Преди няколко години в родното музикално пространство се появи една група с необичайно име, съпътствана от сингъл с необичайно звучене и бързата любов на публиката. Тази група скоро престана да съществува, но кой не помни онези луди, луди жаби...
След един издаден албум, няколко също така веселяшки сингъла (и прилежащите им видеоклипове) и продължителна серия клубни участия, Джанго Зе изчезнаха от музикалната сцена на България. Съдбите на тримата музиканти се разделиха, след като скоропостижно родината напусна фронтменът на групата - Мирослав Атанасов, известен по-рано като Мимо, а днес като Морски.
По време на краткото му завръщане в родната Варна с Морски - певец, китарист и автор на песни, се срещна Видка Атанасова за едно интервю, което Dnes.bg любезно предостави на Avtora.com.
.: Как си?
Добре. Радвам се, че съм в България. Тук имам много приятели, още не съм се видял с всички тях.
.: Какво става с теб? Къде живееш?
В Англия, Лондон.
.: От колко време си в чужбина?
От близо 5 години.
.: А защо си тръгна от България?
Труден въпрос... поради комплексни причини. Защото музикалният ни пазар бързо се насища, тук шоубизнесът е... смехотворен, защото в тук не можех да се развивам професионално. В България бях в началното училище, сега съм в гимназията.
.: Как стана така, че се разпадна Джанго Зе? Какво стана с групата?
Оставихме отворена вратата на групата, но аз трябваше да ги напусна, за да се развивам. Имах чувството, че съм в затвор, не мога да остана аз в малка България. Моят талант е космически, искам да кажа на колкото се може повече хора моето послание. Не можех да се развивам тука, исках да видя много неща, големи сцени, неща различни, хора различни.
.: Какво намери в чужбина, което ти е липсвало или не ти е достигало тук?
Хубавото в Лондон е, че те там са свикнали с различното и никога не съдят за хората по това откъде са или по това какво свирят или пеят. В България е различно.
Една от причините да се махна оттук е, че тук всички съдят. Първото, което се гледа, е какво не върви и критиката е важна за тях, обикновено направо се плюе, вместо да се търсят хубавите страни на нещата. Първо се гледа какво да не се хареса, вместо какво да се хареса. Това е отвратително.
В чужбина срещнах много музиканти и хора от цял свят, запознах се с известни личности. Промених се и напреднах доста като музикант.
Основно за музиката научих как да използвам тишината... как да се възприеме тишината като музика, за да успееш да плуваш във времето. Тишината е много важно нещо за музиката.
Освен това, в чужбина е възможно да си музикант и да си богат.
.: С кого свириш там?
С три различни формации, но това не ме разсейва, дори напротив. Хана е soul-jazz певица – с нея свиря на акустична китара, със Saffron свирим funky-pop-rock (в тази група свиря на бас китара), а с Brecha: afro-cuban-dance-explosion.
Brecha е основната ми формация, моята си група, там съм и китарист, и певец. Това, че свиря в различни стилове, ми помага да израствам като музикант също, и да се развивам.
.: Какво значи Brecha?
Това е испанска дума. Значи пространство, просека, пролука, през която да минеш. На английски e breach, brecha е на испански. Сега се сещам, че името на първата ми група в България „Брод“ има подобен смисъл.
Група Brecha
.: Членовете на Brecha?
Един кубинец на име Рамсай. Той е роден в небезизвестния квартал Buena vista в Хавана. Рамсай свири на акустична китара и пее, добър композитор и поет е. И Мигуан – той е аржентинец по националност. Свири на бас китара. И моя милост – Морски – свиря и пея.
.: Как дойде псевдонимът Морски? Ти сам ли си го измисли?
Наложи се да си измисля ново име, защото за чужденците е трудно да произнасят моето Мимо - „Мимоу“ – никак не звучи добре на английски, а Морски sounds really cool.
.: Как се запозна с тези музиканти?
На сцената. В клуб “142” имаше jam session, видяхме се, чухме се, познахме се, и засвирихме заедно. Живеем заедно в community, където се прави изкуство. Там хората се изразяват чрез изкуството – познавам танцьори, художници, музиканти.
.: Къде свирите?
На фестивалите в Англия винаги и на всички, канят ни често на частни партита, по клубове, свирихме и на Канарските острови. Сега правим повече записи.
.: С кого работите?
Хехе, тук мога да се хваля. Работим с Анди Стрейндж – човекът, продуцирал последния албум на Роби Уилямс, както и Simply Red, Fugees, а също и една песен на Джон Ленън.
.: Как се запознахте с него?
Той чу наш демо запис и ни хареса. Ще продуцира целия ни албум, а испанските песни ще запишем в къщата му в Испания, където има студио.
.: Пишеш ли песни?
Имам песни за цял албум. Всички са на английски. Да, хубави отзиви срещам за тях по фестивалите и клубовете, където ги изпълнявам на акустична китара. По клубовете съм свирил и български песни. Хората много се кефят на “Заблеяло ми агънце” и кючеци.
.: Какви са бъдещите ти творчески планове?
Благодаря за този въпрос. Имам и т.н. “индийски проект” - участвахме в Bollywood vieo (еквивалентът на Холивуд в Индия, там е кино и музикалната им индустрия) с приятеля ми Шив, който е невероятен певец. И очакват от нас записи в Индия.
Имам и планове да напиша албум, в който всяка песен да бъде на различен език.
.: Колко езика знаеш?
Доста. В Англия ги използвам всичките. Говоря свободно френски, португалски, испански, руски и английски.
А през годините съм се хващал разни чуждоезикови песни да уча, знам песни на цигански, гръцки, френски, испански, португалски, английски, руски, италиански.
.: Виждам, че все още си популярен в България, хората те разпознават...
Да, по улиците ме разпознават, искат ми автографи. Това се дължи на интересната ми физиономия, предполагам. Но аз се радвам, когато има отзиви за музиката ми... тогава мога да разбера дали съм на прав път или не. Ако има обратна връзка, значи всичко е наред.
.: А има ли отзиви?
Има отзиви. Случвало се е година след някакъв концерт да ме срещнат хората и да ми кажат: “Еее, това беше страхотно!” – така разбирам, виждам, че съм на прав път.
.: Къде могат да те видят и чуят българските ти фенове?
За жалост, не съм планирал много изяви за двете седмици, през които съм в България. Повечето време съм във Варна, там свиря на частни партита. Поканиха ме в Irish pub-а в хотел „Черно море“, свирих там няколко вечери сам с акустична китара, получи се добре.
Иначе, на сайта на Brecha (и MySpace.com) могат да видят и чуят какво правя в момента.
.: Какво ще кажеш на почитателите си в България?
Да не се чувстват само българи, а да се чувстват като граждани на планетата. Защото националните идеали вече не съществуват, това са остатъци от миналото. Важно е не че сме българи, а че сме граждани на планетата.
