Преди броени дни Awake се завърнаха от международния фестивал Exit '06, Сърбия, което беше първото участие в събитие от подобен мащаб за групата и единственото българско участие на фестивала. То се случва две години след появата на първия сингъл на Awake, "За нея".
Групата стартира записите на дебютния си албум в собственото си студио преди заминаването си, вече е факт вторият сингъл от него (след "За нея") - песента "Plain Story". Тя беше една от трите песни, които осигуриха участието на Awake на Exit, което се определя и от групата, и от всички, станалите свидетели на лайва, като изключително успешно.
Давайки първото си интервю след завръщането си за Avtora.com, Иван - вокали, китара, Мартин - бас и Калин - ел. китара, споделиха много впечатления и мнения от току-що приключилия фестивал, от световната и българската сцена, описаха пътя, изминат от групата до момента, и перспективите, които виждат пред себе си. Наричайки нещата с истинските им имена, в следващите редове те изразяват позицията си по много наболели въпроси, като родния шоубизнес, качеството на концертите, които се организират, проблемите на обществото ни като манталитет и култура.
.: С какво чувство се връщате от Сърбия?
Иван: Със смесени чувства, защото първо фестивалът е по-голям отколкото очаквах аз специално, мястото е много по-голямо от това, което очаквах да видя и през цялото време си мислех къде например в България може да се направи такова нещо и до момента не съм се сетил да има такова място, което естествено е тъжно. От друга страна емоциите, които преживяхме от всички концерти, които гледахме, бяха много силни.
.: Освен мястото открил ли си за себе си причина да няма такъв фестивал?
Мартин: Дори да го има това място и да е пет пъти по-красиво, няма да има такъв екип, който да може да овладее толкова хора, музиканти, вкусове.
Иван: Няма да има и такава мисъл, която да предвиди къде могат да се издънят нещата, за да бъде всичко така разчетено и направено, че толкова хиляди души с различията помежду си да се чувстват добре и в крайна сметка всичко да мине без някакви ексцесии, без кражби по къмпинга, сбивания и такива неща. Там нямаше такива неща или дори да е имало, не сме ги видели. А тук отиваш на един концерт и виждаш счупени носове и какво ли не... На Korn, още преди началото, имаше разбити мутри.
Калин: Всичко опира до култура и възпитание. Неща, които в момента липсват на българите, останали в България.
Иван: В България нещата не се наричат с истинските им имена и това е най-сериозният проблем. Не може да правиш рок фестивал, който да е прицелен в местната публика, която, цитирам, е от „7 до 70-годишна възраст”. Това не е рок фестивал, това е селски събор. И точно това според мен е статута на 99% от фестивалите, които се правят в България.
Мартин: На мен най-голямо впечатление ми направи, че въпреки че миналата година имаше групи, които ми бяха много по-любими, тази година отидох и се изкефих на всички до една. Отдавам това на професионализма, с който бяха направени всички неща, като започнем от изпълнителите и стигнем до бира, настилка и най-малки подробности. И там осъзнах, че ако любими групи свирят в Сърбия и района, аз там наистина 100-процентово ще усетя атмосферата, няма да се издразня от нищо. Докато в България отивам на любима група и като се започне от най-важното – звук, няма никъде добър. Защо изобщо отивам да гледам любимата си група?
Иван: Бирата ти свършва, пребъркват те, връщат те. В крайна сметка ние не сме говеда, които ще се изкефят само от това, че ще гледат любимата си група. Ние сме хора на изкуството, искаме да имаме удобства и като отидеш на едно шоу да се чувстваш добре.
Калин: Най-важното нещо, за което е направено това събитие, което и да е събитие, е хората да отидат там, да се забавляват там и да им е приятно. Музиката преди всичко е емоция и не трябва да се бърка с нищо друго.
Иван: Точно на тези критерии отговаряше Exit.
Калин: В България нещата са много далеч от това. Хората отиват малко като на мач. Отиват да се сбият с някого, да направят мизерия, а не да слушат музиката. Това всъщност е голямата разлика между България и Сърбия.
Иван: Мога да кажа само, че аз, който съм супер привързан към китарата си, последната вечер имах спокойствието да я оставя в палатката и да отида на половин час разстояние да гледам концерти, а палатката ни е в къмпинга, в който имаше много хиляди души от цял свят.
