Интервю със Sick Of It All

Малко преди появата на нюйоркчаните на сцената, братятя Lou и Pete Koller, основатели на SOIA, и басистът Craig Ahead, който става член на групата след излизането на втория й студиен албум – “Just Look Around” (1992), дадоха ексклузивно интервю за предаването за рок и метъл музика по MM TV - “Фрактура”.

 

В телевизионния му вариант то беше излъчено в предаването от 30 април, неделя, а текстовият му вариант е любезно предоставен на Avtora.com от водещия на “Фрактура” и фронтмен на една от двете групи, които ще подгряват Fear Factory на 11 август в София, Suffer H – Васко Катинчаров.

 

 

Lou: Специално на този албум му отделихме много внимание, защото искахме да сме сигурни, че ще се получи това, което планирахме. Той да е обобщаващ на досегашната ни 20 годишна кариера и идеята ни беше той да е събирателен на най-доброто, което можем да дадем на феновете си. Освен това работихме с много добър продуцент, какъвто е Tue Madsen. Той продуцира основно метъл банди като например Mnemic и The Haunted и ние нарочно избрахме него. Човекът определено си разбира от работата.

 

Pete: Звукът, който постигнахме този път е голяма крачка напред за нас. Освен това отделихме повече време да направим предварителните аранжименти, което и си личи. Цялостната постройка на песните е по-премислена и те звучат много по-добре. Склонен съм да вярвам, че този албум е един от най-силните ни записи, които сме правили някога.

 

Craig: Така е.

 

 

Lou: Ключът към успеха казваш... ами смятам, че е, че посветихме живота си на музиката. Не работим обичайна професия и сме постоянно на път. Всеки път даваме 100 % от себе си за да бъдем истински с хората. Ние сами определяме как да живеем и съзнателно си избрахме този път. Ти какво мислиш Craig?

 

Craig: Съгласен съм с теб.

 

Pete: Аз смятам, че успехът за една група се измерва с възможностите й да прави добри концерти. За пример ще дам факта, че следя ревютата, който пишат списанията за последния ни албум. Почти всичките го сочат за много успешен запис и са на мнение, че е прецизен и добре записан. И си признавам, че съм доволен от такива оценки. Това обаче, което още от началото исках да кажа е, че всъщност реномето на групата е изградено въз основа на концертите ни.

 

Идеята ми беше, че колкото и добър албум да издадеш, ако не представиш добре песните наживо, значи нищо не си направил. Ще спомена само, че снощи четох новия брой на списание Kerrang, където бяха написали следното за нас: “ Sick of it all – група, която е като стар приятел, на който можеш да разчиташ”. И това е истината, защото винаги можеш да очакваш от нас истинско енергично шоу. Това за мен е отговора на въпроса ти.

 

 

Lou:  За необичайни групи питаш..?

 

Craig:  Имаше една откачена банда от Детройт, която беше донесла разфасован елен и замеряше от сцената публиката с парчета месо !

 

Lou:  Ти сещаш ли се за някакви групи или случки?

 

Pete: Ами сещам се за Gallaboys.

 

Lou:  Те са си японци, не са откачени.

 

Pete: Пък имат и забавно име.

 

 

Lou:  Да, чувстваме се, но нещата се промениха много през годините. Сега сцената в Ню Йорк не е това, което беше преди време. Тогава всички свиреха само в CBGB’s, а сега има много и различни клубове. Още сме приятели с тези групи, но вече не е същото.

 

Pete: През 80-те бяхме като малка общност. В основата на всичко беше приятелството. То беше най-важното за всички нас по това време. Сега обаче сме пораснали и пътищата ни се разделиха. Няма как всичко да е същото като във времето, когато бяхме деца и си мислехме, че тази наша хардкор общност ще бъде вечна.

 

 

Pete: Това са моментите, през които всяка група преминава. По-точно периодите, в които имате спад и трябва да напомняте на хората, че все още съществувате като група. Ще дам пример: Ако не си издавал нов албум от поне 2 години, но продължаваш само да свириш, обикновено концертите ти не се получават добре. Няма причина да правиш турне и на хората, а и на теб самия ти омръзва да свириш едни и същи песни.

