В началото на 90-те Мирослава Кацарова започва да пее предимно джаз стандарти в първите клубове в София – “Blue Note”, “Frankie’s”, “Art club”. През 2000 година записва първия си компакт диск, “Бяло в бяло”, по проект на Румен Тосков и самата нея с музика, производна от джаза.
Година след издаването на “Бяло в бяло”, в който освен Мирослава и Румен Тосков участват Христо Йоцов, Пепи Славов-младши и др., певицата започва да води авторско предаване за латиноджаз – “Desafinado”, по Jazz FM Радио, които са издател на албума.
В момента певицата работи върху новия си проект отново с Румен Тосков, Еко и други. Съвсем скоро Мирослава предложи на българския радиоефир нова песен “Музика, мартини и дим”. Като музикална естетика следва елегантната линия на предходните й две песни – “Парфюми” и “Боса нова за нея”.
.: Разкажи за новата си песен “Музика, мартини и дим”.
Всъщност тази песен е една много стара песен, записана през 2000 г. в рамките на албума “Бяло в бяло”, който направихме с Рупето. Тогава музиката, която записахме, беше изцяло акустична и подчинена на една строга концепция. Музика, производна от джаза с акустични инструменти. От тогава досега аз често изпълнявам тази песен. Тя не е популярна, не е медийна песен. Решихме, че ще е хубаво, след като има такава радост сред хората, докато я пеем, да си направим една радиоверсия. През лятото тя ще звучи в радиоефира. Получи се много жизнерадостна и много свежа песен, която аз усещам близо до мен и до нагласите ми за лятото. “Музика, мартини и дим” - това са три ключови думи.
.: Това ли са твоите изкушения?
Те не са точно изкушения, защото са на една ръка разстояние. Просто са едни хубави приятни аксесоари към летния живот и то към онази част, която е безметежната, леката. Лятото като всеки друг сезон си има и своите лоши страни.
.: Смяташ ли да правиш клип към тази песен?
Не. Видеоклип категорично не мисля да правя, защото съвсем скоро Еко написа една нова песен, която мислим септември да лансираме отново и да снимаме клип за нея. “Музика, мартини и дим” я пея непрекъснато на живо, така че тя си има своето визуално присъствие и няма нужда от клип. Ние решихме да я направим като радиоверсия, да я пуснем като музикален фон на онова, което хората преживяват през лятото. Те не гледат телевизия през лятото, те искат да живеят.
.: Кажи нещо повече за песента, която предстои да запишете? Каква емоция ще носи?
Сложно е да са каже още от сега. Никой не обича да говори преди нещата да са се случили. Всяко нещо е предпоследно, всяка версия е предпоследна преди да се решиш да я пуснеш и изцяло да я споделиш с хората, но може да преживееш още няколко метаморфози. Досега вариантът, който Еко ми изпрати, за да напиша текста, започва с един контрабас и всичко върви към старото за мен светоусещане, което се свързва с акустична изказност. Тази песен ще продължи линията на тези три песни, които се лансираха в медийното пространство, най-вече като настроение.
.: Къде беше последното ви по-интересно участие?
Наскоро участвахме в един летен фестивал, който беше много интересен, защото не беше типичен български фестивал с многото претенции и припадъци. Това беше един много вълнуващ фестивал, който се провежда в едно малко село край Вършец, казва се село Беларечка. Организира го журналистката Дияна Иванова. Той не е музикален фестивал, но там имаше концерти. Аз имах концерт в автентичен селски двор, вечерта с осветление на свещи. Пях абсолютно акустично без микрофон и изцяло разчитайки на личната акустика, която се оказа учудващо добра за селски двор. Публиката беше много разнородна от деца до бабички на 70-80 годни. Имаше хора дошли от София специално за този фестивал.
.: А какви хора виждаш по клубовете? Популярен ли е джазът в България?
Не може да се каже, че е популярен. Аз трудно обобщавам музиката, която правя с джаз. По принцип избягвам да го правя, защото нещата, които изпълнявам, са смесица от всякаква музика, но са вдъхновени от джаза. Импровизираме, музикантите, с които работя, са джаз музиканти, до голяма степен интонациите, които се чуват, звучат джазово. Този тип музика, ако смея да обобщавам, не бих я определила с думата джаз, а по-скоро с другата музика, различната музика – тази, която не е поп, рок, поп фолк и т.н. Има хора, които имат потребност да слушат такава музика и те не са малко в България.
Освен това аз не правя някакви такива опити да лансирам нещата си агресивно, ударно, нахално, защото знам, че хората, които харесват и слушат такава музика, не обичат по този начин да бъдат манипулирани. Навсякъде по света тази музика не е най-популярната, тя не пълни стадиони, но това е моя формат музика. Това е моят път – той е плавен, методичен, естествен.
Мирослава Кацарова Сн. Avtora.com
.: Имаш ли конкуренти в България?
Аз не мога да кажа, че в България има някаква конкуренция. Нещата се правят много индивидуално, много лично. Няма издателски къщи, които да правят някакъв продукт, който да е отговор на другия продукт. Няма пазар, който да разиграва такива продукти и може да се каже, че в България има хора, които много, много ми харесват, които ме вдъхновяват и ме карат да продължавам да вярвам, че има смисъл.