Мартин: Като изключим това – перфектната организация, групите, изпълнителните - на мен огромно впечатление ми направи публиката. Публиката, от която сигурно 70-80 % са били сърби, направо ме шокира... Те бяха на супер камерни концерти. Например на Сюзън Вега – беше фул! Преди да започне аз си мислех: „Леле братче, тук сигурно ще сме само двамата с Калин. След това така се напълни, с толкова млади хора, които пееха нейните парчета... аз направо останах с отворена уста. И си казах: „Какво става тук, в България няма кой да й дойде на концерт”.
Калин: Предвид възрастта на Вега, без да я обиждам, се очаква, че я познават хора примерно на моята възраст (30), а пък там имаше момичета на по 15-16 години, които не само бяха там, но знаеха песните й и пееха с нея.
Мартин: И беше супер тихо, защото тя свири почти акустично – зад нея имаше само един басист. Почувствах се все едно съм в опера. И всички пазеха тишина. На тази лудница контрастът беше невероятен.
Това е за съжаление – публиката е също на много високо ниво.
.: Става ясно, че и организацията, и публиката са били на много високо ниво според вас. А на какво ниво определихте местните групи? На какъв език пеят?
Иван: Местните групи са масово на по-ниско ниво от българските, с някои изключения. И чест им прави на сърбите, че си имат някаква национална гордост и подкрепят собствените си банди, независимо на какво ниво са.
Калин: Пеят на сръбски, преобладаващо.
Мартин: Единствената сръбска група, която беше много добра, беше Vroom.
Иван: Имаше и още една две други, които са били на нашата сцена, но ние не ги слушахме. Чух доста от групите в MySpace.com и една група по-специално ми направо хубаво впечатление – Till. Те пеят на английски. Свириха няколко часа преди нас.
.: А коя беше най-силната група на Future Shock Stage?
Иван: Без да се изхвърлям, Awake беше най-силната група на нашата сцена. Имаше и една британска група, много млада група, членовете й бяха на по не повече от 20 години, която също ми направи много хубаво впечатление – група с много британско звучене, с много британската визия – казват сe Murdoch.
Мартин: Като цяло Exit беше доста британски.
Awake @ Exit '06 Сн. Awakebg.com, автор Absent Studio
.: Публиката как откликна на музиката ви – музика, която чува за първи път?
Калин: Публиката на нашата сцена, като цяло, аплодираше всички. Бяха много толерантни. А имаше и някои доста експериментални неща, които няма да коментираме. Личеше си обаче кои неща оценяват като по-добри.
Иван: Ние за съжаление свирихме малко късно, със закъснение, заради предната група, която ако беше продължила още малко, щеше да си има неприятности.
.: Организаторите не следят ли за времевото ограничение (всяка група на Future Shock Stage има по половин час по регламент)?
Иван: За съжаление настана някаква суматоха, подвеждаща за всички. Обявиха последно парче и в този момент барабанистът им започна една абсолютно безсмислена импровизация. И докато организаторите се усетят и реагират по някакъв начин, те свириха около 20 мин. плюс, които съвсем отегчиха и изгониха една част от публиката, точно преди нашето свирене.
Мартин: Като стана отново дума за организаторите, направи ми много силно впечатление, че ние така и не се срещнахме с тях – всичко става по Интернет. От нас се искаха само едни данни и не се срещнахме персонално с никой, освен с администрацията и с човека, който контактуваше с нас чрез електронна поща от самото начало.
Но да се върнем към нашия концерт. Никой не очакваше това, което се случи. Всички концерти на Exit, на всички сцени, дори на Main Stage, цепеха минутата, независимо от бисове и прочее.
Иван: И на нашата сцена до преди това беше така. И в крайна сметка организаторите наистина се качиха на сцената да свалят групата, но доста се забавиха нещата. Знаем само, че е имало забавяне с Dog Eat Dog също, но не знаем причината.
.: Записан ли е концертът? Снимаха ли от местни или български медии?
Иван: Да, от ММ снимаха пет парчета. Ние също си имахме човек, който засне целия лайв. А иначе няколко местни медии също записваха всички концерти. Отправихме им запитване, дали ще ни изпратят видео материал, но все още не сме получили отговор. Дадохме и няколко интервюта преди самия концерт за местни телевизии, както и за ММ. Другата седмица ще бъдат излъчени. Но вече започнаха да излъчват репортажи.
.: А имате ли за себе си отговор защо бяхте единствената българска група нa Exit?
