Всички го използваме ежедневно. Интернет. Или хайде не всички, но поне 2 милиарда от нас (според данни на Международния съюз по далекосъобщенията). Разменяме си имейли, пишем или говорим по Skype, ръчкаме профилите си в MySpace, Twitter и Facebook, пазаруваме, дори банкираме онлайн. Но задаваме ли си въпроса: доколко сигурни сме, докато правим всичко това? Доколко защитена е нашата лична информация, като започнем от името и единния ни граждански номер и стигнем до номерата на телефоните и банковите ни карти?
Ето няколко полезни съвета по темата.
Skype: до колко защитени сме и как да се защитим по-добре?
Уви, както при повечето масови интернет услуги не достатъчно. Макар да е затворена платформа, защитена от правото на търговската тайна, за Skype софтуера се твърди, че е доста уязвим що се отнася до една от най-болезнените напоследък теми за цялата българска нация, а именно подслушването. Могат да се намерят десетки публикации, които твърдят, че редица държавни служби за сигурност без проблем прихващат и записват разговори по Skype, въпреки че преносът на гласови данни през VoIP мрежите по начало са криптирани (и това е изрично посочено като задължителна част от предлаганата услуга).
Някой скорошни събития показаха, че цялостната структура на един от най-масово използваните чат агенти далеч не е толкова стабилна, колкото твърдяха от компанията собственик, а най-черногледите противници на Skype мрачно пророкуват и още такива ненавременни сривове в по-близко или по-далечно бъдеще.
Иначе казано: Skype като всяка друга уеб базирана услуга си има кусури (особено що се отнася до т.нар. лична сигурност) и точно по тази причина не е зле да се придържате към някой прости правила, докато чатите или говорите онлайн. Така например, в менюто с опциите на програмата от секцията "Поверителност" е добре да отметнете "Приемане на разговори/чат или видео обаждания" само от хора в списъка с контакти. Така до някъде ще ограничите възможностите си за добавяне на нови хора към съществуващия лист, но ако сте дългогодишен абонат на Skype и боравите с по-малко динамична контакт листа, това едва ли ще е голям проблем.
Винаги, неизменно бъдете подозрителни към всяка нова заявка за пълномощно или входящ разговор. Това е по-скоро универсално правило, което важи за всеки един аспект от онлайн сърфирането и ние ви съветваме да се придържате стриктно към него. В анонимната уеб среда, където рядко (или почти никога) не можете да сте напълно сигурни кой кой е и дали наистина е личността, за която се представя, умерената параноя е ключ към доброто здраве (и повишената сигурност).
E-mail: до колко защитени сме и как да се защитим по-добре?
Бихме казали: по-скоро умерено защитени. Все пак размяната на електронни писма е една от най-старите съществуващи онлайн услуги и съответно протоколите за сигурност и защита тук са сред най-строгите и изпипани въобще.
Иначе казано: да, прихващането и четенето на чужди e-mail съобщения е възможно (разбира се), но като цяло не е толкова лесна задача, колкото твърдят популярните градски легенди (и любителите на конспиративни теории). Изключение от това правило прави e-mail обменът през Wi-Fi мрежи (особено ако става дума за публична незащитена мрежа), но там нещата стоят по малко по-различен начин (подробности след малко).
Все пак болшинството масови онлайн и самостоятелни услуги за електронна поща са повече от добре защитени, а вие с малко усилия можете да ги направите още по-сигурни. Първо и основно правило: винаги избирайте колкото се може по-сложна и комплексна парола, състояща се от най-дългата комбинация от цифри и букви (големи и малки), които можете да запомните! Да, това е един от онези очевидни съвети в стил "Водата е мокра", но все пак ще се учудите каква огромна част от хората упорито го пренебрегват.
Ако все пак паролите и комерсиалните алгоритми за шифроване на съобщенията, използвани от популярните e-mail клиенти и сайтове не ви се струват достатъчно сигурни, можете да процедирате по следния начин: намерете си програма за криптиране по ваш избор (има и съвсем безплатни такива приложения). Напишете вашето електронно писмо на Word или друг текстов редактор. Шифровайте го ръчно, а след това го изпратете като прикачен файл към вашия e-mail. След това изпратете на получателя в следващ мейл, по SMS или по друг начин паролата за разшифроване.
