Интервю, взето от Васил Катинчаров с Джими от "Murphy's Law" след убийствения лайф на хардкор шайката в клуб "Сцената"...
Джими: Много концерти, много пътуване, много живи изпълнения, много пиене и най-вече забавления. Сформирах групата преди 20 години. Много хора минаха през нея, които сега свирят в други групи. Започнахме всичко на шега и все още е така. Ако погледнеш, нещата сега са страхотни.
:. Кажи ни нещо за хардкор сцената в Ню Йорк преди и сега.
Джими: Започна ето така, но вече не е същото. Трудно се правят концерти в Ню Йорк, заради полицията, клубовете и скъпотията. Нещата тази вечер на концерта в София бяха такива, като в Ню Йорк преди години. Яко е да видиш, че при вас духът на хардкора се поддържа жив. В Америка сега е трудно, защото там се правят големи концерти с много групи и мъчително да направиш малък лайф, където хлапетата да се катерят по сцената и да се забвляват. За разлика от Щатите, където всичко е комерс, тук все още не е така. Преди беше различно. Когато отивахме на концерт, с нас бяха феновете ни, приятелите ни от други групи, абе всички бяхме заедно.
:. Има ли някаква разлика между американската и европейската хардкор сцена?
Джими: Разбира се. В Америка, ако нямаш договор или връзки не си струва въобще да свириш. Докато в Европа е различно, дори и в държави като Белгия, Германия и Италия техните правителства ни плащат, за да свирим там. Това е странно. Много щатски банди идват в Европа и свирят за пари, докато много еврпейски групи не успяват дори да стигнат до Америка, и затова ние ги подкрепяме. Двамата със Сашо си говорехме преди малко за свиренето в Ню Йорк, и как хората се интересуват от този град - например от Япония, България и цяла Европа. Свирим на лайфове, спонсорирани от европейски и азиатски компании, звукозаписни лейбъли и други, организиращи общи концерти, при това в Ню Йорк. Там можем да се срещаме помежду си и да си говорим за музика, за начина ни на живот, вместо да сме на улицата и да не правим нищо. И мисля, че и вие трябва да знаете това.
:. Какви са впечатленията ти от концерта тази вечер?
Джими: Беше невероятно.
:. Очакваше ли го?
Джими: Определено не го очаквах. Нямаше побоища и всичките тези девойки убийствено се кефиха, абе страшно беше. Всички се забавляваха и нямаше инциденти. Имаше агресия, но съчетана със забавление. Направо положителна агресия. Хората днес живеят доста трудно, но идват на такива концерти и се разтоварват, забавляват се, пият бира и танцуват. И си тръгват доволни. Това е и целта на музиката - хардкора, пънк-рока, метъла и на всички тези стилове. Целта е хората да бъдат щастливи и поне замалко да забравят проблемите си.
:. Какво мислиш за българските групи, които чу?
Джими: Хареса ми как VENDETTA изпяха на български нашата песен "QUEST FOR HERB". Не съм предполагал, че мога да чуя това. Усещането на текста относно пушенето остава същото дори и на вашия език. Не искам да ходя в български затвор. Той ми го показа. Мамка му! Страшничко изглеждаше! ..... Много е прав, изглеждаше кофти. Приличаше на един известен затвор в Америка.
:. Разкажи ни за новият ви албум.
Джими: Новият ни албум е вече в Европа, а ние правим още по-нов. Песните са за нещата, които виждаме на турнето. За нещата, които пушим, пием, ядем, а също и за секса. Абе просто правим друг албум с тези момчета тук. Ти как се казваш?
Лари: Лари, това е бейби.
Джими: И какво правиш Лари?
Лари: Свиря на китара.
Джими: И как ти викаме? THE BАLLHUNTER. А ти как се казваш?
Дани: Дани Диджитс.
Джими: И защо ти казват така?
Дани: Защото съм си рязал много пъти пръстите.
Джими: Покажи ни... Наряза си пръстите докато свиреше на барабани. Опасен е.
Дани: Да, ама беше по време на работа.
Джими: Какво искаш да кажеш?
Дани: Че работим.
Джими: Какво правим тук? Именно - работим. А ти как се как се казваш младежо?
JR: Джей Ар.
Джими: Не, твоето име е Спууки Джуниър Мънки Бой.
JR: Не знех това досега, но явно съм Спууки Джуниър Мънки Бой и съм басистът.
Джими: И е добър басист. А и добре пя тази вечер.
:. Май забрави някой.
Джими: Кой? А, това е Маркъс ..... Той е единственото нещо, което наистина обичаме в Калифорния. Обичаме те, Маркъс .....
:. Кажи нещо за вашето турне.
Джими: Много е дълго и мирише на пикня, на пръдня, но днес беше страхотно. Също и в Милано. За моите приятели там, а също и тези от Прага, където не свирихме, защото имаше наводнения. Ужасно е, ако можехме с нещо да помогнем.
:. Кои са най-добрите места, където сте свирили?
Джими: Тази вечер в София и в Милано, където два дни след нас всичко беше наводнено. Избягахме от водата. Всъщност изляхме бирата от буса и наводнихме всичко.
:. Нещо друго ако се сещаш?
Джими: А ти какво мислиш за хардкора?
:. Ами не знам.
Джими: Аз пък мисля, че знаеш.
:. Ами това е живота ми.
Джими: Ти си моят хардкор брат в София. Кажи ми? Как се чувстваш?
:. Не знам.
Джими: А как ти се стори концертът?
:. Беше страхотно шоу. Благодаря ви, че дойдохте тук.
Джими: Обичам те.
:. И аз те обичам.
Джими: Това е хардкора. Когато приятелите са заедно. Стрейтейджа и останалите заедно. Благодаря на всички.
интервюто е предоставено от предаването Фрактура