Калин: Нямам информация дали изобщо някои други български групи са изпратили като нас демо.
Иван: Първо никой в България не е наясно, никой не може да направи качествен контакт с фестивали, организации и изобщо нещо извън България. Нямаме компании, нямаме шоубизнес. Няма кой да направи контакт с публиката, дори в България. Ние сами направихме всичко. Лошото е, че извън България ние не можем да се борим с позициите на продуценти, промоутъри и т. н. с нашите скромни PR умения.
Мартин: Там се борим единствено с качеството на продукта, който сме създали. Което наистина е най-важното и което трябва да е критерият. А тук е 100 пъти по-трудно да направиш това нещо. В България важат всякакви други правила, не и тези. За Exit и за Battle of the Bands – това е един американски конкурс, в който се включихме и бяхме одобрени за втория етап, според чийто регламент трябваше да свирим на живо в Сиатъл – беше супер лесно. За съжаление Battle of the Bands е само за щатски групи.
Иван: В тази връзка може да се спомене и пробивът ни в британското радио Pulse Rated (онлайн и офлайн радио с над 7 000 000 аудитория, бел. ред), от което сами поискаха музиката ни и тези 3 парчета, които изпратихме на организаторите на Exit, вече са в ротацията на радио Pulse. А това е свързано с много възможности.
Влизайки да гласуват за нас в нашия профил в сайта на радиото, хората, които ни слушат, могат да ни класират за влизане в седмичния топ 40 на радиото, а от там следват и по-сериозни очаквания за включвания в разни промоутърски пакети, компилации и др. Все неща, които имат и финансово измерение.
.: Интернет ли е начинът, по който Awake в най-голям степен представя музиката си?
Калин: Да, и това е бъдещето. Въпреки че много хора продължават да се заблуждават и да отричат.
Иван: Да, това е. И тук е моментът да споменен инди сайтовете и по-конкретно Indizoo.com, където вече втори месец Awake е на заглавната страница на сайта. Има над 350 артиста в този лейбъл и ние вече втори месец сме сред четирите артиста на първа страница.
.: Казвате, че по този начин за навън е лесно? А какви са препятствията, с които сте се сблъсквали, търсейки начин да се популяризирате в България.
Иван: Тук първо няма на кой да свириш. Защото публиката, хората на нашата възраст, които имат малко акъл в главата си, избягаха, за съжаление. Малкото хора, които като нас са останали тук да дерзаят, за отвратени от условията, които им се предлагат от организаторите. Те отвращават и нас. И по-добре нищо да не правят. Да изчакат и да не пречат поне отвън да навлизат компании и организации, чрез които да започне наистина да се случва нещо.
Според мен никой, който е организирал нещо тук, не си е направил сметката и не е спечелил нищо. Това са изпрани пари.
Калин: В България никой няма опит с тези неща. Това с българските динозаври на рока, това са пълни глупости според мен. Не можем да се сравняваме с една музикална индустрия в САЩ и Англия например, където всички отрасли вече са супер развити.
Мартин: Ето, вижте на Острова какво става. Всичко, което е тясно британско и касае единствено Острова като стилистика, 'The' бандите, това което гледахме и на Exit, те изкараха всичко това и заляха Европа.
Калин: Ако някой се учудва защо от България не излизат групи, това е защото тук няма абсолютно никакви условия. Всичко, което се прави като опити от някои, от нас четиримата например, е на мускули, както се казва.
Мартин: Толкова години, занимавайки се с музика, си мислехме, че единствено важното е да свириш, да ставаш все по-добър, да се усъвършенстваш както персонално и като музикант, така и групата да се развива като група. Това беше голямата ни заблуда и ние от скоро сме поели и в други посоки, които са също толкова важни. Трябва да правиш нетипични неща за един музикант. Което от своя страна отнема страшно много време. И се радвам, че някои от нас успяват да го влагат и действат в тази насока.
Похвално е, че не само ние, но и други български артисти не се отказват и съм щастлив, че като изляза извън България си правя равносметката, че имаме страшно яки групи – за Балканите, за Европа, дори за САЩ. Модерна музика, която тук няма кой да оцени. В България не осъзнават какво създават групите тук. Това ме държи. Видях какво е нивото там и ние като музиканти и като адекватност сме много напред.
Калин: Всичко е до манталитет. Ето, колкото и да е странно, сърбите, които са ни съседи и също са балканци, ядат плескавици и пр., имат коренно различен манталитет от нас. И там има така наречените селяндури, но това не е масата. Там хората са на съвсем други ниво на култура.
