На 3 октомври т.г. варненското пънк трио Crowfish направи промоция в столичния клуб О!Шипка на своя най-нов диск - "From Crowfish To Revеlation". Това беше и последната българска дата от настоящото турне на групата, което ще премине през Сърбия, Австрия, Унгария и Германия.
"From Crowfish To Revelation" е албум, който някои от най-върлите и отдавнашни фенове на група най-вероятно притежават, защото това е първият студиен проект на Crowfish, издаден още през 1999 г. Сега той вече е в CD формат, с подобрено качество на звукозаписа и се разпространява не само у нас, но и в Германия - държавата, в която бандата има най-много участия за последните 3 години.
Преиздаването на този албум - 4-ти подред в дискографията на Crowfish, както и гиговете в негова подкрепа, повечето от които извън България, са повод за настоящото, първо интервю, което Avtora.com взе от музикантите от групата. В него, обаче, става дума още за развитието на алтернативната музика у нас, за БГ Радио, за групите P.I.F. и Джанго Зе и, разбира се, за това, какво е да си българска пънк група. Поради влошено здраве Чавдар, вокалистът на Crowfish, беше възпрепятстван да се включи в разговора.
.: Как преминаха концертите ви в България - във Варна, Русе, Асеновград и София?
Жоро: Мисля, че минаха много добре, навсякъде имаше доста хора.
.: Варна не е ли все още градът, където имате най-сериозна фенска маса?
Жоро: Не, навсякъде имаше много хора, което е добре.
.: А има ли разлика между публиката - тази от градовете в провинцията, където по-рядко свирите вие и изобщо алтернативни групи, и столицата? Има ли у тях повече хъс?
Жоро: Не, не мисля, че има. Хората, които идват, знаят за какво идват на концертите.
.: Гледайки програмата ви до края на октомври – изглежда много натоварена – как ще се справите с умората? Чавдар е болен сега, а за Божо знам, че по-рано имаше проблем с ръцете. Досега имали ли сте толкова ангажирана програма?
Божо: Да, да, имали сме. Имали сме и доста по-ангажирана от тази.
Жоро: Няма да има проблем, свикнали сме.
.: Как е озвучението по големите сцени?
Жоро: То няма да има толкова големи сцени.
А какви са?
Жоро: Такива, подобни на О!Шипка – такъв тип клубове.
.: Каква е всъщност предисторията на това турне? Тя различава ли се от тази на предишните 4?
Жоро: Различава се, да, защото това турне до голяма степен ние сме го организирали. Надявам се следващото да е много по-добре.
.: Как стана сега?
Жоро: Ами през годините сме събирали информация за това как точно стоят нещата. Мисля, че вече настъпи моментът, в който можем сами да си организираме нещата.
.: Вие навършвате 8-ма година – мислите ли, че ако продължите и с по-големи лейбъли и с концертите, можете, чисто финансово, да просперирате?
Жоро: Ами надяваме се, но това зависи и от късмета. На какви хора ще попаднеш, кой ще те забележи... Нашата задача е да си свирим и да се развиваме и като музиканти, и като музика. По-нататък какво ще стане – никой не може да каже.
.: Доколко това зависи от Freecore Records? Какви изисквания имат те към вас?
Жоро: Freecore Records са малък лейбъл, който обаче ни помогна и ни въведе в цялата ситуация на западния пазар. Горе-долу да разберем за какво става дума. Но оттук нататък, ако искаме да вървим нагоре, трябва да си потърсим по-голям лейбъл.
.: Забелязват ли ви по участия в Европа? Успявате ли да създадете ценни контакти?
Жоро: Ами да, създаваме контакти и лека-полека трупаме някакви активи. Но така или иначе всичко е много дълъг процес и не може да стане изведнъж, както сме свикнали да става в България.
Божо: Репетираме всеки ден и продължаваме да изпращаме промота, това е.
.: Какъв е откликът засега?
Жоро: Ами това турне, като за начало.
.: Любопитна съм за участието в Белград – за първи път ще сте там, нали? С доста групи ще свирите – фестивал ли е?
Жоро: Ами да, в Белград, специално, е фестивал и организаторите обещават, че ще е доста добър концерт. Очакват се и доста хора.
