Групата Mind Trips е сформирана от Бурян Маслев и Сашо от група Shake. Към тях се присъединяват Ясмин от Transformation и Александра Раева, по това време също от Shake.
През 2003 г. Раева напуска Mind Trips и работата по проекта е временно преустановена. През 2005 г. идва нов член – Росена от група Седем, която заема освободеното място и групата започват работа по албума "Sin".
Гост-музиканти в новия албум са Владо (тромпет), Цецо Чобанов (клавири) и Венета и Ради от Strings (цигулки). През 2006 г. Vitality Music издават албума и той вече може да се намери на българския музикален пазар. Проектът е записан, смесен и мастериран в продължение на година и половина в столичното Graffitti студио от Бурян Маслев. Продуцент е Graffitti студио.
Повече за музиката на Mind Trips може да научите от разговора им с Avtora.com.
.: Каква е историята на групата?
МТ: Сформирахме група Mind Trips през 2001 г. Вокалистка ни беше Александра Раева. През 2003 г. останахме без певица и спряхме работа за известно време. Миналата година се събрахме отново направихме нови парчета и доразвихме старите, които нашата вокалистка Росена изпя. Така се роди и албумът “Sin”, който издадохме тази година.
.: С Росена сте заедно от 2005 г. Защо избрахте нея?
МТ: Защото много добре пасва на стил chill-out. Няма много певици в България да пеят добре в този стил.
Росена с Mind Trips Снимка: Avtora.com
.: Какво значи името на групата? Искате ли публиката да го свързва с нещо определено?
МТ: Mind Trips си е chill-out. Пътуване на съзнанието. Смятаме, че определя добре стила, музиката, която правим, и това, което сме. В същото време тези пътувания (Trips) могат да бъдат всякакъв вид. Всеки да пътува, където си пожелае. Не е обвързано с нещо конкретно.
.: Кога излезе албумът ви “Sin”? Кажете нещо повече за него?
МТ: Официално на пазара албумът излезе през септември. Има десет парчета в chill-out стил. Освен това има и малко house, trip-hop, drum and bass, но цялостното звучене е на chill-out. Не е направен целенасочено така, това са просто нещата, които харесваме. Различни стилове, вкарани в настроение или различни раси под един покрив. Не сме се стремили в този албум да зарибяваме пазара или да звучим комерсиално.
.: В този албум имате песен на португалски. На какъв език са останалите парчета и за какво се говори в текстовете ви?
МТ: Всички останали парчета са на английски, само песента "Tempo" е на португалски. Росена пише текстовете ни и като цяло е нещо, което е чувствала в момента, когато ги е писала, не са свързани с някаква тема и не се разказва конкретна история.
.: Как ви хрумна да направите песен на португалски?
МТ: Идеята беше на Росена, тя много харесва португалския и решихме да пробваме как ще звучи. Получи се много добре. Шведският също звучи добре, може да направим нещо и с този език.
.: Защо озаглавихте албума "Sin" ("Грях")?
МТ: То си е грях да издадеш такъв хубав албум в България. Албумът е кръстен на инструментала. Влади основно е играл в композицията. Всичко е до настроение и всичко е спонтанно. Мислим, че отговаря на настроението в държавата – да се правят такива неща е грях.
.: Насочена ли е музиката ви към определен тип хора?
МТ: Тя е за всеки, който я разбира и я усеща по някакъв начин. Това е тип музика, която се харесва от всички, не е някакъв комерс, който да е насочен към някаква маса. Тя е лесно смилаема и може да се слуша от всеки.
.: Популярен ли е chill-out в България?
МТ: По-скоро да. Има интерес.
.: Вие ли избрахте този стил или той ви избра?
МТ: Chill-out сам ни избра. Нещата тръгват в една посока, всеки дава нещо от себе си и накрая виждаш, че сам те е избрал.
.: Кое е най-пленителното в този стил?
МТ: Това, че е музика за всякакво настроение и по никакъв начин не може да те затормози.
