На 26 ноември, Остава представиха новия си сингъл, озаглавен “Mono”. Сингълът е втори от дългоочаквания нов албум на Остава, който по план, трябва да излезе през декември.
Освен “Mono”, на промоцията в Стейн Студио, Остава изпълниха и новото си парче “Елвис” и песента “Понеделник”, която направиха съвместно с Миленита. Тя също представи своя нов сингъл, заедно с музикантите от група Стейн.
Дни преди промоцията, Свилен и Жоро от група Остава гостуваха в предаването TimeOut, по телевизия ММ. Представяме ви съкратен вариант на интервюто с музикантите, които с помоща на водещия Киро, отговарят на въпроси зададени от фенове.
TimeOut. Ще има ли нов албум и турне, което да го съпътства?
Свилен – В момента се смесва и мастерира нашият нов албум, който ще излезе около 15 декември, надявам се даже датата да е 14-ти. Работното му заглавие е “Mono”, така се казва и новият ни сингъл. Това са творческите ни планове, в момента се преговаря със спонсори за турне.
Жоро – Вероятно ще има промоция, под формата на концерт, засега идеята е да бъде в зала Христо Ботев, на 15 декември. Това е, ние го желаем и ако стане, хората могат да дойдат да ни чуят там – където е нашата сила.
.: От какво се скрихте или с други думи, защо решихте Остава да е група за красиви хора, а не още един продукт на фалшиво кино?
Свилен – Fuck…
Жоро – “На красиви хора”... много благодарим за този комплимент. Защото това са нещата, които ни привличат. Може би вярваме, че музиката, която правим, ни задържа заедно, защото се опитваме да направим нещо красиво и опитваме да провокираме хората по някакъв начин. Фалшивото кино присъсътва по всякакъв начин ежедневно в отношенията на всичи хора. Фалшивото кино е може би начин на борба на групата да постигне нещо красиво.
.: Защо заплануваното DVD с концерта от Военния клуб не видя бял свят?
Свилен – А де, кажи ни ти! В момента е запланувано концерта от Сатиричния театър да излезе с новото ни DVD. Дали това ще стане веднага или ще излезе януари или февруари е въпрос на време, но това нещо ще стане. Ще допълня, че все още много малко хора купуват DVD-та в България , както и много по-малко купуват оригинални дискове... Много ви моля, като излезе албума ни, не искаме в download сайтове да си видим парчетата, защото работим две години върху тях. Много ми е болно, защото ние не крадем от вас, така че се надяваме да го купите този албум. .: От къде идва честото споменаване на Елвис напоследък от Свилен? Например, песен от новия албум, името на китарата му?
Свилен – Името на китарата ми е Елвис, да. В новия ни албум, освен песни, които са нормални за нас – много мелодични, с красиви мелодии на китарата на Жоро, има и вдъхновени от по-старите рокенрол парчета, с много бекинг вокали. Това е може би най-различното в новия ни албум, уважаваме това време. Аз уважавам Елвис покрай бившият ни барабанист Даниел, който ме зариби много по Елвис.
.: Приемате ли вече новия си барабанист изцяло като човек от групата?
Жоро – Да, разбира се, има ли друг начин, ако сме група...
.: А ако се върне в групата?
Свилен – Да не се правим Big Brother сега.
.: Какво нецензурно има в “Ще дойдеш ли със мен?”
Свилен – Какво нецензурно? Не знам, абсолютно нищо. Вече са ни питали това в едно интернет-интервю и аз не мога да разбера защо някой си мисли, че в този текст има нещо нецензурно... Ясно е, че става въпрос за нещо любовно, сексуално, обаче мисля, че “Мини тяло” е много по-перверзна песен като текст, отколкото “Ще дойдеш ли със мен?”.
.: В момента, такива каквито сте искали да бъдете ли сте?
Жоро – Сме, в смисъл, че това, което най-много сме искали е нашата музика да достига точно до тези хора и в последните две години това става. Безкрайно щастливи сме, че тя достига до точните хора, защото години наред сме се трудили музиката да не достига до всички хора. Не говоря за ъндърграунд, защото първоначалното определение, което беше лепнато на Остава е, че това е някъв тип ъндърграунд... Никога не сме споменавали тази дума, никога не сме разисквали нещо подобно в тази група.
Никога не сме искали да бъдем точно определен тип, единствено сме искали в България да има готини млади хора и ние да свирим за тях и да живеем по този начин.
Въпросът е за последствията от тази популярност и от комуникацията, която вече съществува и е много хубаво нещо... последствията за нас като пари или нещо такова – все още не съществуват.
.: В предишни интервюта, Свилен е казвал, че често се влияе от пънка, а Жоро се изкушава да вкара елементи от електронната музика в песните. Имало ли е разногласия в групата, относно стиловата насоченост на новия албум?
Свилен – В новия албум не е имали никакви разогласия, в следващия албум, който със сигурност ще е по-експериментален, може и да имаме разногласия – докато се напиваме някоя вечер – и след това като започнем да правим песните с Георги, всичко ще свърши.
.: Примирихте ли се със статуса си на група за родната сцена или ще пробиете в чужбина. Правите ли нещо по въпроса и в кой град си мечтаете да свирите един ден?
Свилен – Мечтаем да свирим в Лондон, Ню Йорк, Париж и Берлин.
