В началото на декември една от най-популярните и обичани формации от 80-те години "Трамвай № 5" се събра и направи грандиозен концерт в НДК. Техните хитове "Усмивката", "Някога в едно градче", "Тя", "Слънчево момиче" са познати и любими на няколко поколения.
В най-силните години от съществуването си формацията издава три албума: "Шампиони" (1982 г.), "Трамвай 5" (1985 г.) и "Тя" (1986 г.). На 18 декември излезе и новият им албум с емблематично заглавие "Дългото пътуване", включващ най-доброто от "Трамвай № 5".
Името "Трамвай № 5" неизменно винаги се е свързвало с това на Петко Петков, който е един от създателите и вокалист на формацията.
Десислава Бакърджиева: Г-н Петков, Ваша ли беше идеята за концерта на Трамвай №5 на 7 декември?
Петко Петков: Да. Тази идея не е от сега, а възникна преди 5-6 години, но нямаше финансови средства, с които да я осъществя. Един концерт струва страшно много пари. За съжаление в нашата държава трябва да си плащаш, за да пееш. Друг е въпросът, че някои си плащат да пеят, но не могат. При нас за концерта малко странно се получи. Намериха се организации, които ни помогнаха. БТК, "Лукойл" и "Армеец" повярваха в нас, инвестираха в този концерт и той стана реалност. Още преди шест месеца започнахме репетиции. Репетирахме с част от ФСБ и наши приятели музиканти. Подготовката беше дълга, за да можем да направим силен концерт, който да блесне в най-добрата си светлина. Смятам, че това стана. БНТ засне концерта ни и ще го излъчи на 2 януари.
.: Какво се случи на самия концерт?
ПП: Бях притеснен като преди всеки концерт. Ако не си притеснен, значи нищо не правиш. Сигурен бях, че и публиката е притеснена от една такава среща след толкова много години. След втората песен разбрах, че всичко е наред и даже повече от наред. Осъзнах, че публиката вижда много повече от това, което е очаквала. Една от причините за това е, че концертът беше на живо, да не казвам, че е единственият концерт, на който се изпяха 22 "живи" песни. Най-голямата стойност на един концерт е живото изпълнение и затова отправям един апел към колегите – да правят такива концерти, които се случват на живо. Има много звезди в България, чиито клипове и песни се въртят непрекъснато по медиите, но идва моментът, когато трябва да изпеят нещо на живо – всъщност това никога не се случва. Моят приятел Наско Янкулов ми каза скоро, че ще предложи, когато е на плейбек концертът, който примерно струва 5 лева, да се копира и копията да се раздават без пари, защото това представлява един концерт на плейбек.
.: С какво ще запомните този концерт?
ПП: Ще го запомня с публиката, която участваше много активно през цялото време. Тя всичко изживяваше заедно с нас. В публиката видях и колеги, и хора, които не познавам, но имаше невероятно настроение в хората. На баладите видях плачещи хора, на други песни имаше млади, усмихнати хора, които танцуваха и се веселяха. Това ме наведе на мисълта, че още има място за поп-музиката, чийто връх беше през 85-та година. В момента по целия свят тя се завръща, пример за това са ABBA. Завръщат се мелодията, хармонията и текстовете в песните – важните компоненти в музиката. Всичко останало са някакви измислици-премислици.
.: Защо точно група "Те" бяха специалните ви гости?
ПП: С Любо и с групата се познаваме много отдавана. Много добри приятели сме. Неотдавна момчетата поискаха и разрешение да направят кавър-версия на песента "Усмивката". Те я изпяха, на мен много ми хареса и реших, че ще е една приятна изненада за публиката да изпеем "Усмивката" заедно с Любо и неговата група "Те". Група "Те" са не само много добри музиканти, но и добри хора.
.: На пазара вече е и новият албум на Трамвай №5. Кои песни от вашето творчество сте включили в него?
ПП: Да, това е двоен албум, който ще излезе на две части. Първата част включва 20 песни, всички са хитове и тя вече е на музикалния пазар. Надявам се след Нова година да излезе и втора част с още 20 песни. Песните в албума са със старите аранжименти, но са пипнати. Има и някои, които са направени наново от Иван Лечев.
