На 25 септември, неделя, македонската дарк уейв група Mizar ще гостува за първи път в България. Групите, сформирани от нейни членове, Anastasja и Kismet, вече са се срещали с българската публика, като и двата пъти за тях са подгрявали Исихия. Така ще бъде и в неделя.
Подобно на Исихия Mizar, които имат и много по-дългогодишна история (събират се през 1993 г.), се свързват с нещо повече от музика. Те са философия, внушение, мистика и колкото емоция, толкова и повод за размисъл.
Последният издаден албум на Mizar e “Кобна убавина” – 2004. В него се преплитат епична македонска фолклорна музика, църковни песнопения, поетични цитати на Джеймс Морисън и Уилям Йейтс и всичко това, разбира се, в характерното им дарк уейв звучене. Текстовете отразяват разочарованието на музикантите от действителността в съвременна Македония.
"Едно и също ли са Любовта и Истината?". С този въпрос, зададен към читателите от фронтмена на Mizar, Горан Трайковски (Горан Трајковски), завършва интервюто, което ще прочетете по-долу. Всички останали въпроси са зададени нему от Емил Сапаревски от Gothic Shop "Gorgon", които са организатор на предстоящата проява в Централен военен клуб.
.: Разкажи за началото. Как се събрахте като група? Как се срещнахте? Разкажи за Anastasja, за Kismet, за Mizar.
Горан Трайковски: За началото, развитието и кариерата на Mizar не е лесно да се говори еднозначно, защото това е дълга история, изплетена с участието на много музиканти и има три фази. Първо, Второ и Трето Откровение. Единственият, който обединяваше всички тези фази, е Горазд Чаповски. Аз участвах във Второто, и сега, в Третото Откровение. Първата фаза на Mizar е от 1982-83 година с Горазд Чаповски, Илија Стоjановски, Панта Џамбазовски, Кирил Џајковски и Ристо Вртев като вокал. В този период Mizar не успя да издаде албум, така че единствените документи са няколкото демо записи и репортажите и рецензиите за тогавашните концерти. Втората фаза се характеризира от двата албума "Mizar" и "Свјат Dreams", а съставът на музикантите беше толкова многоброен, че ми е трудно да изброя всичките. Във всеки случай в създаването на първия албум участваха Горазд Чаповски, Горан Таневски - вокал, Владимир Каевски - синтезатори, Зоран Спасовски (Анастасија - тъпан) и Горан Трајковски (Анастасија - бас). Но по време на записите за албума освен Горазд участваха Катерина Велјановска - синтезатори, Борис Георгиев - тъпан, Сашо Крстевски - бас, Горан Таневски - вокал. Във втория албум освен Горазд, Горан и Илија участваше и Жарко Серафимовки - сегашният барабанист на Mizar. След това групата не съществуваше повече от 10 години, а през това време се създават Kismet, Анастасија... а през 2003, на 20-годишнината от създаването на групата, Mizar направи юбилеен концерт, който някак набързо ни запали за работа по третия албум - "Кобна убавина"... и ето го Третото Откровение.
.: Преди години гледах филма "Преди дъжда" на Милчо Манчевски. Там музиката беше от Anastasja. Специално за филма ли я написахте? Спомням си, че филма беше награден в Кан. Това отрази ли се на групата?
Горан Трайковски: Анастасија се оформи от двама бивши членове на Mizar - Зоран Спасовски и Горан Трајковски, ядрото на групата, което се допълни с включването на Златко Ориѓански Lola V. Stein. Музиката за "Преди дъжда" беше комбинация от специално композирана за филма музика и адаптация и доработка на разработвани по-рано идеи за театрална музика. Разбира се, успехът на филма много допринесе за реномето на Анастасија, давайки възможност за промоция по сцените на кажи–речи всички европейски държави.
.: Знам, че последният албум на Mizar е композиран от теб и Горазд. Какво представлява процесът на композиране при вас? Правите нещата заедно или всеки записва негови идеи и после ги събирате заедно... Питам, защото има две основни линии според мен - едната клони към фолклорната музика, а другата следва "класическата" дарк уейв линия. Как намирате баланс?
