Британската хард рок група Whitesnake планува да издаде първото си официално DVD за Европа. По този повод харизматичният фронтмен на групата, Дейвид Ковърдейл, е дал специално промоинтервю, представящо както DVD-то, така и други любопитни факти около основателя на Whitesnake.
В него певецът, за първи път достигнал славата като вокалист на Deep Purple, разказва за тръпката от свиренето наживо, за ранните си години като изпълнител, припомня си и ерата Purple. Защо Дейвид не обича да се снима в клипове, псуват ли джентълмените и заслужава ли си да се живее в Германия - отговорите на тези въпроси се крият в промоинтервюто с Дейвид, предоставено за Avtora.com от музикална компания Wizard.
.: “Live – In The Still Of The Night” е първото официално DVD на Whitesnake в Европа. Доста хора го очакваха с нетърпение – какво ви накара най-сетне да го запишете и издадете?
Принуди ме натискът, идващ от уебсайта ми (whitesnake.com) - буквално всеки два от три постинга ме молеха да направя DVD. И тъй като съм просто възхитен от развитието на групата - това, което бих нарекъл "новият Whitesnake" - през последните три години, ми се стори съвсем уместно. Намерих си и нов мениджър - много нахъсан, много напредничав, той сключи много изгоден договор за DVD-то. А освен това ми се представяше и чудесната възможност да документирам събитието за малкия ми син, който ще може да види как татко му си е изкарвал прехраната.
.: Записът е направен в лондонската зала "Hammersmith Apollo" – това е място, което особено Ви допада или беше избрано случайно?
Ами това беше една наистина забележителна случайност. Ние всъщност се канехме да го запишем в екзотичния град Хелзинки, където бяхме продали 6-7-8 хиляди билета за три часа. Щеше да се получи интересно да включим там няколко откачени викинга в шоуто. Но когато към нас се присъедини и Хеймиш Хамилтън (Hamish Hamilton) - прословутият великолепен червенокос режисьор, работил с U2 и Rolling Stones, и заснел наградите Brit - когато той се появи, стана някак по-логично да потърсим подходящо място в Англия.
Освен това Лондон е град, с който са свързани толкова много положителни преживявания на групата - там записахме един лайв албум в началото на 80-те и винаги сме изкарвали страхотно. Публиката е невероятна, а този път се оказа и изключително интернационална - имаше хора от Япония, от Щатите, беше невероятно. Беше страхотна паметна вечер и явно е било писано да се получи така, защото всичко потръгна много положително и аз се радвам много, че го имаме документирано.
.: Вие самият гледате ли DVD-то – доста музиканти не обичат да се гледат на DVD-та или във видеоклипове...
Ами мен ме записват от доста време - вече над 30 години, но си спомням първия път, когато се видях записан на лента, когато работех с Deep Purple, бях шокиран от размера на носа си. Така че никога не съм бил особено ентусиазиран да се снимам във видеоклипове и филми - клиповете през 80-те бяха необходимо зло, което никога не ми е допадало, но пък бяха изключително успешни и донесоха на Whitesnake успех, който далеч надхвърляше всички наши мечти.
А сега се появява ново поколение хора, което се забавлява вкъщи, системи като съраунд системите са вече много по-достъпни. Мога само да се надявам, че това няма да попречи на хората да се чувстват мотивирани или вдъхновени да ходят да гледат и да слушат групите наживо. Защото това ще бъде единственото спасително въже за групите, ако музикалната индустрия продължава все в тази посока. Така че, гледайте DVD-та, но, моля ви, идвайте и да чуете концертите на групата - толкова по-яко е наживо!
.: А по принцип падате ли си по DVD-та? Май доста хора са върли колекционери на сребристите дискове...
Аз съм голям фен на музиката и на киното. Гледам много филми за удоволствие и освен това съм член на BAFTA - това е нещо подобно на американските Oscar-и, така че трябва да гласувам за разни филми. Що се отнася до седенето вкъщи и гледането на музикални DVD-та, това го правя доста по-рядко, защото предпочитам да чуя групата наживо, да усетя едно различно преживяване. От друга страна, имам значителна колекция DVD-та, които си пускам, докато тренирам - така времето минава по-бързо и винаги става забавно.
.: Дейвид Ковърдейл е широко известен като джентълмена на рока. Дали това е свързано с британските Ви корени?
Мисля, че по-скоро идва от възпитанието, което ми е дала майка ми. Тя винаги настояваше да отварям вратите за дамите и да ставам, когато жени сядат или стават от масата. Аз и сега го правя, то е просто част от мен, то ми е вродено и ми е приятно да го правя. Приятно е и околните да забелязват, че се държиш като джентълмен. Навярно това поведение е присъщо на едно друго време, но аз предпочитам да го поддържам у себе си като нещо, което е приятно, надявам се, за всички наоколо... Но псувам като каруцар!
.: Бихте ли казал, че се възприемате като британец? Или се чувствате повече американец, или по-скоро като международна личност?
О, абсолютно космополитен съм. Обичам британските си корени, семейството ми е американско, основният ми дом е в Америка, обожавам мястото, където живея и хората около мен, но винаги съм се чувствал... като един международен човек на загадката.
Между другото, страшно ми хареса да живея на континента. Известно време живях в Германия и начинът на живот там изключително много ми допадна. Преживяването ми отвори очите за една съвсем различна култура и до ден днешен пазя спомените си от онова време.
.: Как бихте описал усещането да си на сцената? То промени ли се през годините?
Това нещо като да ти излитат чучулиги от задника ли е? Ами, преживяването винаги е вълшебно, особено когато си благословен с такава умееща да те оцени публика като нашата. Невъзможно е да не се почувстваш добре дошъл, когато чуеш невероятния шум на публиката, когато излизаме на сцената. Изключително вдъхновяващо и мотивиращо е и ни зарежда с енергия. Направо е неописуемо, особено за някой, за когото се предполага, че пише поезия за песни. Просто това изключително много си заслужава да се прави и хората да те ценят заради него.
.: Вие сте добре известен и с това, че си играете и дори "говорите" с публиката, докато пеете. Нещо, за което доста други певци Ви завиждат. Това нещо естествено ли е за Вас или е въпрос на редовни упражнения?
О, не, изобщо не се упражнявам. Когато репетирам, аз просто си репетирам и един вид смазвам гласа си, както бихте смазали нова кола, за да върви по-леко. Доста усилия трябват, за да подготвя гласа си. Но иначе няма нищо предварително подготвено или нагласено, просто се чувствам, сякаш съм в една стая сред приятели, или в зала, или на стадион - винаги съм постигал това приятелско чувство с публиката.
Помня, когато работех с Purple, беше ми неудобно, това бяха времена, когато не беше cool да си говориш с публиката или да пуснеш някоя шега или нещо такова. Никога не ми е било особено удобно всичко да е предварително отработено и някак дистанцирано.
.: Кое, бихте казал, е най-голямата магия, докато сте на сцената и изнасяте концерт?
Просто да чуеш публиката да пее думите, които си написал. Да усетиш страстта им и това, че се забавляват. То си е неописуемо, нищо не може да се сравни с това да си музикант в успешна, харесвана и ценена група. Това е нещо, за което хората мечтаят, и го препоръчвам на абсолютно всеки.