Awake: Желяз, Иван, Калин, Мартин
.: По какъв начин българската публика може да бъде възпитана на рок култура?
Иван: По никакъв. Категорично. Нищо не може да промени българската публика. Може да се развие донякъде някакъв шоу бизнес, но за това първо трябва да има много сериозна мисъл и да се направи по начина, по който се правят нещата, и след това да се вложат доста сериозни пари, да се рекламират добре и накрая да изтече в Интернет, да не могат да се върнат парите и тотално да се разочарова онзи, който е инвестирал и рискувал, и който най-вероятно е чужденец, защото тук едва ли ще му стигне акълът на някой да организира всичко това. И просто да си замине и да ни остави да мъчим.
Обикновено не говорим за тези неща на интервюта, но нека да ги кажем, не губим нищо. Това не е нещо, което ни отчайва. Напротив. И не чакаме на никой, не искаме нищо от никой. Правим си всичко сами, записваме си албума в нашето собствено студио, сами си го смесваме, може и сами да си го издадем в крайна сметка.
Мартин: Ами да, аз не виждам какъвто и да било интерес от никъде. Аз лично стискам палци на D_2 – дано да успеят да обърнат съзнанието на бившите си фенове тук с това, което смятат да направят в Щатите.
А на въпроса – българската публика е закостеняла в оня рок от 80-те години и тя просто не помъдрява и това се отнася не само до феновете, но и до организатори и т. н.
Иван: Да, точно това обсъждахме на фестивала – не видяхме нито един ретро метъл, смотаняк с изпокъсани дрехи, отритнат от обществото и заради това фен на тази музика. Метълът не е това - метълът е модерна музика, рокът също. Тук е криво разбрано. Българската публика трябва да си даде сметка, че има течения в музиката, които трябва да следи и ако не ги следи, тя няма как да разбере това, което се случва в новата музика. И без да го разбира, тя стои встрани от световната музика и на нея са и непонятни съвременните течения.
Това трябва да го разберат и организаторите и... What the f**k is Monsters of Rock искам да попитам?. Това е поредното нещо, наречено с друго име. Какъв рок е това? Това не е рок и продължават да създават такива впечатления в българската публика – че рокът е нещо отживяло, че е нещо, което ти свирят разни смотаняци.
Мартин: Това е – тези хора, които там (на Exit) не ги видяхме, за тях тук се прави специален фестивал. Аз на такова нещо няма да отида. Изкуствено тук се насаждат нестойностни неща.
Иван: По-добре да няма нищо. Те в крайна сметка правят нещо, от които и пари няма да изкарат. Защото онези, които все пак отидат, са с ниска култура и не са платежоспособни. Те най-много да си платят фестивала - после няма да имат пари ни за бира, ни за мърчъндайз.
Мартин: Радвам се, че това (Monsters of Rock) ще бъде за първи и последен път.
Иван: Тези хора трябва първо да си направят някакъв таргет, към който да се стремят, а не да ми говорят за местна публика от „7 до 70 години”, когато организират рок фестивал. Просто е смешно.
Мартин: Или правиш нещо, което наричаш брит фестивал например, за хора от 20 до 30 години
Иван: .. или правиш нещо, което се нарича селски събор. То не може да се нарича рок фестивал. Това е порочно и на хората им се изкривява мисленето.
Ако трябва да цитираме имена, аз мога да застана зад становището си, че не може българския рок да се отъждествява с групи като БГ Рок. Това са хора, които опорочават българския рок.
Мартин: Наистина е светотатство да сложиш Glenn Hughes до БГ Рок. Трябва да имаш някакво съзнание.
Иван: И да раздаваш на подобен концерт безплатно албумите си. Ние очаквахме всеки момент да завалят снаксове с играчки. Това всичко срещу 8 лв само и само да си разпространят гадния албум. Това са жалки неща.
Публиката трябва да си плати за качествената музика, визирам Hughes в случая. Ако е чул как освиркаха преди той да излезе БГ Рок и как ги замеряха с боклуци и бутилки, просто не знам как изобщо би излязъл на тази сцена. Това просто бяха просто два отделни концерта и никой не отиде на този концерт заради БГ Рок.
.: А има ли концерт, състоял се в България, който оценявате положително?