.: А Унгария?
Жоро: Да, там също за първи път отиваме и нямаме представа какво ще е точно.
.: А имате ли предвид и Sziget (голям фестивал до Будапеща, бел.ред.) за вбъдеще? Не звучи невъзможно, предвид това, че за пети път сте на турне извън България, а и вече една българска група – Уикеда, се доказа там.
Жоро: Ами не, не звучи невъзможно, но сега не сме точно на вълна фестивали. Имаше един период, в който много свирехме по фестивали. После, не знам защо, спряхме.
Божо: Защото престанахме да ходим лятото в Германия – ето затова.
.: А защо престанахте да ходите?
Божо: Защото ги изместихме – сега ходим есента и пролетта.
Жоро: Научихме кога се ходи – сезоните са основно тези, а лятото са фестивалите. Сега, това лято, ще се опитаме да направим нещо и ще видим какво ще стане.
.: А каква, все пак, точно е функцията на Freecore? Освен пласирането на албумите.
Жоро: Ами работата на лейбъла е точно тази – да издаде албумите. След това си има агенции за разпространение на албума, а има и агенции, които се занимават само с реализиране на концерти. Всяка дейност си е разделена.
Божо: Най-добре е една група сама изцяло да си контролира всичко.
.: Но "From Crowish..." сега ще се появи и на немския пазар, нали така?
Божо: Да, те само там ще го разпространяват, иначе Стейн го издават тук. Стейн са ни издатели. Но ние пък напоследък не се въртим много в София – само когато имаме концерт. Или когато записваме, което не се е случвало последните 2 години, така или иначе.
.: Като запис устройва ли ви и защо изобщо решихте да преиздадете албума?
Божо: Да, става. В сравнение с касетката... Трябваше, според мен, да се преиздаде този албум така или иначе, защото тогава и тиражът беше много малък – примерно 500 касетки, и те отдавна са се изкупили – няма откъде да се намери.
Жоро: Ами защото може да се каже, че с този албум станахме популярни в България. И понеже беше издаден само на касета, решихме да го запишем наново с хубаво качество.
.: Как, слушайки сега идеите си от преди 6 години, ги възприемате и как, мислите, ги възприема публиката?
Жоро: Ами не знам – ние песните си ги харесваме и си ги свирим на концерти. Вярно, че за момента ни се струват малко демоде. В сравнение с тогава, когато сме започнали да го свирим, все пак сме се развили.
Божо: Това е част от историята на групата. Демоде – какво значи демоде?!
Жоро: Добре, не съм се изразил правилно. По-скоро сега сме на друг етап.
.: Това означава ли, че не слушате вече Ramones, Green Day, например? Не трепна ли нещо във вас, когато се появи "Boulevard of Broken Dreams", предвид заглавието на 2-рия ви албум "Requiem For A Broken Heart"? Не намирате ли, че има някаква обща чувствителност между вас.
Божо: Ами не, не, нашият албум е много преди това и не мисля, че има нещо общо или ако има, то е по-скоро при "From Crowfish...", въпреки че и там не е.... Текстовете ни са също много различни. Иначе и сега си слушаме Green Day.
.: Не, в никакъв случай не искам да кажа, че става дума за копиране, а иначе общи признаци винаги могат да бъдат намерени – трио, мелодичен вокал.
Жоро: Да, да, така е.
.: Със Spot, например, едно сравнение е доста по-трудно, въпреки че ти, Жоро, си свирил дълго и с двете групи. Те са много по-различни.
Божо: Да, определено, така е. Те са доста по-агресивна група.
.: А сега, по всичко личи, се продава повече по-мелодичният пънк.
Божо: Той се продава последните 10-12 години.
.: Но сега сякаш има ренесанс, има revеlation.
Божо: Има, да, последните 2-3 години и в Щатите, и в Европа, той е модерен. Сега по-скоро емо-корът е модерен.
Жоро: А до България все още не е достигнал.
Божо: Сега по-стари групи като Sick Of It All, като Agnostic Front и т.н. не са модерни и много малко хора ходят по концертите им, докато разни млади групи свирят пред стотици... Не знам, може пък на хората да им е ретро – малко са хората, които се кефят вече на олдскуул. Тея групи продължават да свирят на фестивали – там събират много хора, но иначе като тръгнат на турнета е много слабо - за група, която свири от 20 години...
