Няколко дни след падането от власт на президента на Тунис, един вестник в Йордания публикува виц, шегуващ се със събитията в Египет. Той гласи: "Защо младежите в Тунис протестират по улиците? Нямат ли си Facebook?". Само седмица по-късно тази малко цинична шега изведнъж се превърна в част от световната история, отваряйки една изцяло нова страница в нея, когато малки, но многобройни опозиционни групички, координирайки се помежду си главно с помощта на интернет и различни социални групи пометоха официалната власт в земята на Пирамидите.
Така светът за пръв път стана свидетел на един изключително могъщ начин за използване на световната мрежа – като оръжие на революцията.
Случилото се в Тунис и Египет обаче, далеч не е прецедент в използването на съвременните средства за комуникация (мобилни и онлайн) за координирането на широкомащабни протести с политически привкус. Едно от първите документирани подобни събития беше така наречената Оранжева революция в Украйна – серия демонстрации и други политически събития, разтърсили бившата Съветска република в периода ноември 2004 – януари 2005 година.
Опорочените от корупция и изборни манипулации президентски избори през 2004 предизвикват огромна вълна от електорално недоволство. То изригва в поредица от шумни протести, гражданско неподчинение и масови стачни действия. Както в повечето бивши комунистически държави, и в Украйна средствата за масово осведомяване са под контрола на властимащите, налагащи строга цензура върху свободното движение на информацията.
Но многобройните протестиращи – основно млади хора, намират нов начин да заобиколят тези ограничения. Обменяйки помежду си стотици, хиляди текстови съобщения и използвайки активно мобилните си телефони, те успяват да координират своите действия, благодарение на което протестите им се увенчават със завиден масов успех.
В резултат, през декември 2004 г. Украинският върховен съд излиза с решение за анулиране на изборните резултати и постановява повторно провеждане на вота. През януари 2005 г. фаворитът на опозицията – Виктор Юшченко печели 52% от гласовете и става новият президент на страната. Оранжевата революция се увенчава с успех!
Няколко години по-късно една цяла ера е изминала в света на интернет комуникациите. Примитивните мобилни мрежи са заменени от високоскоростни трансферни трасета, а така наречените социални мрежи вече са широко известен факт.
Време е за първата Twitter революция. Тя избухва на 7 април 2009. в Молдова. Причината – масово недоволство от официално обявените резултати на току-що проведените парламентарни избори в страната. Народното недоволство обхваща няколко от най-големите молдовски градове. Повече от 15 000 души излизат по улиците, подтикнати към действие от серия Twitter постове на недоволната опозиция. В последствие разразилата се "Гроздова" революция широко разчита на средствата за комуникация на различни социални мрежи, за да организира и координира серията общонационални протести.
Не по-малко впечатляващ пример за "интернет бунт" стартира на 13 юни 2009 г. в Иран, а поводът са току-що завършилите ирански избори за президент. Протестна вълна залива страната, след като кандидатът на опозицията – Хюсеин Мусави, губи от опонента си – Махмуд Ахмадинеджад. Серия събития, наречени по-късно "Зелена вълна" или "Зелено море" (намек за основния цвят, използван по време на кампанията на Мусави), разтърсват Иран и си спечелват името на първата истинска "Twitter революция", тъй като множеството опозиционни групи, участващи в нея, разчитат сериозно на различни социални мрежи за комуникацията помежду си и координирането на своите действия.
За разлика от случилото се в Украйна обаче, официалните власти в Иран оказват остра съпротива. Освен насилието по улиците, те се опитват да ограничат информационните възможности на опозицията, блокирайки достъпа до редица сайтове и мобилни мрежи на територията на страната. Отговорът е незабавен и включва интернет общността по цял свят, не само в Иран.
Група хакери, поддържащи президента Мусави, предприемат серия атаки срещу официалния сайт на Ахмадинеджад. Един от най-известните торент сайтове в света - The Pirate bay, стартира кампания в подкрепа на иранските опозиционери. Успоредно с това група технически грамотни активисти се заема да изгради мрежа от прокси сървъри за анонимен достъп до интернет, чиято задача е да осигурят достъп на всички ирански резиденти до уеб, заобикаляйки цензурата на официалното правителство. В резултат, протестите продължават и до днес и по всичко личи, че в Иран "Зелената" интернет революция едва сега започва.
Всички тези примери, включително и най-пресните измежду тях – събитията в Египет, Тунис, Либия, си приличат по две неща: използването на интернет като основна медия едновременно за общуване и координация между противниците на тоталитарните подтиснически режими (някой, от които с близо половин вековна давност) и тоталният провал на официалните правителства да спрат или дори да ограничат вълната на уеб недоволство.
Крахът на мощната пропагандна машина, на която разчитат диктатори като Хосни Мубарак, Муамар Кадафи и Зин Бен Али, е пълен. Веднъж отпушен, духът от бутилката не може да бъде върнат обратно – интернет не може да бъде спрян, а всеки опит за цензура на достъпа до световната мрежа постига точно обратния ефект – налива още повече масло в огъня на масовото недоволство.
Какво е обяснението за този феномен? Какво предизвиква подобен лавинообразен ефект, какъвто не сме виждали до момента. В крайна сметка всички знаем, че в основата на протестите в Египет, Тунис, Либия стоят добре познати опозиционни групировки, които не съществуват от вчера. Защо точно сега и защо по този начин?
От една страна тук говорим за нещо, което редица анализатори нарекоха "онлайн натрупване на критична маса". Конкретно в Египет, редица противници на режима на Мубарак поддържат тематични Facebook групи още от 2008 г., в които редовно призовават за масови стачни действия и противопоставяне на тоталитарната политика на президента.
Друг важен аспект е "социалният" елемент в така наречените социални мрежи. Според наблюдателите на процесите в Египет, сериозна роля за масовия характер на протестите е изиграла самата структура на сайтове като Facebook. "Хората учат бързо" споделят участници в демонстрациите. "Когато някой види свой приятел да призовава към протестни действия, някой на когото има доверие и когото познава, шансовете въпросният човек да се присъедини нарастват многократно".
Другото измерение на феномена "Интернет революция", което според анализаторите, е изиграло огромна роля за успеха на тези акции, е т.нар. "Принцип на доминото". Когато хората в една страна видят, че е всичко това е възможно и осъществимо, че една масова вълна на недоволство, пък била и тя родена първоначално в среда, изглеждаща толкова невинно като уеб, е способна да свали от власт един политически диктатор, те си казват: "Защо не!"
В крайна сметка, заключението е: не интернет, а надеждата е тази, която сваля правителства. Надеждата за едно по-добро бъдеще.
