За по-малко от две години младият софийски квартет REDRUM, обединил в редиците си настоящи и бивши музиканти от Urban Grey и Insmouth, успя да изнесе половин дузина разтърващи концерти, да отскочи до унгарската столица Будапеща и да запише десетина брутални парчета за кратко и ясно озаглавения си дебютен албум “Redrum”.
Даваме думата на вокалиста на Redrum - Стефан Йорданов, по-известен сред българските аудио-маниаци като Стиф, от когото ще добием най-ясна, точна и подробна представа за края на предишната му група Insmouth, житейския път на членовете на Redrum, песните в едноименното първородно издание на “убийствената” четворка...Интервю на Ники Василев за www.tokkata.tk
София, септември 2004 г...
Пепел, мръсотия и навалица, както обикновено, но с това се свиква...
Redrum, септември 2004 г...
Не е някакво начало, защото практически не сме спирали да репетираме през лятото. Е, може би за седмица-две, за да починем, но това е всичко.
Redrum – началото...
Преди година и половина, мисля, не си спомням вече. Няколко месеца след раздялата на Insmouth все още не бях сигурен какво точно искам да правя. Работих с Urban Grey, но без постоянен ангажимент при тях и това ме устройваше за момента. Тогава един петък Роми ми каза, че е говорил с Чаво да се видим и да посвирим някакви по-олдскуул неща. Трябваха ми части от секундата, за да осъзная, че искам точно това. После и четиримата много бързо напипахме посоката и работата тръгна. Мамка му, сега като се сетя... По едно време вече имахме 3 парчета с текстове и всичко останало, а групата все още нямаше име!
Redrum – пътят...
Бандата е жилава, защото в нея има баланс. Младата кръв на Чаво (китара) и Кольо (ударни), от една страна – те са толкова мотивирани и ентусиазирани, че буквално кипят от желание да свирят и да се забавляват. На концертите в Унгария именно те бяха парти-животните с абсента, водката и всичко останало. Ако не бяха записите, щеше да е мнооого по-екстремно. От другата страна сме ние с Роми (бас) – малко по-улегнали, което не значи, че изоставаме, но все пак сме си взели своето през годините, хе-хе... Освен това е винаги предимство в групата да има стари кучета, които са минали през големите лайна и могат да предотвратят някои бъдещи такива. Най-важният елемент обаче е разбирателството, защото в тази група няма нито един шибаняк, който да играе его-игрички. Тези неща просто не минават. Всеки знае, че трябва да даде своята четвърт, за да има резултат.
Insmouth – истината за края...
За всеки, който е бил в тази група, истината е различна. Проблемът е, че всичко се случваше в големи количества – надеждите, приятелството, обещанията, предателствата, алкохола, егото, тревата, глупостите, всичко! Нещата бяха започнали да се срутват още след онова немско турне (2000). Държахме се като задници един с друг и с всички наоколо. Малко преди излизането на EP-то “lara_croft” (2000) всичко тръгна надолу, защото трябваше да се справяме с много неща помежду си, а ние си мълчахме, наливахме се като свине или се карахме с Вихър (китара), защото аз и той обирахме отрицателните емоции. После Ицо (китара) взе да става нетърпим и ние просто го изгонихме. За момент всички изпитахме облекчение, защото ни беше писнало да излива върху нас разни гадости, когато се напие, но се оказа, че сме решили проблема само частично. Един ден Ачо (бас) си тръгна и след няколко дни каза, че няма намерение да се връща в София – оправданията бяха някакви пълни глупости, а той по принцип обичаше да си мисли, че му се връзваме... Чилиеца (бас) направо въкреси тази група за момент и много ни помогна на няколко пъти, но стилът му на свирене не беше точно това, което ни трябваше. Когато Роми дойде и за нула бройки измисли рифа на “One Minute Feel”, си казах: “Мамка му, това е!” И досега си мисля, че това бе най-добрият възможен състав, само че няколко месеца, след като записахме “Cross Over the Crossover” (2002), вече нямахме никакво желание да продължаваме. Милен (ударни) отдавна беше на границата...
Истината е, че да си група в България е доста скъпо хоби и идва момент, в който не можеш да издържаш. Записваш албуми, пътуваш и всичко останало за твоя сметка. Ние видяхме всичко, което една банда в България може да иска да види. Имахме късмета да подгряваме за велики групи, да свирим в чужбина, да ни подкрепят наистина предани фенове и съм благодарен за това, но трябва да разберете, че в края на тази история едва се понасяхме. В момента поддържам контакт само с Милен, защото той никога не прецака нищо и остана изключително деликатен човек. Факт е обаче, че всички останали живеят в радиус от максимум 1 км един от друг в Търново, но не се виждат и не си говорят. Нито пък свирят. За мен това е доста показателно.
Redrum vs. Insmouth...?
Няма база за сравнение. Redrum са политически некоректни, неопитомени, бързи и зли.
Redrum – дебютният албум...
Записахме го през пролетта в Parkplatz Studio в Будапеща с Peter, който беше на пулта и за последния албум на Insmouth. Надяваме се да излизе до края на годината. Имаше разни идеи за заглавие, но накрая всичко ни се струваше претенциозно и решихме да го оставим така, съвсем простичко – “Redrum”.
Дебютният албум – работата...