Мартин: Единственият концерт в България, който си заслужаваше за мен, беше на Sting. И звукът звук, и сцената сцена. Просто си заслужаваше. Стадионът направен за концерти само, ограден с паркинги, няма задръствания. Шапка им свалям на тези хора, защото това беше направено на ниво Exit.
Ето, на Exit, в тази стара крепост, да успееш да направиш всичко така, да събереш толкова много хора, и всичко да е ОК, да съумееш и да го опазиш. Слава Богу това го има в Несебър и ако има групи, които харесвам, които свирят там, аз с удоволствие ще отида.
Това, което видях на Depeche Mode, ме депресира зверски. Това го няма в Сърбия – да отидеш на такъв концерт, с толкова публика, и да гледаш по средата една палатка, която е скрила цялата сцена. Където и да е по света, застана ли отзад, ще виждам всичко. На Exit озвучителите просто не ги видях. Аз страшно много се издразних на този концерт. Как може да дойде такава група и ти да се изсе**ш така по средата?!
Това трябва да се каже! Всички повтарят колко са доволни. Аз не съм доволен.
Иван: И аз не съм доволен. Трябваше да чакам повече от час и половина за една бира. И след концерта – нямаше никакъв цивилизован начин да се придвижиш. Музиката не може да е свързана с такива неща.
Мартин: На Exit всяко камъче, всяка тревичка бяха обмислени.
Иван: Какви съоръжения бяха построени само за финала на Световното по футбол!
.: Какви бяха българите, които срещнахте в Сърбия, на фестивала.
Мартин: Мога да дам за пример автобуса, с който пътувахме до Сърбия. Той беше пълен с българи, които отиват на фестивала и ние бяхме единствените, които рок музиката интересува. Те бяха изцяло ориентирани към електронната музика, денс и т. н. Това няма как да ни радва.
Калин: Затова пък вече слизайки в България след Exit, при нас дойдоха хора от същия този автобус, с които не сме разменили и една думичка и казаха: „Кажете къде свирите тук, в България, защото страшно ни хареса това, което чухме”. Това ме втрещи, защото не очаквах такава реакция. Просто отидох с идеята и нагласата, че ще свиря на голям фестивал, която страшно ме радваше, пък макар и сцената да не беше толкова голяма в сравнение с Main Stage, Fusion Stage.
Това ме обнадеждава, че има хора, които могат да се заинтересуват. Защото имаше няколко маниаци, които слушат само електронна музика и бяха отишли само заради диджеите, които ще пускат, и тези хора дойдоха специално, за да ни чуят.
Иван: Нека да си кажем, че голяма част от тези хора не дойдоха да ни чуят, но имаше и такива, които дойдоха.
Калин: И съвсем откровено казаха, че им е харесало. Това за мен е страшно много.
.: Въпреки тази равносметка записвате албум. Какво е предназначението му?
Иван: Предназначението му е подчинено на най-важното – музиката. Тези 14-15 парчета, които сме избрали. 15, защото някоя от песните ще е в два варианта – втората версия ще е акустична. Причината е, че тези парчета са направени с много тръпка, с много любов и много време, вложено в тях. Те са избрани от повече от 30-40 парчета, създадени в периода откакто свирим, и може би не е точно да се каже, че са в една посока, но като един сет, като една програма, която се представя и на живо, може да се каже, че всяко едно след всяко едно си е на мястото и се получава едно много хубаво цяло.
Затова ги записваме и това всъщност ще ни бъде визитната картичка, на която ще разчитаме на следващи фестивали, концерти и контакти извън България. Всички парчета са на английски и бързам да кажа, че това не е обосновано от тази ориентация за навън. Просто тази музика не звучи на други езици. На сръбски звучи жалко, на български също. Има някои парчета, могат да прозвучат за местната публика добре, наистина могат да се направят, познавам такива хора, които правят такава музика на български много добре, имаме такива изпълнители, но чисто певчески качествата на един певец не могат да излязат на български език.
Голяма рядкост е и страшен труд да направиш свестен текст, да кажеш всичко, което искаш да кажеш чрез него, на български. Защото може и да направиш хубав текст, но той просто не ти стига да изразиш това, което искаш да кажеш и да прозвучи добре чисто певчески. Това не е начин. А ние страшно държим на текстовете.
.: Това означава ли, че „За нея” няма да влезе в албума и се отказвате от признанието, което е получила песента?
Иван: „За нея” влиза в албума. Песента си свърши работата, така да се каже. Тя е от един друг период на групата. Обмисляме за албума да я запишем отново.
