Зигфрид е режисьор и музикант, завършил е консерватория и ще ви каже истинското си име само ако работите на някой граничен пункт през който му се налага да мине. Свири на чело, прави музика смесвайки модерен джаз с хип-хоп и ориенталски звуци от всевъзможни места...
Той беше тук, на осмия международен София Филм Фест, където бяха представени два негови филма: “Луиз (втори дубъл)” (1997) и най-новият “Санса” (2003). Хората, успели да посетят някоя от прожекциите им разбраха, защо Зигфрид е определян като един от най-талантливите млади френски режисьори – филмите му не могат да бъдат сбъркани – в тях има нещо абсолютно неподправено, което ги прави уникални. Не става въпрос само за формата и визията на лентите, за на места доближаващия се до стилистиката на видеоклиповете монаж, за честата употреба на забързан фарт или пък за снимането “на ръка” със цифрова камера, но и за другата, “вътрешната” част на филмите.
Не знам за другите зрители, но аз останах твърдо убеден, че филмите му определено са направени във, за и със времето си – нещо не чак толкова често срещано напоследък ( ...всъщност – въпрос на гледна точка). Факт е обаче, че “Санса” заслужава внимание дори само заради неконвенционалността си – сниман основно от екип, броящ се на пръстите на едната ръка, с подкрепата на редица приятели и ентусиасти по време на целия си маршрут, филмът е не просто двучасов видеодневник на пътуването на ексцентричен художник през страни от Европа, Азия и Африка, а някакво своеобразно доказателство, че за киното, което се прави днес, няма и не би трябвало да има граници, както в пряк, така и в преносен смисъл...
Намерихме Зигфрид по време на партито в “София ленд”, организирано по повод на края на официалната програма, където той и неговата група свириха около час и половина пред малобройната, но любопитна публиката, която въпреки филмовата атака, на която беше подложена не показа видима умора и остана да се забавлява с музиката му до мноооого късно през нощта. След концерта той беше така любезен да отговори на някой от нашите въпроси:
- Какво мислиш за безплатните билети за кино?
- Всичко трябва да е безплатно, всички трябва да могат да влизат в киносалоните...
- Чух, че не харесваш много мобилните комуникации.
- Не, всъщност мисля че е добре хората да имат мобилни телефони, просто аз лично нямам.
- Кога започна да свириш на някакъв музикален инструмент?
- Започнах с челото, а после и пиано. Днес не свирих добре на кийборда, защото беше кофти настроен, но по принцип свиря добре и на чело, на пиано и на саксофон. Започнах с класическа музика, после минах през фюжън и джаз, освен това пътувах много, срещах различни хора, най-различна музика.
- Каква музика слушаш тези дни?
- Българска музика. Ето например момичето, което пееше днес с нас на сцената беше невероятно!
- От филмите ти човек може да предположи обичаш да пътуваш гратис. Как точно пристигна в София?
- А, не, не – дойдох с кола. Когато си поканен от фестивал е различно.
- В момента работиш ли над нов филм?
- Не, в момента не.
- Коя е страната, в която още не си бил, а би искал да отидеш?
- Много искам да отида в Китай. Също така и в Перу, Амазония... на най-различни места.
- Възнамеряваш ли да прекарате целия си живот в пътуване?
- Не знам, просто знам че трябва да пътувам.
- Защо?
- Защото това е начина да отвориш съзнанието си.
- Всъщност имаш ли дом някъде?
- Всъщност да – имам стая в Париж, но никога не съм там. В нея си държа инструментите и други неща.
- Вярваш ли, че филмите ви помагат на хората да бъдат по-openminded.
- Надявам се, че е така. Човек никога не може да бъде сигурен, но ако това е възможно, би било чудесно.
- Има ли нещо определено, което се стремиш да кажете чрез музиката си?
- Зависи, правенето на музика не може да бъде напълно контролирано. Зависи от момента, от това какво се случва около теб. Например когато вече си изсвирил десет пъти една песен, става по-лесно, но когато решиш да импровизираш и да пресъздадеш по някакъв начин това което се случва в момента, нещата не винаги се получават – понякога стават добре, понякога не. Ето например тази вечер доста експериментирахме на сцената, не знам дали се получи добре, но това е жертва, която трябва да дадеш ако искаш да импровизираш – както в живота изобщо
- Има ли сайт, в който хората да прочетат повече за филмите, за музиката ти...
- Да, адресът е www.vagabondages.net
За Avtora.com материала подготви: Александър Александров