.: Концерът ви със Sick Of It All не беше ли най-големият, на който сте свирили до момента?
Жоро: Да, 800 човека или нещо подобно. Но всъщност не, повече хора имаше на един оупън-еър.
.: Като стана дума, това е една форма, която се радва на огромен интерес, дори в съседските държави. Казвам го предвид редуцирането на фестивалните ви участия.
Божо: О, всички държави наоколо – и Македония, и бивша Югославия, са по-напред от нас, може би само Албания и Румъния не са, но за Румъния не съм сигурен – всъщност май са. Имат и метъл сцена, имат и ниво.
Жоро: Просто в България, за мен, нещата изкуствено се задържат в момента.
Божо: От безхаберие ли и аз не знам.
Жоро: Всичко започна от Кирил Маричков и неговите, как да го нарека, забрани да се пее на английски език. И например това, че само песен на български може да бъде излъчена по БГ Радио. Страшно глупаво е, защото няма значение, че пееш на английски – ти си си българска група. Както е в Швеция и къде ли не.
Божо: Шведите имат толкова добри групи, толкова талантлива нация са. И какво, някой кретен да се появи и да им забрани да пеят на английски?! Това никъде го няма. И по тоя начин тея групи обикалят навсякъде и ги знаят по цял свят. А някакъв малоумник тук ще ми казва на какъв език да пея и ще свиря само в четири града в България. Защо някакъв кретен трябва да ме ограничава?! Аз искам да свиря по целия свят – разбираш ли? Не мога да се огранича да стоя само тук, на “село”. Какво да им слушаш на БГ Радио – разни поп песнички, на които текстовете са ужасни. Нищо не можеш да запомниш, защото текстовете са просто безумни, насилствено измислени. Набедени са – нито могат да пеят – нищо не могат. Това са абсолютни бездарници.
Жоро: И само и само да се пее на български език, те ги лансират - разни певци от старато поколение или такива, които приличат на тях – Васил Найденов и т.н. ... Не искам да ги обидя, но...
Божо: Аз пък искам!
Жоро: По този начин се задушава естествения подбор на групите. Но въпреки това последните години, 2-3, алтернативната музика стремително си пробива път и нищо не може да я спре. Освен това все повече западни изпълнители идват у нас и рано или късно ще се пресее кое е качественото, и кое не.
.: Не можете ли просто на игнорирате БГ Радио, българските издатели...
Жоро: Ами да, ние това сме и направили.
.: Защо "I want to Believe" отсъства от албума?
Жоро: Не случайно го няма.
Божо: Куха песен.
Жоро: Просто е прекалено комерсиална.
.: А вие не искате да имате такава?
Божо: Не.
Жоро: Песни от тоя тип са лишени от съдържание. Иначе хората винаги харесват тези песни, по-весели и стават за концерт, но след концерта на дали някой ще си спомня тази песен... Е, тази да... По принцип, ако искаш да се харесваш, трябва да правиш все такива, ако искаш да си комерсиален. Но ако е така, ти започваш умишлено да правиш такива неща...
.: Е, тази не е направена нарочно, нали?
Жоро: Не, тогава ни е харесвала.
.: Значи сега не се въртят подобни идеи в главите ви? И какви всъщност идеи и в чия глава основно се въртят?
Жоро: Песните ги измисляме заедно. Някой дава идеята, основно Чавдар, и всички заедно я развиваме.
.: Да, допуснах, понеже ти все пак до скоро имаше ангажимент и към друга група, все пак. Божо пък исках да попитам за не-пънкарския му период – този в групи като P.I.F. и Джанго Зе. Как се чувстваше там – не на място ли?
Божо: Че се чувствах не на място – то е ясно. Махнах се от P.I.F. и точно когато записахме втория албум с Crowfish, едноименния, те дойдоха да ми предлагат пак да се върна. А междувременно вече имах един концерт с Crowfish във Варна. И има казах: “Вие какво искате, да се върна в Swingin' Hall да свиря на разни чичовци, които се наливат с уиски до три часа през нощта, разни тъпотии” и да умирам, като за първи път в тоя период се почувствах наистина жив. Да свириш пред истинска публика на просто ненормален концерт, с нищо не може да се сравни.