Горан Трайковски: Можеш да забележиш (това стои и на обложката на албума), че всички композиции са разработени от мен и от Горазд. Това сътрудничество беше един вид изпълнение на желанието ни да работим заедно и то постави началото на първия албум на Mizar 1986-87 година. Идеите са винаги нещо, което може да се охарактеризира като интимен израз на вътрешното битие на един от нас, но крайната композиция е резултат на дълга продуцентска и предпродукционна работа, за която трябва да се постави едно много важно условие: двамата автори да споделят заедно едно гледище и естетика на звука. Иначе трябва да те поправя, че двете стилистични линии, които ти си забелязал в албума, не са авторски линии, а са доста хетерогенни по своята авторска генеза.
.: Какво ти е повлияло на теб лично при композирането? Имаш ли любими групи или албуми?Ако трябва да вземеш 5 албума с теб на самотен остров - кои биха били те?
Горан Трайковски: Ако трябваше да взема 5 CD на самотен остров, най-вероятно бих взел 5 DVD-та с MP3. Списъкът е много голям и не мога да изброя 5 групи или албуми. Не знам дали да започна от класическата музика, етно музиката, дали от експерименталната музика, дали от музиката на 60-те, 70-те, 80-те, 90-те. Предполагам, че в крайна сметка бих се отказал от пътуването до самотния остров...
.: Преди ти спомена, че не си учил пеене в специализирано училище. Още чувам онова "Алилуя" от първия албум на Anastasja и ми се струва много школувано.
Горан Трайковски: Предполагам, че говориш за "На ријеках Вавилонских" 145 псалм. Не съм посещавал никакво училище по пеене и нямам никакво музикално образование. Това, което знам, е плод на моята лична инициатива, търсене, интерес и любов.
.: Пак да се върна на Mizar. В албума има много красиви акценти - женският хор - звучи сакрално, брас секцията, която ме кара да правя аналогии с друг голям балкански творец - Кустурица... Всичко това е записано "живо", нали? Имахте ли голям бюджет за записите? За колко време записахте албума?
Горан Трайковски: “Кобна убавина” е реализирана за малко повече от 6 месеца студийна работа, като тук броим фазата на предпродукцията, когато всъщност са композирани песните. По-голямата част от инструментите са "живи" записи, но в изобилие си служихме със "семплинг" техниката. Добра забележка, бюджетът за “Кобна убавина” беше наистина завиден за нашите балкански понятия. Това е първият албум в моята кариера, към който не искам да се връщам повторно и да поправям каквото и да било.
.: В "Почесна стрелба" има един цитат от Морисън. Каква е причината той да е там? Носталгия?
Горан Трайковски: Не зная какво да ти отговоря. Не съм мислил защо Морисън. Това дойде много спонтанно, като че беше вътрешен глас, нещо, за което не разсъждаваме дали трябва или не тряба да го има. Отведнъж "легна" в песента и никой не направи забележка, че не трябва, напротив, беше много нормално и логично. А защо? Не знам!
.: В твоите текстове има много песимизъм. Май е типичен за Балканите. Смяташ ли, че хората тук са се превърнали в нихилисти? Не се учат от грешките си?
Горан Трайковски: В момента у мен възниква питането: какво е песимизъм. А какво – оптимизъм? Смятам, че някои състояния на човешкия дух достигат заедно със съзнанието, а някои със словата. Ава Силуан Атонски в началото на миналия век е казал, че "знанието само увеличава болката", за да добави по-нататък "Пази ума си в Ада и не се отчайвай!”. Тъгата и радостта се две неща, които се "водят ръка за ръка", ходят заедно, неразделни са. Тъгата не съответства на реалноста, на нашия реален живот, на нашата реална паднала природа, радостта е нашата истина, тази, на която се надяваме, това, което смятаме за наша природа, дадена от Бога. За да бъдеш радостен, трябва да вкусиш тъгата, иначе няма с какво да сравниш, за да разбереш какво е да бъдеш радостен. Аз се старая целият ми живот да бъде една радостна тъга, една хармония на противоположности. Иначе бих бил един покрит с weltschmertz Lord George Byron, или пък "бард" на глупостта, чиято "радост" се излива от канализацията на Пинк или Планет.
