Тя е млада и амбициозна, уверена и талантлива, и много чаровна. Нещата, за които говори в това интервю със сигурност ще се случат, но най-близкото от тях е нейния втори албум. Наскоро направи парче с Ъпсурт, убедена е, че само един живот не е достатъчен, а последният и подарък от почитател е официалния й сайт. Представяме ви Белослава в едно интервю за www.avtora.com!
.:Завършила си рекламна фотография. Как реши да се занимаваш с пеене?
Белослава - По – точен е въпросът как реших да се занимавам с рекламна фотография, защото с пеене се занимавам откакто се помня. Още във втори клас, започнах да пея в хора на радиото и телевизията, където бях около осем години, докато вляза в пубертета. После гласът ми мутира, появи се шум, направих фарингит, започнах да грача и професора каза: „Напусни!”. Следваха пет години, през които се лутах, чудех се какво да правя, проклех си живота, защото аз трябваше да стана оперна певица, това беше моята идея и съкровена детска мечта. Обаче заминах за Щатите, мислех, че ще живея там, ориентирах се към фотографията, изучих я в колежа в Санта Моника и след едно лято, в което се върнах, не ми дадоха виза, защото бях завършила и се числях за потенциален емигрант. Осем месеца ми трябваха да преболедувам Америка и да започна отново да пея. Чух, че „Хит минус едно” събират касети, изпратих песен и те ме потърсиха. Тогава всички казаха: „Защо не пееш, защо спря да пееш, защо не пееш, какво правиш.....”, и аз още на следващия ден се обадих на една преподавателка, два-три месеца ходих на уроци по пеене, кандидатствах в консерваторията, приеха ме първа и така започна всичко.
.:А къде остана оперното пеене?
Б - Искам да пея опера! Искам да ходя на уроци по пеене, даже сега записах една коледна песен, в която се опитах да пея по-вокално. Не съм се отказала, не го мога много добре, но пък ми идва от сърце. Искам един ден да направя концерт с мюзикхолни пиеси..и това ще стане – Барбра Стрейзънд, Даяна Рос, въобще пеене между мюзикхола и поп-пеенето. Харесва ми!
.:Как минава един твой делничен ден?
Б - Много бързо. С дъщеря ми Божидара ставаме много рано, тъй като тя ходи на предучилищна. Аз я водя, после пия кафе и после отивам или да плувам, или да спортувам. Напоследък не мога да го правя, защото декември е активен период. Много бачкаме. До обяд всички музиканти спят и аз ги събуждам, защото те нямат ангажименти като моите. От обяд нататък обикновено почват или репетиции, или записи. След това се взимаме с дъщеря ми, ако нямам участие, ако имам, някоя баба я поема, но ако нямам участие много обичам да съм си в къщи, защото си готвим, тя ми помага, стоим си тримата с мъжа ми, пием вино и е много приятно. Дори понякога като имам участие вечер не ми се ходи, но това е само докато отида. Гледам да има един елегантен баланс между личния ми живот и професионалния.
.:Съпругът ти с рисуване ли се занимаваше?
Б - Евгени е художник, да. В момента се занимава с реклама, въпреки че е много талантлив. Не можеш, бидейки художник, да се грижиш за семейството си. Иначе той е плакатист и е много особен, много добър човек. Никога не оспорва решенията ми, никога не ми поставя условия. Имаме тотална свобода за развитие, дори той не идва на мои концерти, на мои лайфове. Всъщност, рядко го прави. Когато го попитах защо, той каза нещо, което ще помня винаги: „Ти ако си добра и с мен и без мен ще се оправиш”. Евгени е най-голямата среща в живота ми.
.:Дъщеря ти певица ли иска да става?
Б - Не, тя иска да стане детска учителка, защото много обича своята учителка от детската градина. Въпреки, че тя е като майка ми, много артистична. А и рисува. Но за пеене и дума не може да става, защото дори в момента пее фалшиво Пък и аз не държа. Дори ми се иска да се занимава с нещо по-прагматично. Да стане адвокат, лекар, нещо конкретно.
.:А като стане адвокат или лекар, а ти си вече на 50, мислила ли си какво ще правиш?
Б - Мислила съм си, че ще направя един вкусен, малък ресторант, пред който ще има винаги опашка. Всички ще идват на обяд и вечеря. И ще има, примерно, печен петел с вино или други подобни вкусни неща, като кухня. Аз много следя кулинарното изкуство като такова, даже много искам да запиша специализирани курсове, което със сигурност ще стане.
.:Колко още неща ще станат със сигурност?
