Едновременно с това след финалните надписи и след всичко, което ще прочетем за истинския Макендлъс, всеки от нас неминуемо ще се изправи пред въпроса: "Прав ли е бил или не? Можем ли да го оправдаем?"
Самият факт, че в края си ни предизвиква по такъв начин, прави филма едно отлично произведение на кинематографското изкуство.
"Сред дивата природа" успява да надскочи личността, на която е посветен, и да докосне един универсален пласт, който се движи заедно с нас във времето. Също като "Дивото зове", която ще продължава да звучи все така силно и да пробужда атавистичните копнежи във всеки от нас, така и "Сред дивата природа" ще изглежда все така убедителен филм в бъдеще.
Със сигурност ще вдъхновява онази част от обществото, която ще предпочете да излезе от впряга и да започне да се движи водена единствено от инстинкта и интуицията си.