.: Изпълнявате и традиционна македонска песен. Спомням си, че и Kismet имаха песен, оригинално изпята от Ваня Лазарова. Обичат ли хората в Македония традиционната музика? На мен ми се струва (дано не е така), че тук националната идентичност се губи все повече и повече. Традиционнтата музика се счита за отживелица. Оставаме ли без корени?
Горан Трайковски: Това е така, такъв е нашият живот в този еднополюсен свят. Това е период на изгубено равновесие, ера на "водената" цивилизация, господство на Мондиалистите, на Атлантистите. Континенталната цивилизация, или културата на "земята" е в дефанзива и тъкмо на това се дължи постоянният дебаланс на световната геополитическа сцена. Повече за това може да научите от Александр Дугин, за мен един от водещите философи на съвременността. В този еднополюсен цивилизационен момент еднозначно не е модерно човек да бъде традиционалист.
.: Към албума имате 3 видеоклипа. Защо видеото към "Во мойот сон" беше бойкотирано? Сдобихте се със слава на политически некоректни?
Горан Трайковски: Това, с което се “сдобихме”, беше игнориране от страна на медиите. Видеоклипът се появи в навечерието на местните избори и имаше ясно послание: “всичките са еднакви”. Логично беше да не се хареса нито на една от конкуриращите се политически партии, но къде е тук тяхната т.нар. демокрация и свобода на мисълта, къде е независимостта на медиите? Ех! Нито се надявах, нито пък го очаквах това. Слугите винаги си остават слуги. Плашливи и несигурни.
.: Като споменах "политически некоректни", какво мислиш за глобализацията?
Горан Трайковски: Сега ще те изненадам. По своето цивилизационно убеждение аз съм глобалист, а не антиглобалист. Глобализмът е една благородна идея и напълно кореспондира с универсалните порядки на нашата християнска цивилизация. "Аз разбирам света единствено като поле за културна надпревара между народите", е казал големият трибун на македонското освободително движение Георги Гоце Делчев. Това е блестящ пример на позитивен глобализъм, който само като такъв трябва и може да се построи. Само че тук има едно голямо недоразбиране, или по-добре да се каже измама. Това, което днес медиите представят като глобалистична идея, е погрешно. Зад идеята за “глобализма” всъщност е скрита едина доста стара мода, а това е колониализмът или империализмът, ако повече ви харесва. Днешният глобализъм е само повампирената идея за повторно британско господство, един вид Неокомонвелт, облечен в униформата на Съединените американски щати. Това е добър театрален костюм, който, както виждам, отлично функционира като камуфлаж за общественото мнение, или на жаргонен език казано, "за всичко са виновни САЩ и Вашингтон”. Но "заекът на Алиса" лежи скрит в дупка, чувствува се добре и никой не го сочи с пръст.
.: Според теб трябва ли артистът да е политически ангажиран? Някои смятат, че изкуството е за изкуството и трябва да се държи далеч от политиката и изобщо от живота.
Горан Трайковски: Абсолютно да! Всички истински артисти са били и са ангажирани политически, в позитивния смисъл на понятието политика. Искате ли пример? Моля: Shakespeare, Schiller, Marley, Jello Biafra, Пушкин, Рацин, Del Naya, Barrico, Hemmingway, Chaplin, von Trier... но не искам да бъда разбран погрешно: политическият ангажимент не е достатъчен, не е норма, която трябва да се постигне, за да бъде добър авторът. Много важно е дали артистът е на страната на истината, на страната на универсалните ценности - както артистични, така и политически. А те са едни и същи и никога не са в конфликт.
.: 13 е добро число... хахаха. Ще свирите тук, в София, на 25 септември с Исихия. Какво ще изсвирите? Освен последния албум, хората ще чуят ли и стари класики на Mizar?
Горан Трайковски: Да. Освен че и концертът в София е част от промоцията на нашия нов албум "Кобна убавина", разбира се, че няма да изоставим ударните теми от първия и втория албум на Mizar: "Девојка од бронза", "Дождот", "Глас", "1060 лета" и други.
.: Какво би искал да те попитам, а пропуснах?
Горан Трайковски: Аз искам да попитам едно нещо читателите на това интервю: дали Любовта и Истината са едно и също? Точно това беше централният въпрос на албума "Кобна убавина". Чуйте последния ни албум и помислете!