.: Ще видим ли скоро клип към някоя от песните ви в "Sin"?
МТ: Клип ще има към "Tempo" и ще е готов през януари. Хората, които работят по него, са направили видеоклипа към песента на Мария Илиева "Стерео стая". Клипът ще е анимация. Смятаме, че много добре се връзва на звученето.
.: Представяте ли някъде на живо албума си?
МТ: За момента не. Имаме желание, но албумът ни не е за места като Back Stage или О, Шипка! Музиката ни не е подходяща за такъв тип заведения. Няма адекватни места, на които да свирим – не може да свириш без подходящия звук и осветление. Хората няма да го разберат. Тук май няма и такава практика, такъв стил да се свири на живо по клубовете.
.: Уважава ли вече българската публика авторската музика?
МТ: И авторската музика, и кавърите си имат своята аудитория. Може би интересът към кавърите замря. Едно време навсякъде само кавъри се свиреха, тогава и ние свирехме кавъри. България беше научена да свири единствено и само кавъри. Няма лошо да правиш кавъри, естествено като не ги свириш едно към едно, а вложиш и нещо от себе си, за да стане то истинско и оригинално. Българската публика уважава качествената авторска музика.
.: Имате гост-музиканти в албума си. Как се вписват цигулките на Венета и Ради от Strings?
МТ: Придадоха много по-меко звучене на албума. Цецо Чобанов (клавири) също е гост-музикант. Искахме да поканим още хора, но много се забавихме с албума, иначе щеше да има и жива перкусия, барабани. Следващият ще е по-богат.
.: Какви са отзивите до момента? Как се развива парчето "Tempo" в mayspace.com?
МТ: Отзивите са само хубави. Лошо не сме чули. Дори хора, които не слушат този стил музика, ни харесват. Mayspace е доста показателен – за четири месеца направихме над 4 000 посещения и то от цял свят.
.: Кое е най-важното за една група, когато работи заедно, да направи хубава музика?
МТ: Всички трябва да си пасват като хора и усещане. Тази музика е малко по-лична и ако няма връзка между всеки един от нас, няма да се получи. Не просто да има поносимост, а да се харесваме един друг.
Mind Trips по време на интервюто Снимка: Avtora.com
.: Какво ви е мнението за наближаващия конкурс "Евровизия"? Всяка година музиканти и изпълнители се оплакват от него, но продължават да участват.
МТ: Ние можем да направим парче за "Евровизя", но нашето място не е там. Това не е нашият конкурс, а и ние не правим музика за конкурси, защото си харесваме музиката. А недоволните музиканти са само в България, другаде не се е чуло да има недоволни, явявайки се. Това го има само в България – да плюем един срещу друг. И проблемът идва от това, че никой не уважава работата на другия. Не е важно колко е добро, важното е да го оплюем.
.: Има ли българинът музикална култура?
МТ: Много относително нещо е музикалната култура. Тя се създава с години от средата, от семейството. Нужно е време, за да се изгради. В България ни питат откъде мога да си сваля вашия албум, докато от чужбина ме питата откъде мога да си го купя. Благодарение на Vitality music албумът е качен за разпространение дигитално в цял свят чрез един американски лейбъл и можеш да си го купиш в която и точка по света. По-скоро в България не се провокира развитието на музикалната култура и това не зависи само от хората. Например аз, ако искам да слушам някаква музика, но откривам, че цялата информация е представена безразборно. Но с времето вероятно това ще улегне. Хората ще станат по-взискателни. В момента гледат да е лесносмилаемо. Част от културата е и да отидеш да си купиш албума с обложка и всичко останало. Да е от значение за тебе, както имат значение други неща.
.: Ограбва ли ви пиратството?
МТ: За нас е важно музиката ни да стигне до по-голяма част от хората. В България няма да почнат да си купуват музика.
Интервюто взе Десислава Бакърджиева
® Avtora.com
