Интервю с DJ Vadim

Впечатленията си от първото си идване в България и София, какви са посланията, които влага в музиката си и какви са проблемите на съвременната хип-(поп)-хоп сцена според него DJ Vadim разкри след края на събитиeто в публикуваното по-долу интервю.

 

Пълният му, нередактиран и непреведен вариант е публикуван в аудио формат в pod-cast секцията към сайта на предаването на радио Нет – "Саботаж".

 

 

Как се чувствам ли? Всичко е доста забързано, имам и главоболие, но се радвам, че съм тук.

 

 

Партито беше наистина супер хубаво. Не знаех какво да очаквам, защото никога не съм бил в България, не познавам никого от България, не зная нищо за България, освен че ползвате кирилица, както в Русия и езиците ви доста си приличат.

 

 

Така ли? Имам приятел – Богдан Джипси, от Букурещ,  той ми е давал български джаз. Така че познавам малко от българската музика, но не зная нищо за новите неща, за новите изпълнители. Партито в събота беше наистина много добро – хората бяха развълнувани. Бях приятно изненадан.

 

 

Той мина по-скоро като дискусия, обширно интервю с публиката. В предишни workshop-и предимно съм обяснявал  как правя музиката си. Но участниците се радваха да се срещнат с нас, да ни задават въпроси. Важно е за музикантите в България да разберат, че  могат да общуват с чуждестранни творци, да обсъждат идеи , за да се развие музикалната сцена тук. Не просто чуждите изпълнители да идват, да взимат пари от вас, без да оставят нещо в замяна.

 

Street down workshop Сн. Sabotajbg.com

 

 

Имаме множество концерти с OneSelf .В момента правим и нов One Self албум, има и нов готов DJ Vadim албум. Заглавието му е „The Soundcatcher”. То трябваше да бъде Same Different LP, но като видях „Same Shit, Different Day”, който  Lyrics Born издаде в края на миналата година, си казах „По дяволите, това е същата идея”. Затова заглавието се промени на The Soundcatcher.

 

 

Много е приятно. Хубаво е да пътуваш, да се срещаш с различни хора. Само преди две-три години не бих си и помислил, че ще дойда в България. Но сега пътуваме доста. Ще имаме концерти в Македония, Албания, Естония, в Нигерия, Сенегал, Гана, Мароко, в Корея, Тайланд, Малайзия, Венецуела.

 

 

Понякога... Музиката, която правя  представя живота ми. Харесвам  забавните неща, обичам да се мотая, харесвам музиката заради самата музика, но се интересувам и от обществени и политически проблеми. Но това не означава, че съм политически творец, като Public Enemy, например. Имаме песни в албума, в които се говори за корупция, престъпления, за големите корпорации и с какво се занимават те ... знам ли ... за алчността, материализма и т.н.

 

 

Разбира се, че може. Аз съм част от кампанията “Make poverty history”. Това начинание наистина получи доста голям отзвук. Младите хора са бъдещето и когато видят изпълнителите, които обичат (хора като U2, Coldplay, Roby Williams, Snoop Dog или някой друг) на сцената да говорят за социални проблеми, хлапетата се замислят. Говоря за хора, които живеят в Англия и Америка. Тук социалните проблеми ви занимават много повече, защото имате по-малко пари. Може би имате повече корумпирани политици или нещо подобно ... не зная. Но проблемите са много по-осъзнати и мисля, че е важно за хората да говорят, за да има промяна.

 

 

За това има много причини, но вие говорите за популярната музика. Днес хип-хопът е бизнес. Един от елементите на хип хопа е хип-поп-ът, който не се различава от поп-музиката. Хората, които стоят зад 50 Сент са същите, които са  зад  Шакира или Мадона. Те продават продукт, търговска марка и няма значение какъв е продуктът. Важна е печалбата. Причината, поради която поп музиката се харесва на масите, е, че тя е най-ниският деноминат, с най-простите ритми и най-простите лирики.  Ако погледнете поп-класациите в Англия, 80% от нещата там са боклук.

 

Истинските групи, истинските музиканти – независимо дали става дума за рок, хип-хоп, трип-хоп,  или соул - не са в класациите. Mузиката, която те правят, не е лесна за разбиране. Системата превръща хората в консуматори, лишавайки ги от правото им на избор. Изключително лесно е да разбереш за музиканти като 50Cent.

 

 

Можеш да си ги купиш в WallMart, StarBucks, афишите им са по автобусните спирки. А повечето хора са мързеливи или заети. За това когато видят хиляди реклами на нещо, изглеждащо добре, си го взимат, мислейки го за добро.
Хората, които идват на моите концерти, са чули за музиката ми от приятели, чели са за нея  в  някои списания, гледали са ни на живо. Това изисква повече усилие.

 

 

Възможно е. Казаха ми, че хората, които дойдоха на концерта ни в събота не са типичната софийска хип-хоп публика. Имаше всякакъв тип хора. Това, което се опитваме да правим с OneSelf или DJ Vadim е за хората, които обичат музиката, да промотираме това, което вярваме, че е добрата музика. Културата, в която живеем, вече не се вслушва в музиката. Нивото на разбиране е твърде ниско. 

 

 

Това обхваща всичко: радио, вестници, списания. Доста говорихме за 50 Cent. Аз имам проблем с него. Музикалната индустрия е прекалено базирана на това, което той е направил. Необходим е баланс. Няма нищо лошо в това да правиш популярна музика, проблемът идва, когато индустрията започва  да се интересува единствено от музика от същия стил. Необходимо е радиото, телевизията, пресата, списанията, клубовете да представят различна музика от всички стилове, за да предоставят на хората възможност за избор.
 
След 5 години начинът, по който хората възприемат музиката,филмите, видеото, ще бъде тотално различен от днешния. Няма да има CD, всичко ще бъде Интернет транзакции. И това е факт, който като творец трябва да приема. Светът се променя и ние трябва да бъдем на предната линия на промяната.