.: На какъв етап е работата по албума, мислили ли сте за име?
Мартин: Записани са барабаните, повечето от китарите; аз още не съм се включил, за да усетя албума. Чух едно-две неща, които са завършени и съм много обнадежден, много съм доволен. Смея да твърдя, че звукът е по-добър и от този на втория ни сингъл. Колкото до заглавието на албума – вече имам един албум зад гърба си (със Subtierra) и донякъде съм минал по този път. Установил съм, че албумът трябва да бъде изцяло записан, за да може човек да го чуе от страни, да даде свобода на мисълта си и да усети заглавието. Същото и когато правиш песен в повечето случаи. Заглавието най-често идва след текста и след като си го свирил известно време. То е като да имаш дете и да не знаеш дали ще е момче или момиче.
Калин: Имаме прекалено много работа още по-албума, рано е да се мисли за това.
.: За трети сингъл мислите ли?
Иван: Да, в края на лятото, с клип. Колебаем се между две парчета, но със сигурност ще е с много рок звучене. Много китарно парче, по рок изявено и от двете парчета, които сме пуснали досега. С още по-пауър китари, пеене и звук. А говорейки за етапа, на който е албума – много по-готови сме с четвъртия ни сингъл, който ще излезе някъде през зимата. Това ще е единственото ни по-даун темпо парче, но не по-леко, защото в албума няма да има бавно парче. Казва се “Away” и също ще бъде филмирано.
.: Има ли ефир за музиката ви в България? “Plain Story” например, вторият ви сингъл, къде може да бъде чут?
Иван: Слава Богу, че има радиа като Тангра Мега Рок, които изцяло ни подкрепиха и не само с отношение, но и с признание за това, което сме направили. За което сме много благодарни и сме много благодарни на медиите като Avtora.com, Stroeja.com, които фокусират вниманието на хората върху нас.
Хората, които първоначално ни подкрепяха, общо взето се брояха на пръстите на едната ръка, но сега, постепенно, с изяви като концерта на Exit и някои други подобни – Аполония миналата година, рок фестивала в Сливен тази година – все се появяват по една-две влиятелни личности, които застават зад нас и колкото и да е ограничено влиянието им, може да се разчита на тях. В крайна сметка на нас това също ни е достатъчно. Че хора с някаква култура ни подкрепят, помагат ни, пускат песните ни и се опитват да популяризират това, което правим. 
Awake @ Рок училище Сливен '06 Сн. Stroeja.com
.:От всички над 20 сцени на Exit коя ви се вижда най-подходяща за Awake – като публика, сцена?
Иван: Ако бяхме сръбска група, сигурно щяхме да имаме щастието да свирим на Main Stage. Ако обаче трябва да сме реалисти, мястото ни може би е на Fusion Stage.
Мартин: По дяволите, ние нямаме групи, защото няма такива сцени, на които да свирим. За да свириш на такава голяма сцена трябва да си го правил много пъти.
Иван: Защото на такава голяма сцена се свири по съвсем различен начин, трябва да стоиш на сцената по съвсем различен начин. Искам да вметна тук, че промените в Awake, в членовете на групата и спирането на съобразяване с всякакви фактори, свързани с България, бяха направени именно, за да можем да свирим на голяма сцена, да свирим музиката, която искаме и да свирим на такива фестивали. И това всъщност се случи преди една година, подготовка за този фестивал започна една година назад със смяната на хората, със смяната на посоката, в която творим.
Не може да си правил музика за клуб с капацитет 200-300 човека и да очакваш тази музика да звучи добре на голяма сцена. Това е невъзможно, особено за рок музиката. Ние не сме за малка сцена. Нашата музика, поведението ни на сцена не е за малките клубове. Не искам да заклеймя малките клубове, защото това дали един клуб е малък не се определя само по това колко хора ще те гледат. Извън България има ужасно много малки венюта, които обаче си имат сцената, висока 1 м. и достатъчно пространство, за да се представиш на ниво. Докато в България си сбутан в един миши ъгъл - на 20 см от земята, на 1 м. от някой пияндурник, който ти полива китарата с бира. Нашата музика не е за там, и затова и не свирим толкова често в България и няма да свирим по такива места.
.: За да разберат това хората, които нито са ви чували, нито са ви виждали на живо, с кои известни групи, с чие шоу можете да направите паралел, говорейки за необходимостта от голяма сцена.