Въпреки че имиджът и дизайнът ще са умишлено минималистични, записите струваха адски много кинти, а ние нямахме зад гърба си някой, който да плаща, затова трябваше да сме убийствено бързи и добри. За мен нямаше особен проблем, тъй като трябваше да направя любимото си нещо – да изрева всичко от край до край, без шибани мелодии и други глупости, с които се съобръзявах в Insmouth. В Redrum има наистина зверски бързи неща и рискът да излезем от студиото с някаква мазня на диск беше голям. За това много помогна Peter, който работи по смесването и мастеринга повече от месец и половина, но ние също бяхме на ниво, мисля... И Кольо, и Чаво, и Роми си записаха партиите доста бързо.
Дебютният албум – музиката...
Хм... Нещо като саундтрак към брутално убийство, хе-хе-хе... Ако зависеше от Чаво, можеше да бъде и дет метъл – той има болна привързаност към този стил.
Дебютният албум – текстовете...
“Redrum Intro” – Взехме го от филма “Сиянието”. Това е гласът на момченцето, което повтаря като в хипнотичен транс думата “redrum”. Б-р-р-р!
“Cutwrist Carnival” – Има го в Интернет-пространството от около месец. Яко е, но не дава пълна картина за музиката ни. Някакъв кървав сатанински карнавал. В текстово отношение е силно повлияна от ранните Venom и Celtic Frost.
“The Hеadbang Drill” – Нещо като прослава на изживяването по време на метъл концерт. Не претендира да е най-умният текст, който съм писал.
“Shotgun Philosophy” – Полу-сатанизъм, полу-анархизъм, но най-вече злоба срещу социалната система по света и нейните продукти.
“Christfuck” – Ако добрият дядо Господ наистина съществува и ни обича, защо позволява да се случват отвратителни неща на свестните хора, а оставя гадовете да живеят? Логиката срещу религията? Може би.
“Fuck the Mainstream (The Essence of All)” – Заглавието говори само за себе си!
“Confused But Sane” – Думите са почти изцяло дело на Чаво, аз само бутнах тук-там. Най-интровертният текст в албума. Лаконичен и труден за обяснение.
“Same Shit, Different Day” – Става въпрос за Източна Европа и по-специално за България. Тук не бива да вярваш на нито една дума, казана между 19.30 и 20.30 ч. по независимо коя телевизия. Винаги трябва да имаш едно на ум. Това уморява понякога, но е по-добре да си уморен, отколкото част от зомбитата, които се разхождат навън в очакване на поредната дебилна телевизионна игра. Мисля, че правителството умишлено се опитва да ни направи скотове. Религията също. Цялата тази демагогия с примирението е отвратителна.
“Destroy” – Анархо-парче. Да унищожим изкуството, да пикаем на принципите, да застреляме някого, такива работи...
“...Such Current of Electricity Shall Continue to Pass Through Your Body Until You Are Dead!” – Цитат от присъдата, която четат на осъдените на смърт чрез екзекуция на електрическия стол. Пише го на гърба на тениските от мърчандайзинга ни. Текстът е за бълхите – познаваме ги всички. Ние в Redrum имаме предложение за тези хора и то се съдържа в загравието, хе-хе...
“In Lague with Satan” – Класиката на Venom, преработена според нашите виждания. Мисля, че ще харесате тази песен, дори и да не сте чували оригинала. А всичко хубаво, което мога да кажа за Venom, ще е малко.
Дебютният албум – очакванията...
Нашите или на другите? Мисля, че имаме съвсем земни очаквания, особено като гледаме какво става с пазара и колко продават останалите групи. За очакванията на хората не знам... Определено не е лъжица за устата на средностатистическия фен на Insmouth, но аз не съм Insmouth... Вихър беше...
Успехът...?
Това не ни интересува. В контекста на българската музикална сцена тази дума не е изпълнена със смисъл. Искаме да радваме хората, които ни подкрепят, това е всичко.
Metal made in BG vs. metal made in Hungary...?
Само в Будапеща сигурно има над 50 клуба за тежка музика. Това определено дава тласък на сцената, защото има възможности за изява, а и възвръщаемост. Докато бяхме там през пролетта, в средни по големина клубове в рамките на седмица и половина се изредиха Pro-Pain и D.R.I.. Местни групи като Ektomorf може и да са копие на Soulfly, но имат международен успех, издават се от мейджър и са доста тачени в родината си. Доколкото чух, Superbutt вече са в ефира на Viva 2, а това не е малко. Ако говорим за качество на самата музика, няма голяма разлика.
Към българските групи медиите трябва да възпитават фанатична фенщина у читателите и зрителите си, а излиза, че не им обръщат внимание. Я отидете в която и да е източноевропейска държава – там обожават бандите си! Ако нямаме подкрепа тук, как можем да се надяваме на такава другаде!? Става ми жал като гледам какво става с албума на Hyperborea, например. Ако някой ми каже, че заслужават това отношение, бих му се изплюл в лицето! Утре може да стане с всеки от нас и вероятно ще стане...
Metal made in BG – преди vs. сега...
Винаги на ръба на съществуването си. Затова, ако наистина обичаш някоя група, си купи албума й, а не се тупай в гърдите, че си го свалил от Интернет, защото като го направят още 100 като теб, тази група няма да има с какво да запише следващия си албум.
Metal made in BG – бъдещето...?
Още две-три изгубени поколения, после зависи от вкусовете на публиката и задкулисните гадости между групите. Българският музикант е добър в последното, но има и “добри приятели”, които с удоволствие помагат.
Redrum – бъдещето...?
Когато всичко е добре, избягвам да мисля много напред. Да се надяваме, че има такова.
Пълният текст на интервюто може да се прочете в www.tokkata.tk
