Интервю на Васил Върбанов с Adam Horowits (a.k.a. Adrock, най-популярният член на култовото нюйоркско трио Beastie Boys) за музикалната програма “Кречетало".
Поводът е мегауспешния им последен албум “To the 5 Boroughs”, който оглави класациите веднага след излизането си.
Beastie Boys не бяха издавали албум от 1998 г., когато първокласният “Hello Nasty”, също дебютира под No. 1. Самият Adrock е познат също и като филмов актьор и композитор на музика за филми. Ето какво разказва той за свободното си време, петте квартала на любимият си роден град, семейството си и за това как точно се прави “бунтарска музика”:
.:Васил Върбанов: Адам, какво правихте вие, Beastie Boys, през всичките тези 6 години, които делят новия ви албум “To the 5 Boroughs” от предишния?
Адам - Ъъъ, похапвахме пица.....аз поиграх баскетбол.....много си разхождах кучето.... Не знам, как точно минаха тези 6 години, просто си взехме нещо, като почивка. А този албум ни отне доста време - не толкова, като записи, защото го записахме бързо, колкото самото му създаване.
.:Там в Америка, To the 5 Boroughs явно означава нещо, но за нас тук в България, заглавието ви ни звучи малко мъгляво...Би ли обяснил? 
Адам - Ами Boroughs по принцип означава квартал... по-голям квартал. А Ню Йорк е съставен от тези пет големи квартала: Бруклин, Куийнс, Манхатън, Бронкс, Стейтън Айлънд. И, всъщност това означава The 5 Boroughs – 5-те квартала на Ню Йорк.... така кръстихме и албума.
.: Ние следим кариерата ви още от ранните ви години и май във всеки ваш албум прозира нещо, като любов към Ню Йорк..... напомня много на филмите на Ууди Алън.
Адам - Ахаа... продължавай...
.: Мда, тоест въпросът е... прав ли съм или греша?
Адам - О, не много си прав, дяволски си прав, защото ние много се радваме, че сме родени тук, много се гордеем с нашия град.
.: Браво! А днес, 20 години след началото на Beastie Boys, коя е най-голямата промяна за вас?
Адам - Ами това, че днес можем да си позволим да си купуваме разни работи, ха ха ха. Всъщност, много неща се промениха, но най-драматичното е, че аз си купих къща, ха ха ха.
.: А , след като мина толкова време от онези ваши знаменити бунтарски химни You Gotta Fight For Your Right To Party... днес имате ли още младежки сили да правите такива неща?
Адам - Не знам... не се чувствам прекалено стар... не се чувствам и прекалено млад... Чувствам си се такъв, какъвто съм си днес. Очевидно, днес ни вълнуват малко по-различни неща, отколкото преди 18-20 години. Но такъв е животът. Би било много тъжно, ако днес си мислехме за същите неща, като преди 20 години.
.: Между другото, като заговорихме за онази епоха... любопитно е защо Kerry King от Slayer изсвири онова страшно соло във въпросното парче – вие ли си го избрахте или ви го доведе продуцентът Rick Rubin?
Адам - Rick Rubin беше. Той тогава работеше със Slayer и беше полудял по тях. Затова настояваше Kerry да участва. Но той наистина е страшен китарист и май се получи жестоко.
.: Вие се прочухте и поради факта, че винаги правите разни нови, революционни неща, но неща, които се възприемаха, като експериментални преди 10 години, днес са си направо масови в популярната музика... тоест, какво е решението, какво трябва да направиш денс, за да се възприеме, като наистина ново?
Адам - Много просто. Ако направиш нещо свое, което никой не е правил – значи то е ново. А ако направиш нещо, което някой вече е направил, значи не е ново.
.: Благодаря. А това, че баща ти е известният театрален драматург Израел Хоровиц, помогна ли, за това все пак да си човек с някакво културно наследство и мозък, отворен към създаването на революционна музика?
Адам - Да, струва ми се, че това има значение, а също така и майка ми, която също е артист, тя е художник. Изобщо, да израстнеш през 70-те в Ню Йорк, в Гринидж Вилидж със съгурност влияе добре на това да бъдеш творческа личност.
.: Кажи ни, защо всички твърдят, че вие евреите владеете музикалния бизнес и кино индустрията..всъщност веднага се сещам за големи артисти-евреи – пичовете от Kiss – Пол Стенли и Джийн Симънс, Дейвид Лий Рот, Боб Дилън, самите вие..., но каква е истината? 
Адам - Ъъъ, да не забравяме Уди Алън.. Не знам защо хората твърдят това, че евреите владеят музикалния бизнес, защото истински големите пари са в ръцете на хора като Дик Чейни, Филип Морис, тютюневите компании. Там евреите нямат нищо общо, т.е. лудите пари се правят от други хора. Не знам наистина, защо хората говорят за това, че евреите държат бизнеса, а иначе тук наистина има и евреи, защото това е Америка, тук има всякакви хора.
.: ОК!Благодаря ти Адам и чао.