Иван: Мога да кажа, че хората, които не са ни гледали, могат да очакват от нас характер, на първо място. На сцената – от музиката ни и от това, което ще видят - могат да очакват характер. Това са нещата, които на мен специално са ми харесали в артисти като Скот Уайлънд и изобщо големите рок фронтмени, които излизат на сцената и се раздават, и могат да тичат по цялата сцена или да стоят на едно място, но с това, което правят, я запълват. На нас просто ни е тясно в малките клубове, големи сме за тях.
Аз се чувствам абсолютно на мястото си, когато съм на сцената, абсолютно сигурен в себе си, в това, което ме е довело на тази сцена, в музиката, която свирим, в хората, които са около мен. И това ми дава самочувствието да провокирам хората в публиката и да правя каквото си поискам на сцената. И оттук нататък, колкото повече опит имаме с големи сцени и с, надявам се, все повече публика, това само може да ме обогатява и да ми помогне да откривам себе си. Това е свързано с много неща – с години, с опит, със зрялост. Гледайки любимите си изпълнители, гледайки първите им концерти, съм виждал колко са неуверени и как постепенно натрупват опита и самочувствието и как пърформансът им става много по-богат и по-завършен. Аз мисля, че в момента имаме много да дадем и се надявам да имаме шанса да продължаваме да се учим.
.: Какво научихте за себе си от Exit?
Мартин: Exit беше за нас една много голяма школа. За четири дни научихме толкова много неща и мисля, че всеки един от нас ги е осмислил. Наистина няма как в тоя миши ъгъл на направим шоу. Трябва да свирим непрекъснато на такива големи сцени, за да развием това нещо.
Калин: Така можеш да усетиш публиката и според това, как да направиш шоу.
Иван: Няколко пъти се случва да свирим нашите парчета за първи път, пред местна публика – в Сливен например, вече два пъти. Става така, че успяваме да запалим публиката и тя да запее наше парче, което чува за първи път. Представям си какво би било, ако тук има някакъв шоубизнес и тези хора вече са чули това парче.
Мартин: В провинцията е много по-лесно. В София публиката е много по-предубедена. А там когато има такъв концерт, публиката се чувства като на Exit.
Иван: Тук много пъти съм бил разочарован от публиката, знаейки какво давам. Лично за себе си говоря като изпълнение на един концерт. В такива случаи ми е ставало много тъжно и ми е идвало да обидя публиката, в прав текст да й кажа, че е най-тъпата публиката, пред която съм излизал, че не заслужава този концерт и сега казвам всички тези неща така директно, без да се притеснявам, че звучи самохвално, защото това са години наред затворени в мазето и намиращи сили в любовта към музиката.
Разбира се, не е само до това, че е хвърлен страшно много труд. Има много такива, от които нищо не става и публиката не е длъжна да ги харесва. Тя просто трябва да има критерии, които обаче няма. За съжаление публиката в О!Шипка е единствената, пред която изобщо имаме някакво желание да свирим. Голяма част от нея е качествена, но като цяло е недостатъчна част.
Мартин: Аз се уморих от това да бъдем сравнявани със западните банди, когато всичко, което правим, правим в ужасни условия – сцени, апаратура. И в края на краищата публиката изобщо не се замисля тя какво дава и как кара изпълнителите в държавата ни да продължават, да ги амбицира, да ги надъхва. Тук няма обратна връзка с публиката. Имаме с няколко човека, които познаваме добре и лично.
Иван: Отивайки на този фестивал честно казано имаше 1-2 групи, които исках да видя. Другите ми бяха почти безразлични. От музикантски интерес и заради атмосферата отидох да ги гледам и през цялото време съм се забавлявал страхотно и съм участвал в този процес дори на групи, които не харесвам. Ти оценяш качествата на този музикант по критерии като професионализъм, шоу и в крайна сметка - има си хора за всичко.
Мартин: Догодина, ако имам време и парите, бих отишъл без да знам нито едно име от програма.
.: Това се случи вчера се големия британски фестивал T in the Park, чието тазгодишно издание все още не е минало, а се изкупиха 35 000 билети за 70 мин. за фестивала следващата година.
Калин: Да, това е много показателно. Хората възприемат този фестивал като достатъчно квалитетен сам по себе си. Такъв фестивал е Exit.
Awake live @ Exit '06 Сн. Awakebg.com
Интервюто взе Иглика Колева
