Interstellar. Дългоочакваната нова sci-fi творба на Кристофър Нолан. Филмът, който обещаваше да бъде перфектната смесица между мистерия, наука и драма. Обещаваше да бъде най-перфектно изваяната история за последните 30 години, за която да говорим и в следващите 30.
Дали е всички тези неща? Няма да ви лъжем - не съвсем. Това обаче не значи, че съвместната творба на братята Нолан разочарова.
Сюжетът на Interstellar се фокусира върху човечеството в последните му опити да се спаси от сигурна гибел, която е застигнала вида ни на Земята. Изходът е само един - към необятния космос.
В главните роли участват Матю Макконъхи, Маккензи Фой, Майкъл Кейн, Джесика Частейн, Ан Хатауей, Кейси Афлек и един актьор, чието участие няма да издаваме, в случай че не сте гледали филма - беше изненада за много зрители.
Първо добрите новини за феновете на Кристофър Нолан и хората с високи очаквания. Космическата епика е изключително добре изпипан визуално филм (това едва ли е изненада за някого), който в същото време те кара да се вълнуваш за персонажите, въпреки че ги познаваш от броени минути.
Макконъхи и младата актриса Маккензи Фой са баща и дъщеря, чиято връзка е водещият емоционален двигател на лентата.
Дуото определя високия стандарт за всички връзки между другите герои, тъй като с всяка следваща сцена ние ги харесваме все повече като семейство. Желаем те да имат хепиенда, който главните герои в Inception сякаш не получиха (или пък напротив?).
Макар и да си партнират с много талантливи и опитни актьори, именно те двамата са звездите на филма и заради дълбочината на връзката им другите персонажи изглеждат по-скоро повърхностно замислени.
Историята на семейство Купър се разпростира през цялата вселена в продължение на стотици години. Реално разказани в три часа. Въпреки че звучи като дълго приключение, Interstellar не доскучава нито за минута и държи в напрежение през цялото време.
Въпреки своя научнофантастичен фон, за който Кристофър и Джонатан Нолан правят проучвания с години, фокусът на филма пада върху човека като вид. Именно нашата природа ни води към най-отдалечените краища на космоса и дори там ние си оставаме хора.
С наближаването на третата, последна част на лентата обаче всичко става все по-объркано и някои пропуски и недотам изпипани детайли в историята започват да правят дупките в сюжета по-забележими.
Филмът завършва по нетрадиционен за Нолан начин - нещо, което много фенове видяха по-скоро като предателство. Вместо да ни остави да си блъскаме главите с мистериозен отворен край, режисьорът решава да даде подходящ завършек на всеки от персонажите си.
Изглежда обаче, че господин Кристофър не е свикнал да прави нещата по този начин и темпото във филма леко се губи - има цели четири подходящи за финал момента, без да са съвсем нужни на историята.
Всички тези неща обаче са без значение, защото, докато гледате Interstellar, няма да си мислите за тях, а ще се взирате в безкрайната красота на големия екран.
За Ханс Цимер на този етап няма нужда да казваме каквото и да било. Композиторът поставя мащабните космически моменти срещу стени от също толкова огромна музика и най-вълнуващите епизоди в Interstellar дължат напрежението си в голяма част на саундтрака.
В крайна сметка новото творение на тандема Нолан ще очарова, но и ще разочарова много хора. Филмът безспорно не е слаб, но има какво още да се желае. А именно - нещата, по които прилича на друга епична фантастика, създадена преди над 45 години - 2001: A Space Odyssey (2001: Космическа одисея) на Стенли Кубрик.
Филм, който не е за всеки, но веднъж грабне ли те, искаш да го гледаш отново и отново. И с всяко следващо гледане картината става все по-ясна.
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
