В края на 2004 г. Ivette направи промоция на съвсем първия си, изцяло композиран, изпълнен и продуциран от самата нея албум “Forbidden Fruits”.
Да научи малко повече за личните демони, които движат една преинтересна млада персона, имаща сериозните намерения да раздвижи битуващата представа за жените-артисти на нашата музикална сцена се зае Александър Каракашев.
.: Александър Каракашев - Kато начало можеш да ми разкажеш как и за чий реши да “влезеш” в музиката?
Ivette - Реших да се занимавам с музика през 94-та, когато бях на 11 години. Уейвът за мен дойде в края на 97-ма, с Depeche Mode.
До 2000-та вече слушах всякакви групи от началото на 80-те, които оказаха най-голямото влияние върху мен. Още като малка, през 94-та, исках да ставам певица, а 99-та година с една съученичка направихме група, но тя не можеше да свири, нито да пее. Само измисляше текстове, а аз им пишех музика. После се скарахме и аз си изтеглих всичките парчета, които бях направила и им сложих нови текстове, за да станат мои. Започнах да измислям свои неща, а синтезатор си купих чак 2002 г. Нямах никаква представа как се записва в студио, за възможностите да се наслагва, да си обогатяваш сам песните с други инструменти. Затова и първите ми парчета изглеждат толкова елементарни. Като влязох в студио, само свирех и пеех, даже някои барабани си ги свирих сама, други използвах от банките с които разполагаше. Работата ми вървеше доста бавно – по около парче на месец, защото, все пак, е и доста скъпо да записваш със собствени средства. Тогава се появиха двете парчета на български, а старите доста ги промених. Самата обложка, между другото, я бях измислила още през 2001-ва година, още тогава реших да има слива там. .: Като започна да говориш за обложката (но не се обиждай от сравненията), в този стил музика една от най-известните представителки е Peaches. Ти влияла ли си се от нея, въобще, какво ти е отношението към Пийчис и подобните й, предвид че текстовете ви имат много общо?
Ivette - Ако имаш предвид перверзните текстове – мене просто ме влече тази тема. Но пък не искам като Пийчис да си слагам изкуствен член и такива щуротии. Още повече, че тя е малко дърта и изглежда смешна. Пък и се опитва да прокарва някаква мода на косматите крака и така нататък – това, поне на мене, не ми харесва. Иначе винаги ме е влечало към тези теми.
.: Свирила ли си някога парчетата си лайв?
Ivette - Не, не още. Иначе съм свирила на цигулка лайв. Но не беше приятно преживяване, изисква много повече концентрация и е доста изнервящо и притеснително.
.:Оттогава не си ли мислила да ползваш и този инструмент в парчетата си?
Ivette - Не, намразих цигулката и я изоставих съвсем.
.: След това първо издание, смяташ ли да търсиш някой по-опитен продуцент, да събереш лайв-група, или студийни музиканти?
Ivette - С друг продуцент освен със себе си ли? Ами, ако си намеря, няма да е лошо, но мисля и група да си намеря първо. Защото без група няма да стане да свиря всичко сама... А и много искам да развивам лайв изпълненията. За сега не смятам скоро да влизам пак в студио, но имам още две парчета, които не влязоха в албума и смятам да издам сингъл, с няколко ремикса на двете вътре.
.: Тази твоя музика има много специфичен кръг почитатели, пък и ако се замислиш, досега единствено МО е тръгвал в подобна посока...
Ivette - Не, виж, мен не ме притеснява това, че няма да имам голямо количество фенове. Аз не правя музика за масова употреба, а за хора, които имат нужда от точно такава музика и не я намират - дали защото в днешно време не се прави, а им е писнало да слушат това, което имат от толкова години...
.: Някакви отзиви от хората, които са слушали албума досега?
Ivette - Зарадваха се. И казаха, че не са очаквали, че в този стил може да има толкова мелодични парчета и че аз мога да правя такива парчета, дори че изобщо мога да пея. Не обръщат внимание на текстовете на песните.
.: Добре, като спомена текстовете, откъде ти идват идеите за тях?
Ivette - По най-обикновения начин - да кажем, докато си лежа, ми идва в главата някаква мелодия и почти веднага - текстът към нея. Гледам да го направя в някаква по-оригинална посока. Освен парчетата в албума съм писала и доста песни, които съвсем не са толкова "извратени", по-скоро клонят към някаква депресивна романтика. Може би ще ги издам по-късно - вече имам материал за почти три албума.
.: А дали някой от тукашните лейбъли е проявил интерес към парчетата ти и смяташ ли да установяваш някакви връзки с музиканти от тукашния ъндърграунд?
