През април, или няколко месеца след излизането на третия им албум "Моно", Остава направиха първото си европейско клубно турне. Българската група имаше пет участия в градове на Австрия и Германия - Виена, Берлин, Щутгард, Карлсруе и Кьолн.
Своите впечатления от клубния живот и публиката „на Запад” представиха Свилен и Жоро, съответно вокалист и китарист на Остава, в интервю на Деси Маринова, специално за Avtora.com.
.: Разкажете първо кой се зае с организирането турнето ви?
Жоро - По принцип цялото турне е организирано от един наш фен, Иван Милев който се справи блестящо. Също много ни помогна Ваня Евтимова. Те двамата много добре бяха организирали всичко и онова, което беше уговорено просто ставаше безпроблемно. Иначе страшно много благодарим на всички, които ни подкрепиха. За групата беше удоволствие, имаше много български знамена, беше вълнуващо. Свилен - Агенцията Каррера организираха участието ни в Берлин, в клуб „Магнет”. Те вкарват брит поп, алтъранатив, инди, уейв, електропоп от различни страни. Ограничени са само в тези стилове, наемат клубове в няколко града в Германия и правят такива концерти.
Жоро - Каррера са гледали DVD-то от концерта ни във Военния клуб и ни поканиха за партито. Агенцията се ползва с голям авторитет, партитата са големи и хората ходят, защото знаят, че винаги всичко е на шест. Други групи, участвали в техни партита са например Franz Ferdinand, The Kills, Лу Рийд е пял в този клуб, преди две години Ladytron са свирили на същата дата като нашата. Там беше най-хубаво и за нас важен беше контакт различен от българските.
.: Какви бяха клубовете?
Жоро - Клубовете бяха с различна големина, като изключим Карлсруе, където свирихме в спортната зала на университета. Навсякъде имаше много българи, които бяха дошли от 200-300 км и дори от по-големи разстояния – Ротердам и Лондон, например. На участието ни в клуба в Берлин имаше 400-500 човека, от които 100 българи.
Свилен - В клуб “Магнет” има две огромни зали, събират над 900 души. Огромен е. Да не говорим за звука колко добър беше и колко силен - в България няма такъв. Докато свирехме имаше брит поп парти и в нашата зала се събраха поне 450 човека, 2/3 от тях бяха германци. Обясних им, че не говоря немски, имаме към 15 парчета с английски текстове. Излязохме на сцената, започваме на английски, а българите седят най-отпред и пеят нашите песни на български. И с първото парче, което запях на български те полудяха, започнаха да крещят и да подскачат, знаеха всичките песни. Следващото започна на английски и от втория припев до края продължи само на български. Но немците не разбираха и бяха обидени според мен. Един от дните в Берлин свирехме и пред българското посолство. Те ни подслониха по време на целия престой в града и в замяна ние се съгласихме да свирим на открито. Започнахме на английски, после сменихме с български текстове и хората, които ни слушаха си тръгнаха. И аз казвам “ааа, няма да свирим повече на български. Пак се събра публика, а ние им махаме, казваме “Данке”. Очаквахме даже полиция да дойде, защото бяхме застанали между административни сгради и такива неща там не се случват . Всичко мина ОК, обаче и на другия ден българската посланичка получи един имейл от някаква финансова организация в сградата срещу нас: “Благодарим ви много, коя е тази група, те направиха деня ни много хубав, имат много красиви песни и искаме да си купим албума им”. Продадохме и им подарихме дискове.
.: Първото ви турне в Европа идва чак след третия албум, защо?
Жоро - Досега не сме предприемели никакви сериозни действия и не сме го мислили. Но от сега това ще е цел номер едно на групата. Покрай партито, на което свирихме в Берлин стана и всичко останало - не беше невъзможно да ходим до Германия само за едно свирене. Навсякъде мина добре и можем да повторим отново там с концерти през есента. Получихме покани за още няколко града, вероятно Мюнхен, Хамбург и Франкфурт.
.: Имате ли запис на турнето и бихте ли го използвали?
Свилен - Сигурно ще има някакво филмче за турнето ни в Германия. Не можем да говорим за клип, макар че искаме много. Наши приятели записваха много по време на участията ни.
Жоро - От групата най-вече снима Мишо Шишков, той се справя много добре. Извън свиренето ни в клубовете направихме и много кадри на Свилен в Берлин. Предназначени са за песента ни “Лондон Париж Берлин”, доста интересни и спонтанни снимки станаха – с хора по улиците, с разни пънкари в един колоритен квартал на Берлин. Винаги можем да използваме тези кадри за клип, но ще видим дали ще се вържат по някакъв начин . .: Осъществихте ли продажби на “Моно” в Германия?
Жоро - Продавахме по около 10 диска на концерт, повечето на чужденци, което мисля, че е добре. Българите там са предимно студенти, а входа е 8 евро, отделно за бирите и им е скъпо. Но повечето българи го имаха вече, в Кьолн знаеха новите ни песни и пееха с нас. А немците избират по съвсем различен начин от нас – чуват първата песен и ако има хареса – купуват.
.: А как вървят продажбите на диска у нас?
Свилен - Имаме вече втори тираж, но от четири месеца се мисли някаква рекламна стратегия и това ни изнервя - ще издадем следващ албум, докато тръгне тази за предния.
Жоро - Ако аз имах повече пари бих променил абсолютно всичко. Тогава ще се разбере дали когато имаш реклама и всичко ти е направено като хората можеш да си върнеш вложенията.
Сви