Б - Ами за съжаление няма да ми стигне този живот да направя нещата, които трябва да станат. И ми е много мъчно че е толкова кратичък. Всяка сутрин ставам с идеята, че направо умираме, че ни остават само някакви си, примерно, 30 години...което е нищо !! И дори забелязвам, че в периоди, когато го осъзнавам, не спя. А дори и когато спя, мисля на сън и си представям колко още неща мога да свърша. Няма време за умора, за сън, това са глупости. Но не става въпрос че съм много дейна, напротив, аз съм ужасно мързелива, но имам много идеи и те са моя двигател.
.:По този повод, можеш ли да съпоставиш втория албум, който правиш с първия?
Б - Не мога. Този албум има много труден живот. Екипът е от хора, които не се познаваха предварително. Пианист е Живко Петров, с който работя на клубните сцени от пет години, той е и автор на песните. Аранжиментите са на Гого, който е продуцент на Гравити Ко. В албума има много жива музика, има живи барабани, жив контрабас, живо пиано, въобще неща, на които аз много държа. Обаче, за да е отнесено към днешно време, трябваше да се намеси електроника, като баланса да е много елегантен. Мисля, че го намерихме! Бавно, но го намерихме. Работата по албума започнахме януари месец, сега сме ноември и сме някъде по средата, но аз не бързам. Това е музика. Не всеки ден ти се работи, не мога да напиша бързо текстовете си. Написах ги за първия, ще ги напиша и за този. Измислям си фрази, които са ми лесни за изпяване. Дори не държа толкова на съдържанието. Признавам си и не държа да се представям за поет. На мен трябва да ми е лесно да го изпея. Между другото, след две седмици почваме снимките към първия сингъл, който се казва „Слушай ме”, и който ще е първият знак за това, че ще има нов проект.
.:Как се сработи с момчетата от „Ъпсурт”?
Б - Ооо, как ...Аз искам да направя хиляди проекти с тях, толкова ги обичам!!! Те са едни такива многопластови, пълни с емоции, енергия, интелигентност, морал...всичко има в тях! Не знам, дали всички се вслушват в текстовете им, но в тях има мноого неща. Ние се запознахме малко преди да запишем „И твойта майка също”, но имах чувството, че цял живот съм ги познавала. Супер пасване!! А след концерта аз просто се разбих, много ми липсват...И между другото, те не знаят, но аз ще ги поканя за някой следващ проект. Този път аз, защото сега те го направиха. И изобщо, малко ми се работи в R&B посока. Тя е близка до джаза, така че сигурно ще излезе нещо интересно!
.:Опиши ми твоя мечта?
Б - Аз нямам мечти, аз имам цели! Преди да се роди Дара, имах много мечти. После изведнъж се оказа, че мечтите са много хубаво нещо, обаче те са за едно много свободно съзнание. Аз имам толкова много отговорности, че нямам време за мечти. А всичко, което искам да ми се случи, се случва. Аз не мечтая за нещо, което няма да ми се случи, страх ме е дори да си помисля. Преди мечтата ми беше да живея в Ню Йорк. Не знаех какво да правя. Аз харесвам много този град и тогава си мислех, че мястото е това, което определя живота ти. После разбрах, че зависи от теб самия и ти е добре там, където се чувстваш необходим, където си имаш приятели, ей такива работи. Простички неща си мисля вече. Мечта ми е да направя един голям концерт, но това също не е мечта, защото също ще стане. Мечта ми е да работя с Молоко, ужасно много искам да работя с тях, но това не са мечти, това са съвсем реални неща, които знам, че някакси, ако човек реши, те стават.
.:Доколко любовта за която пееш в песните си е продиктувана от някаква вътрешна необходимост?
Б - Аз не мога да си представя живот извън любовта. В къщи например, любовта я определям като триизмерна. Първо, това, което имам с Евгени е нещо необяснимо! Второ, дъщеря ми и третата е многото кучета, които имаме. Те дават също страшно много любов. Всъщност, всичко е любов!! Музиката е любов. ...дава такава емоция. Мога да кажа, че необходимост от любов имам винаги и винаги намирам начин да я получавам. Всъщност, аз и не я търся, имам я.
.:Кое е изречението, което по някакъв начин можеш да кажеш, че определя начина по който усещаш нещата, живота ти, теб самата.....
Б - Амииии....че работата краси човека! Много е важно човек да работи. Защото винаги труда ти се отплаща. Може да е много банално, но е вярно. И че човек, трябва да работи над себе си.
Фото: сп. “Максимум”
Интервюто взе: Надежда Петрова
