Интервю с La Plebe

Според Васил Върбанов – водещ, програмен директор и управител на радиото – проучване на агенция Алфа Рисърч е показало, че за тези около два месеца, радиото е заело 5 място сред най-слушаните радиа в национален мащаб.

 

La Plebe, предвождани от “легендарния басист на култовите Faith no More, Били Гулд (Billy Gould)”, чиято звукозаписна компания, Koolarrow Records, издава албумите на групата, са разположили базовия си лагер в хотел в центъра на София и ще го използват като изходна точка за предстоящото си турне в Югоизточна Европа. То, освен България, включва Румъния, Сърбия, Косово и Македония.

 

Подгряващи групи на концерта в София ще бъдат Switchstance, R.O.B.T.F., Panican Whyasker и Бичето.

 

Малко, след като в събота (27 май) по обяд взеха участие в официалната пресконференция за медиите, Lupe Bravo, бас и вокали и Adam, китара и вокали, отговориха на няколко въпроса на Avtora.com. Противно на очакванията, останалите трима членове на групата, Алберто, тромпет, Антонио, тромбон и Марк, барабани, не се появиха на пресконференцията и за интервютата. “Сигурно са запили в някой бар и няма да дойдат”, каза Адам.

 

 

Лупе: Започнахме през 2002 и бяхме същите хора, но с различен китарист – един мой приятел, който напусна групата преди около година и половина. Тогава при нас дойде Адам.

 

Но, така или иначе, ние се познавахме от преди – заедно сме се учили да свирим, но сме били в различни групи. И тогава един ден Алберто, който свири на тромбон, дойде при нас и така основахме групата. А Марк го намерихме по обява в Интернет – той беше единственият, който се отзова и след около месец го поканихме да свири с нас. Той, между другото, единствен от нас има музикално образование.

 

 

Лупе: Хората много обичат да ни лепят разни определения – някои казват, че след като имаме духова секция, сме ска банда. Но ние всъщност не свирим точно ска, а по-скоро пънк. Просто духовата секция така се получи.

 

 

Лупе: Ние сме доста смесени, аз например съм роден в Щатите, но семейството ми е от централно Мексико. Алберто и Антонио са от Aguas Calientes в Мексико. Адам е от Аржентина, но е от италианско-еврейски произход, а Марк е от Сан Франсиско. Той май е най-американец от всички нас.

 

 

На испански значи “народът”, но в смисъл на “обикновените хора”. В романските езици, то е дериват от латинското “plebs”, което значи точно “прости”, “обикновени” хора, за разлика от “аристокрацията”.

 

 

 

Лупе: Най-добре те да ви кажат, но е факт, че част от роднините им наистина имат мариачи банда и се занимават със музика сериозно. Не искам да говоря от тяхно име, но баща им, например, пее във тази банда.

 

 

Адам: Да, но музиката си е музика.

 

 

Вярно е, и това малко ни тревожи. Повечето ни песни наистина са под 2 минути, но това е защото ние обичаме да свирим бързо. И се уморяваме много лесно.

 

Сетовете ни обикновено са по около 35 минути, въпреки че са ни казвали, че за предстоящите концерти ще трябва да свирим по-дълго. Имаме някои песни, които подготвяме за новия албум и се надяваме да ги изсвирим в София за първи път пред публика. Ще се постараем да изкараме приличен сет.

 

 

Преди малко на пресконференцията Бил обясни за формулата, според която американските групи ходят на турне в Западна Европа. А ние искахме да сме нещо като пионери и да създадем добри връзки и да дадем добър пример. Да покажем, че има места и извън Западна Европа. Всички ходят на турне в Германия, Франция, Англия, а ние искаме да покажем, че хората навсякъде обичат музиката и има музикална сцена. Искаме като се върнем в Щатите да разказваме истории колко е готино тук и какви са яки хората, за да дойдат и други групи.

 

 

Главно по клубове. Малко преди да дойдем тук свирихме в един клуб там, Bottom of the Hill, с една група Kultur Shock, не знам дали я знаете. Но иначе свирим по най-различни клубове.

 

Адам: Аз имам нещо да кажа на всички български групи: Всички са добре дошли в Сан Франсиско, повече отколкото във всеки друг американски град. Сан Франсиско е най-прогресивният и отворен град и приема всякакви групи, свирещи най-различна музика от целия свят. Така че заповядайте!

 

 

Адам: Честно казано, не много. Но като разбрахме, че ще идваме, намерихме разни книги и започнахме да четем. Много ме заинтригува средновековната история и комунизма и всичките тези работи.

 

 

А, не, за съжаление не се получи както го мислехме – обърка се координацията и планирането. Но при всички случаи сме си донесли камери и фотоапарати, така че все нещо може би ще се получи.

 

 

 

Лупе: Аз съм учител в детска градина.

 

Адам: Аз живея на гърба на държавата. Правителството ми дава стипендия, защото съм още студент и уча биология в Университета на Сан Франсиско. Ще ставам биолог. Но напоследък орязаха стипендиите заради шибания Шварценегер. Много го мразя този човек!

 

 

Не, разбира се. Но никой от нас няма политическо послание. Не се занимаваме с политика и не говорим за нея, защото си е чиста загуба на време.

 

 

Алберто е данъчен счетоводител. Марк в момента е безработен, но доскоро вкарваше информация в бази данни. А Антонио има най-готината работа на света – слуша музика по цял ден. Работи в една от най-големите звукозаписни компании, която се занимава с мексиканска музика, мариачи, тексаски фолклор, зейдеко – музиката на кейджъните - наследниците на френските заселници в Луизиана.

 

 

Лупе: Да. Работя това от 5 години насам и много ми харесва. Много обичам децата.

 

 

О да, децата знаят, че свиря и в рок банда. Даже миналата седмица, точно преди ваканцията, учихме нова песен. Традиционна мексиканска, казва се “De Colores” и те ме помолиха да я изсвиря и като рокендрол. После им изсвирих и една от нашите песни и едно от децата стана и започна да подскача. В крайна сметка направиха пого с останалите и едвам ги укротих.