Ivette - Не, аз сама съм си продуцент, записах си парчетата в Стейн Студио, а после отидох в Рива Саунд, защото знаех, че са издавали Ъпсурт и няма да направят проблем с текстовете. А после по някаква щастлива случайност се запознах с Криндо, слава Богу, който реши да ми помага и има достатъчно познати. Виж, аз с известни музиканти никога не бих се събрала, не бих участвала дори в съвместен концерт.
.: А за визията мислила ли си, клипове?
Ivette - Е, имам идеи, но още не съм ги осъществила – най-малкото, защото ми липсва финансовата възможност за момента. (Тук дори Криндо повдига учудено вежди – б. aвт.) Трябва да се снима на няколко места, да има преследвания, гонитби, голям екшън. Само едно е интересното, това ще е в клипа на една от песните, но не тази за радиата – там цялата гонитба става заради един специален вибратор. Който като се включва, става неоново розов, но накрая тази, която ме преследва, я хваща ток. И когато го включиш този вибратор очите ти стават червени и се зомбираш и вече не мислиш за нищо друго.
.: Докато слушах “The Forbidden Fruit”, трябва да призная, освен Пийчис, в главата ми се въртеше още едно име – Лали Пуна – може би заради настроенията на парчетата, знам ли. А Лали Пуна е наистина all-star проект. Та, исках да те питам, мислила ли си с кого от артистите на нашата сцена искаш да работиш?
Ivette - С кого от българските музиканти? Честно казано, няма такъв. Искам да направя група от хора, които досега не са се проявявали на сцената. Имам чувството, че всички, които са се занимавали малко повече с музика тук, ще започнат да ми се бъркат и да променят музиката ми, защото се мислят за големи спецове. Не че не приемам чуждо мнение, но имам чувството, че ще започнат да си налагат собствените идеи, без да вникнат в музиката ми, така, за да изпъкнат те. А това няма да го позволя посмъртно.
.: Добре, значи, при всичките тези настоящи и очаквани трудности, тебе какво те кара да продължаваш да правиш музика?
Ivette - Тя музиката за мене е смисъла на живота, винаги с това съм искала да се занимавам. Сега завършвам новогръцка филология, която беше, общо взето, една от най-лесните специалности, защото в сферата на науките нямам почти никакви интереси. И въобще не съм мислила за някаква професионална реализация. А за проблемите с парите за музика, ами... Аз това не го правя за пари. Един учител взема толкова, колкото една чистачка в някоя фирма, а тя си има доста по-малко главоболия. Та аз дори като чистачка бих работила, стига да мога да си осигуря време и спокойствие, за да се занимавам с музиката си. Въобще, смятам, че музиката се развива ужасно неправилно – всичко се върти около някакви разплути негърки, които тресат дебелите си бедра, а това не е дори естетично. А у нас се краде поголовно, дори от хитове – не си правят труда да чуят някой по-неизвестен албум и да копират от непознатите парчета. От друга страна, чувствам много голяма носталгия по 80-те, вярно, че тогава съм била страшно малка, но от всичките филми, списания, книги които съм чела... .: Един ужасно шаблонен въпрос – има ли някакво послание, някакъв призив в албума ти, предвид доста агресивните му, безкомпромисни текстове?
Ivette - Има, да. Послание към всички, които искат да бъдат или се чувстват различни и се чувстват нещастни от това, защото другите хора ги мачкат и не им дават възможност да се изявяват. И я правя тази музика не за да стана богаташката и звездата, а за да разберат всичките тези хора, че и за тях има шанс и не трябва да се дават на тълпата да ги смачка, да ги унищожи. И всеки трябва да има възможност да бъде себе си, да живее по начина, по който иска да живее, още повече, когато го прави така, че не пречи на никого. И няма смисъл останалите да му се бъркат в живота. И ако успея, това ще е като успех за всички обикновени хора, които нямат големите финансови възможности. Защото аз тези пари за албума си съм ги дала от себе си, дори майка ми и баща ми още не знаят. Бяха ми ги заделили, за да имам да живея в краен случай. Но, така или иначе, един ден ще разберат и ще трябва да ме приемат.
.: А разни псевдо-пуритани и протестиращи родители не те ли притесняват като евентуална реакция на парчетата ти?
Ivette - Не, виж, когато човек е прост и не може да си възпита детето, никакъв текст и песен не са му виновни. И ако някой толкова се е вкопчил в една песен или в един текст, това значи, че този човек има много беден мироглед, няма никаква култура, за да се влияе единствено от една песен. Още повече, че ако родителите не могат да възпитат децата си в една по-широка култура и ги оставят единствено на влиянието на музиката, вината е тяхна. И на майките е вината, че цял ден се правят, че работят, а не обръщат никакво внимание на децата си, не им помагат по никакъв начин да се развиват. А после започват да протестират и да обвиняват първия срещнат или първия чут музикант.