.: Защо озаглавихте този албум "Дългото пътуване"?
ПП: Защото "дълго отсъствие" щеше да звучи малко тъжно. "Дългото пътуване", защото групата е работила доста години и е била една от водещите в България. Естествено, свързана е и с трамвай – едно превозно средство дълго пътува. Знам, че още пътува трамвай №5 към "Княжево" и се надявам, че и група Трамвай №5 ще направи своето продължително пътуване.
.: Ще заработи ли Трамвай №5 отново. Работите ли върху нови идеи?
ПП: Сигурно, след като видях на концерта, че хората обичат групата. Имам идея пролетта да запишем няколко нови хита и евентуално да направим едно лятно турне.
.: С какво ще са различни новите ви песни?
ПП: По-различното ще е, че няма да бъдат електрони парчета. Дискотечни, но с живи инструменти - с китари, пиана. Има едно връщане към живата музика. Един мой приятел казва: "компютрите убиха музиката". Има голяма доза истина в това. Всеки леко запознат може да седне да направи песен, но това не излиза от сърцето и не е истинско.
.: През изминалите 12 години без Трамвай №5 занимавахте ли се с музика?
ПП: Занимавах се с друга музика. С Вили Казасян правихме концерти със Симфоничен оркестър, с хора на БНР и най-добрите оперни изпълнители. Концертите бяха като "Павароти и приятели", канехме много хора, с които пеех много популярни арии и канцонети. Няколко концерта запълниха времето ми за няколко години, защото там организацията е още по-тежка. Имаше моменти, в които на сцената имаше над 200 човека.
.: А липсваха ли ви изявите на сцена с Трамвай № 5 през това време?
ПП: Не ми липсваха много, защото аз имам една дъщеря балерина. Тя е една от най-добрите български балерини със заявка за световна звезда. Марта се казва. Аз ходя на балет много често, даже и тя да не танцува. Просто станах фен на балета покрай нея. Дъщеря ми завърши хореографското училище. Две години преди да го завърши, тя влезе в балета на Операта. Има покани от Америка, Кралския балет в Швеция. Беше и в Санкт Петербург за премиера на "Лебедово езеро". Това на никой българин не се е случвало. Така, че непрекъснато съм бил в залата като зрител и това ми е носело много голямо удоволствие.
.: Трудно ли след 12 години завръщането в шоубизнеса?
ПП: Не, за мен не е трудно. Или го можеш или не. За да се върнеш отново обаче трябва много работа. Трябва да са пипнати нещата и зад гърба си да имаш много репетиции. Този огромен труд после се заплаща с аплодисментите на публиката.
.: Струва ли си в България да се занимаваш с музика?
ПП: Музика винаги си струва да се прави. Сигурно и когато Моцарт и Бетовен са правели музика, не си е струвало много, но това е бил техният живот. Когато човек се стреми да покори някакви върхове, той все стига донякъде, а когато няма поставена цел, не стига до никъде или стига до някъде, но много ниско. Когато се прави музика искрено, за да се поднесе на хората, а не за търговия – тогава тя има стойност. Трябва от сърцето, от душата да ти излиза – като песните на Митко Щерев, Тончо Русев, Стефан Димитров. Всичките им песни са правени с хъс. Такива песни неминуемо се оценяват и остават вечни.
.: През 80-те сте имали съвместни турнета с Бони М, Албано и Ромина Пауър, Сандра. Това ли е най-голямото постижение на Трамвай № 5?
ПП: В Полша и в Румъния имахме съвместни турнета, на които присъстваха по 40 000 човека по стадионите и беше много приятно. Имах снимка, която за съжаление ми откраднаха – аз с жените от Бони М, а Боби Фарел се снима с моите момичета. Беше много мило, забавно и въобще голямо шоу. Колкото до това дали са най-голямото ни постижение – не, не мисля. Тези турнета си бяха редови.