Жоро: И да свириш твоята музика, а не някакви кавъри.
Божо: И аз има казах – “Вие луди ли сте? Няма просто как да стане това!” Каквото било – било. Аз повече в тая помийна яма не се връщам.
.: Така ли го възприемаш?
Божо: Да, така го възприемам, но не съжалявам за времето в двете групи. Аз с Джанго Зе бях... повече като наемник, защото с познавам с Мимо и Миро от Варна и те ме помолиха, и естествено, че ще им помогна. Е, не е моята музика... И им казах по едно време, че не се чувствам никак на място – ходеха и те по клубове. Натежаваше ми много и им казах – “Не мога повече”.
.: Пънкът е твоята музика (?)
Жоро: По-скоро авторската.
.: Е, и Джанго Зе имат албум.
Божо: Е, имат, но не е точно моята музика. Те и P.I.F. имат, но.... не знам, не знам какво да кажа. Прекалено театралничене има там. Аз искам групата да е като юмрук. Да мачка хората, а това не се случи с нито една от двете групи по ред причини – как да стане с кавъри. Колкото и да не искаш да свириш задочно, като стане 3 ч. и се качваш да свириш пета серия, няма как да не стане така. Аз по това време се преместих и в София и мислех, че ще е нещо по-интересно, повече възможности – по това време (2001-2002, бел.ред) и Crowfish се бяха преместили в София, но те се прибраха доста по-бързо от мен. Тогава те бяха с Вальо.
.: Тогава Crowfish не успяха, така ли?
Жоро: Не че не успя... просто разбрахме, че не искаме да правим това – да свирим по клубовете кавъри.
Божо: Предпочитам да работя каквото и да е, да работя на строеж, но няма да направя компромис.
.: А работите ли друго?
Божо: Ами да, работим, разни неща... сезонно. И като сме на турне... и от там някой лев, често много малко, но успяваме да заделим. Справяме се, понякога стискаме със зъби, но имаме щастие, че въпреки че понякога имаме различия, ние сме сплотени и издържаме на всички несгоди. Каквото и да правим, винаги сме били заедно, толкова години... Просто е невероятно да свириш в Crowfish и да измисляш песни с Crowfish. Това е едно от най-хубавите неща за мен.
.: Опиши го, ако искаш.
Божо: Общо взето за минути сглобяваме идеята - без да си кажем и една дума. Ей така е най-хубаво. Песен, която не е така сглобена, просто е за изхвърляне. А когато стане ей така, се чувсташ.... чакаш да дойде следващата репетиция, за да я изсвириш отново...
.: За какво му се пее сега на Чавдар?
Божо: Не знам...
.: Нали той пише текстовете?
Божо: Да, той. Но ако ми бяха казали аз да ги пиша, щях да пиша абсолютно същите. Предпочитам обаче той да ги пише, защото ги харесвам много. А иначе за какво.... ами за живота му се пее, за това как се чувства човек. За реални неща. Не могат да стават чудеса. Ние гледаме да сме стъпили здраво на земята.
Жоро: Най-трудното е, че сме откъснати от Европа и труден е този преход да отидеш там, да си организираш концерти. Ако можеше свободно всяка група да си ходи, без да се съобразява от това, че трябва да стои три месеца, щеше да е съвсем друго. Ако си там, във всеки един момент могат да те потърсят и да ти кажат, например, “Ела да подграваш еди-коя-си група” и да отидеш.
.: А защо не емигрирате там? В Германия?
Жоро: Ами защото ако те върнат, въобще няма да можеш да излизаш след това. Тогава просто вече не ми се мисли... А няма как да емигрираш и да свириш.
.: На по колко години сте?
Жоро: Ами двамата сме на по 31, а Чавдар е на 27.
.: С други думи хора на зряла възраст. Не сте ли си поставили някакво време, срокове, в които да си уредите живота, така да се каже?
Жоро: Засега мислим за утре. За това, което е сега. Сега можем да свирим - и свирим. Винаги можеш да спреш и да си намериш някаква работа. Образно казано. Много по-трудно е да успеем да запазим това, което сме изградили. Това, което е Crowfish.