Жоро – Не, не сме се примирили, но в същото време се стараем да бъдем реалисти. В този смисъл осъзнаваме, че западнии компании съкращават свои собствени звезди, които им носят пари и окрупняването на цялата музикална индустрия в световен мащаб. В този смисъл, сме далеч от мисълта, че можем бързо да се адаптираме към тяхните изисквания, защото там машината е стрхотна и ние непрекъснато ще правим такива неща за да свирим пред други националности и ще го направим това нещо, но какво ще стане - никой не знае и не искаме да мислим за това.
.: Песента “Шоколад” звучи по-скоро поп, отколкото алтернатив? Променили сте стилът на Остава?
Свилен – Не, не се променя нищо в Остава, това, че Шоклад звучи повече поп, е от мелодията на пеенето. Когато човек пише песни, не можа да каже “тази песен е поп, няма да я свирим, тази е метъл, няма да я правим...”. Ако песента е хубава, правим я. Това, че текстът е лек, приятен и сексуален и че мелодията на припева е заразителна е О.К. за нас.. Щом можем да дадем тази песен на хората, за мен е О.К.
.: Доста въпроси дойдоха от българи живеещи в чужбина...
Жоро – Да, мога да кажа нещо. В последната година, на всяко едно наше свирене, идват хора, които са временнно в чужбина, но са супер-млади хора. 700 000 или 1 млн. млади хора ги няма вече в България. Ако 1/3 от тези хора бяха тук, не говоря за група Остава, нещата щяха да бъдат коренно различни. Оставяме настрана някакъв култ, което нас много ни радва и страшно много ни натъжава.
.: Приемате ли покани за кафе от фенове?
Свилен – Приемаме, аз съм от Габрово, ако е безплатно - приемаме и 20 ст.
.: Действието се развива през 2000 г., в клуб Квазимодо - Варна, свирили ли сте песен на U.N.C.L.E, парчето “Be Тhere”, с Ian Brown?
Свилен – Свирили сме, ние да не сме задръстени балъци, които да слущат само U2 и Radiohead. Слушаме всякаква музика – поп, рок, арендби, хип хоп... И понеже този албум беше страхотен, когато излезе, парчето с Ian Brown много го харесахме и направихме кавър. Даже свирихме още едно парче на U.N.C.L.E - с Richard Ashcroft.
.: Към Свилен: Какво не харесваш в красивите “хора”?
Свилен – Тогава, когато мислех този текст, бях много притеснен, защото имахме хита “Ще дойдеш ли със мен”, повече хора започнаха да ни познават. Има някои хора, хоито са по-агресивни към красивите хора, защото в началото, преди да си свикнал, започват да те тормозят хората. Не си свикнал да го приемаш т'ва нещо – да ти казват че си страхотен или, че си шибан педераст..
.: Какво мразите най-много в другите от групата, помежду си?
Жоро – За мразене не може да става дума. Напълно ясно ни е, че всеки е напълно различен човек, това е формулата на нашата група. Всички хора от Остава обичат да свирят в тази група, което е най-важното. Има хора, които понасят повече.
Свилен – Ние сме разделени на пияници и трезвеници. Мишо, Владо, не си говорете за коли, за Ола Ока, не ги рекламирайте тия напитки, а си говорете повече за песни и за жени и за алкохол. Пийте повече, животът е кратък
.: Докога, според вас, гей имидж като този на Свилен и на някои тв водещи ще се котира и ще е модерен?
Свилен – Приятелю, това с гей имиджа не си го разбрал май нещо особено за последните години, откакто ни дават по телевизора. Много хора преди мен са си слагали грим и са пели гримирани, на фалцет. Открили са го преди мен и не са хомосексуалисти. Така че, тесногръдите хора в България трябва да си отварят очите.
.: И как от една от първите групи в България, се превърнахте в музика за офис-мацките?
Свилен – Напротив, не сме такава група. Ако бяхме група и за офис-мацки, щяхме да сме богати.
Жоро – Цялата истина е, че ние не искаме, а и да искаме, не можем да контролираме за кого сме група. Искаме нашите фенове да се чувстват адекватно в цялото пространство, по целия свят. И ние искаме така да се чувстваме също.
.: Няма ли да напишете някоя песничка за Галя от Сатен, например, бихте ли работили с нея.
Свилен – С Галя от Сатен аз никога не бих работил. Да не се заклевам, обаче тя е нещо, което не искам да коментирам. Има някои неща в България, за които не знам дали имат смисъл и съм леко агресивен. Не стига, че няма пари в музиката, а излизат някакви младежи и девойки...
Жоро – Няма реални пари за музика, това е причина чалгата да бъде Nо 1. Не знам дали сте видели двуметровите чаршафи за концерт на Азис и Десислава. Аз не слушам такава музика, все пак шапка им свалям, щом тези хора пълнят стадиони. До голяма степен, всички хора - продуценти и артисти, групи в нашата поп музика са виновни за това нещо. И сега групите си бият тиквите тъпи, що нямат кинти. Ми няма да имат.
.: Коя банда е по-тъпа – Gravity Co или D-2?
Жоро – Д2 и Гравити Ко са групи, които правят музика и се опитват да свирят на живо, макар и по-рядко. При двете групи вариантът е различен, но това е лично решение.
Свилен – Не сме хората, които ще плюят групите, защото това са хора като нас, които правят музика, събират се, карат се, напиват се, свалят мадами. Изпълнителите за мен са пълният шит в България, щото Иванчо пише музиката, Драганчо пише текста, Патладжанчо прави аранжимента и накря той става по-голяма звезда от Д2 или Гравити Ко, на гърба на някого.