Постижение бяха четири турнета в бившия Съветски съюз, където бяхме много популярни и правехме на година по стотина концерта и то на големи зали и стадиони. Голямо преживяване беше. Публиката беше много благодарна, публика, която умее да оценява стойностните неща. Винаги съм и се възхищавал и сега й се възхищавам. Ако отида някога пак там, съм сигурен, че ще бъде едно невероятно изживяване.
.: Стойностна ли е днешната българска музика? Достатъчно добри ли са текстовете?
ПП: Навремето имаше комисия в радиото за текстове. Аз не съм за тези комисии, но тогава се отсяваха неща, които нямаха абсолютно никаква стойност. Примерно някой решил да става поет или текстописец и сам си измислил текста на песента. Сега публиката прави това отсяване. Лошото е, че всичко стига директно до нея и ако нещо е изпуснато – пошло или лошо, на нея малко и трябва да хареса и не толкова добри неща. Стойностна е хубавата, мелодична музика и разбира се, че има такава в България. Чувам по радиото от време на време много добри неща за млади групи и изпълнители.
.: Кои от младите си колеги харесвате?
ПП: Мария Илиева ми допада, Графа. Разбира се, група "Те".
.: Трудно ли се контролират четири жени?
ПП: Не, аз съм свикнал и с повече. Вкъщи съм със съпругата си, имам две дъщери и внучка Никол. В групата съм с четири жени, понякога са били и повече. Обграден съм отвсякъде. Много ми е приятно да работя с жени. Сигурно на някои мои колеги им е по-приятно да работят с мъже.
Петко Петков отговаря на въпроси на Avtora.com
Снимка: Avtora.com
.: Какво послание носят повечето ви песни?
ПП: В нашите песни се говори за ежедневните проблеми, неща свързани с живота или за любов. Във всички има много чувства, особено в баладите. Балади като "Красота", "Пролетна соната", "Дъждовен плаж", "Целият ми свят". Вечна тема е любовта и ще продължи да бъде вечна.
.: Как изглежда през вашите очи конкурсът "Българската песен в Евровизия"?
ПП: Конкурсът ми се вижда като един пролетен конкурс на радио София преди 25 години. Събира се едно жури, отсява някаква част от песни, които сигурно трябва да отсеят и т.н. Скандали винаги ще има. Скандали има и за Вальо Топлото. Дали тази песен избрана или онази, аз не виждам голяма разлика. Не е нещо гениално измислено.
.: За съжаление в деня на концерта ви се случи трагедията в Бяла. Кога разбрахте за този тежък инцидент?
ПП: Разбрах по време на концерта, докато на сцената бяха група "Те". Мина ми през ума да го съобщя на хората в залата, но просто не исках да им развалям настроението. Много е тъжно това, което се случи в град Бяла. Предполагам, че е неизбежно такива неща да се случват при нашите пътища, комуникации. Дай Боже да няма повече такива инциденти!
.: Какво най-много Ви е пречило и какво най-много Ви е помагало в живота?
ПП: Едно нещо ми е пречило и ми е помагало. Това, че съм много амбициозен. Понякога ми е помагало страшно много. Друг път тази амбиция ми е пречила.
.: През 2007 г. ще се чувствате ли повече европеец?
ПП: Не, ние сме си българи и ако е трябвало да бъдем европейци, досега сме били. Ние сме в Европа, заслужаваме да сме в Европа, но на българинът му трябва някакъв остен, който да го бута постоянно нанякъде и някой да го направлява. Сега си намерихме майстора и ще ни направляват от Европа.
.: Мечтаете ли за нещо?
ПП: Мечтая за някакво спокойствие, което трудно намирам и не мога да го намеря. Не мога да почивам, а е хубаво човек да релаксира по някакъв начин, макар и за кратко.
.: Какво ще пожелаете на българската публика?
ПП: Желая нещо съвсем човешко. Весела Коледа и през следващата година по-малко злини да има. Да сме по-добри, хората да обичат семействата си, да отглеждат децата си правилно и да залагат много на тях, защото това е бъдещето на България.
За Avtora.com интервюто взе Десислава Бакърджиева