Опитвам се така да гледам на нещата, защото има едни много познати лица, които понякога много ме отегчават. Техният път се различава от моя и не мога да погледна на тях като конкуренти, но има хора, които въпреки всичко успяват да правят качествени продукти, да запишат албуми и да правят концерти, което ми действа обнадеждаващо и ме кара да вярвам, че и аз мога да го правя.
.: Има ли концерти това лято, които да очакваш с нетърпение?
Концертът на Ал Жеро на 26 юни и имам много силна симпатия към Simply Red, който мисля е в края на лятото (1 септември, бел. ред).
.: Водиш предаване за латиноджаз “Дезафинадо” по Jazz FM Радио от 2001 г. Защо избра да е за латиноджаз?
Истината е, че стана много случайно. Jazz FM ми предложиха да водя предаване за латиноджаз. Аз не знаех много тогава за латиноджаза. Харесвах много боса нова, Жуал Жилберто, Бебел Жилберто. Имах някаква любов и към кубинската музика, но едва когато започнах да го водя разбрах, колко хубава музика е това, колко колоритна е и до някаква степен колко близка като нагласа и манталитет е латино културата до българската култура.
Чисто формално българската музика няма нищо общо с латино музиката, но като страст, темперамент и като едно южняшко излъчване. Другото нещо, което е много силно за латино музиката е носталгията и носталгията аз я припознавам у българина. Тази комбинация сладко-горчива според мен е много присъща за латино културата и до някаква степен и за българския манталитет.
.: От скоро водиш и ново предаване – “Приятели”. Какво представлява то?
Да, от шест месеца вече го водя. Предаването е посветено на джаз личности – аз така реших да ги нарека. Хора, които живеят импровизирайки, които са възприели джаза като начин на мислене и като особена нагласа. Реших, че гостите ми няма да бъдат само музиканти, а всякакъв вид хора, които наистина харесват тази музика. Смислени, интелигентни хора, хората, които малко или много създават културата – музиканти, артисти, режисьори, журналисти, архитекти – от всякакви области. Те пускат и избират музиката и разказват за любовта си към музиката, за преживяванията си, за живота си, който винаги се оказва свързан с музиката.
.: През 2004 г. се срещна със световноизвестния писател Умберто Еко. Какво си спомняш от тази среща?
Всичко си спомням. Това е среща, която никога няма да забравя. Бях прочела всичко, издадено в България на Еко още преди да го срещна. Година преди да дойде в България бях прочела “Баудолино” и понеже точно тогава бях бременна си мислех, че моето дете ще бъде като Балдолино. Бях много свързана емоционално с книгите му, с творчеството му и като го видях на живо, разбрах какво отношение има той към музиката, която се случва срещу него. С какво внимание изслушва всеки тон, всяка дума, която излизаше от устата ми.
Това беше незабравимо преживяване, просто защото мисля, че това отношение, това внимание, което срещнах от него тогава, беше толкова естествено, нормално и човешко, без претенции и демонстрации. Човек рядко среща такова отношение от обикновените хора, а какво остава от Умберто Еко.
.: Има ли нещо, което досега не си успяла да изразиш чрез музиката?
Аз не съм човек, който се отъждествява изцяло с музика. Аз имам прекрасен личен живот, в който не се изразявам с музика, където нормалните и човешки неща са много по-важни от музиката. Имам прекрасни приятели, с които общувам нормално и пълноценно. Навярно има много неща, които не съм изразила чрез музиката и то абсолютно целенасочено. Това е моят избор. Тогава, когато съм на сцената, изразявам други емоции, те са един дух, който се случва тук и сега, моя дух, духа на музикантите.
.: С кой световен изпълнител би искала да направиш дует?
Cassandra Wilson, не знам далимога да направя дует с нея, но поне искам да се срещна с нея. И ако тя има майсторски класове, много бих искала да ги посетя, да получа музика лично от нея. Cassandra е една от певиците, музикантите от които най-много съм се учила, които са ме провокирали през годините. Аз нямам болни фантазии, че един ден ще направя дует с нея, но не е невъзможно да посетя някой от нейните майсторски класове. Отворена съм да опитам дуети, аз съм отворен човек за всякакви предложения. Правила съм дует с Петър Салчев, пяла съм с Васил Петров, но до този момент не мога да кажа, че пеенето в дуети е нещо, което ме привлича.
.: Какво те зарежда с енергия?
Много неща ме зареждат. Хубави, интересни хора основно ме зареждат с енергия. Винаги съм приповдигната, развълнувана, когато срещна хубав човек. Винаги се чувствам пълна, когато срещна една качествена личност. Зареждат ме хубави нови музики. Понякога това е дъщеря ми, която е на три години и ме прави много щастлива. Моя любим мъж, който е много е духовен, силен и толерантен човек. Хора, книги, хубави филми и хубава музика. Пътешествията също ме зареждат.
.: Коя е движещата сила за теб?
Любовта. Когато нещо се прави с много любов, се преживява с много любов, то става много красиво. Вярата също. Когато повярвам много силно в нещо, то се случва. Вярата може да промени матрицата. Вярвам, че има чудеса.
За Avtora.com Мирослава Кацарова интервюира Десислава Бакърдиева.