 

Lou:  Ще добавя, че специално в Америка масата от хора менят вкусовете си през няколко месеца. Групите стават звезди и после залязват за съвсем кратък срок. Ако погледнете ситуацията, тези които довчера бяха тотален ъндърграунд сега са по върховете на класациите. Факт е, че хлапетата сменят любимите си групи през година, да не кажа и през 6 месеца. И цялото това нещо е тъжно, но е така.

 

 

 

Craig: Аз си имам сериозно занимание.

 

Lou:  Ами, кажи им на хората какво правиш тогава...

 

Craig: Треньор по бокс. Обучавам разни хора. Освен че е мое хоби съм го превърнал и в професия.

 

Pete: Аз съм семеен човек и се грижа за жена ми и за децата. Това ми е приоритет, а освен това движа и бизнес делата на групата. Седя пред компютъра с часове наред и  уговарям бъдещите ни ангажименти.

 

Lou:  И аз седя много пред компютъра, но поради друга причина.

 

 

Lou:  Тези тримата до мен мразят да свирим кавъри. Един път ги карах да свирим песен на Shame 69, но те не пожелаха. Дори се опитах да ги прилъжа да направим кавър на Misfits, но пак не стана. Те мразят всички (смее се) ...

 

Pete: Аз харесвам Minor Threat и бих свирил тяхна песен.

 

 

Craig: Тотално световно господство. Не успяхме и да натрупаме милиони долари, които очевидно заслужаваме.
 
Lou:  Всъщност зависи какво разбира разбира човек под успех. Ако погледнете нас ние успяхме да направим много неща. При всяка група има възход и падение. Един път нещата ти вървят и всички са насочили вниманието си към теб, друг път падаш надолу. Идеята е винаги да се изправяш и да се бориш за мястото си. Ние в групата вече 20 години отстояваме позицията си на хора, които знаят какво правят. А това, което не сме постигнали е желанието ми да свирим в държави като Китай, Корея, дори и в Индонезия. Но кой знае, може и никога да не отидем там.

 

Pete: Да правиш това, което ти харесва и да живееш от него. Да живееш пълноценно и да се прехранваш от това, което обичаш да правиш. Съчетанието на тези две неща е моята дефиниция за успех.

 

 

Lou:  Единственото за което мечтаехме тогава, беше да свирим в клуба CBGB’s. Други планове нямахме. После когато подписахме договор за първият си албум имаше клауза, в която трябваше да направим още шест записа за този лейбъл. Ние си казахме: “Абе я да го запишем този албум пък после и да се разпаднем, ще имаме поне един запис зад гърба си”.

 

 

Craig: Не бъдете наивни, не бягайте от училище и... стойте далече от позьорите.
Lou:  Наистина е голям умник нашия Craig. (смее се) Може би - ако се занимаваш истински с музика прави, я от сърце.

 

Pete: Бъди истински, не подражавай на никой. Намери своя облик като група и не разчитай само на модерния имидж да ти обърнат внимание. Той е само извинение на групата, че не може да покаже нещо друго. Оставете нещата да се развиват естествено и намерете  своето звучене, е моят съвет към младите групи.

 

 

Pete: С какво ще се занимавам нямам представа, но искам да ни запомнят като група, която винаги е давала най-доброто от себе си. Като хора, които никога не са заблуждавали в нищо феновете си.

 

Lou: Бих искал сегашната ни сила в правенето на концерти да остане в спомените на хората. Навсякъде ни познават като група, която влага много енергия във всяко свое шоу. Не бих искал след два месеца хората да се питат:  Sick of it all, тези пък кои бяха? И да не си спомнят даже името ни. Незнам как ще ви прозвучи това , но аз твърдя, че след години за нашето поколение от хардкор и пънк групи след време ще се говори както сега се говори за старите блус изпълнители. Мисля си, че след време хората ще си спомнят за групите от тази генерация както сега ние се сещаме за Elvis например. Ще си пускат сегашните записи и ще си казват:  “Дааа, това е било нещо истинско”. Така си мисля аз.