Wi-Fi: : до колко защитени сме и как да се защитим по-добре?
Отново ще отговорим йезуитски и то така: Зависи!. Ако използвате незащитена отворена публична мрежа (в някое интернет кафе или хотел да речем), шансът някой да се закачи за вашата безжична точка и да проследи какво точно правите онлайн е доста голям.
Когато става дума за частна мрежа, нещата стоят по съвсем различен начин. Там можете да използвате пароли с дължина до 10 символа и ви препоръчваме да го сторите задължително. Въпросът е какво правим с другата опция - когато сърфирате в обществена мрежа или докато сте на път?
Спокойно и за това си има прости правила, които ще защитят вашите лични данни и персонална информация по достатъчно добър начин. На първо място: използвайте файъруол. Ако не сте наясно с терминологията, това е програма за филтриране на интернет трафика. Има доста такива достъпни за свободно сваляне, но ако не ви се търси или не знаете как, достатъчно е да активирате файъруол защитата, която предлага всеки Windows след XP.
Второ (и доста просто) правило, което обаче малко хора знаят, а още по-малко спазват, е: Винаги използвайте защитените версии на сайтовете, в които влизате (там където са налични). Какво имаме предвид? Вместо обичайното http:// изписване на уеб адресите, използвайте https://. Това малко "s" в края показва, че искате да получите достъп до криптираната (а не публична) версия на съответния сайт. Това между другото е единственият сигурен начин за пазаруване или банкиране онлайн, така че възползвайте се.
Разбира се, не всеки сайт предлага такава версия (понеже това е свързано с допълнителни разходи за разработка, хостване и поддръжка). Какви са алтернативите в този случай? Тя всъщност общо взето е една и се нарича VPN (Virtual Private Network). Става дума за специална услуга, която на практика ви позволява първо да установите защитена (криптирана) връзка със сайта, който я предоставя, и след това от него да получите достъп до уеб мястото, което искате да посетите. Има доста такива сайтове, които предоставят безплатен VPN – едно бързо Google търсене ще ви даде десетки подходящи съвпадения по темата.
Социалните мрежи: до колко защитени сме и как да се защитим по-добре?
Ами не, там вероятно сме най-уязвими днес. Първо, защото този сорт публични онлайн услуги са сред най-новите достъпни "на пазара" и респективно са най-зле защитени, тъй като протоколите им за сигурност са доста примитивни (тъй като презумпцията е такива сайтове да са максимално широко достъпни, а не обратното). Второ, понеже по дефиниция в социалните мрежи споделяме лична информация, при това с тонове и публично.
Благодарение на това възникват няколко проблема. Един от най-болезнените е липсата дори на елементарни механизми за извършване на т.нар. "проверки за идентичност" при регистрация и публикуване на данни в подобни сайтове. Така всеки може да се представи като някой друг във Facebook, Twitter, MySpace или не дай си боже в бизнес-социални мрежи като LinkedIn. Щетите, които може да нанесе един злонамерен потребител през фалшив профил, могат да са от неприятни, през скандални, до катастрофални (ако примерно се регистрира в LinkedIn и реши да наругае шефа ви, да получи вместо вас оферта за работа или да измъкне лични данни като номер на банкова карта от ваш приятел или роднина, заблуждавайки го, че всъщност му ги искате вие).
И докато подобни апокалиптични сценарии все още са рядкост (а и като цяло са недостатък на самата услуга "социална мрежа", а не нещо, срещу което отделният й потребител може да предприеме някакво конкретно действие), съществуват и редица по-малко или повече съществени начини за по-висока сигурност при използването на Facebook или производните му.
Полезен съвет в тази насока е подреждането на различните контакти, които имате в тематични списъци. Не отнема много време и ако не друго, ще ви предпази от прекалено вмешателство на външни хора в личния ви живот. Човешкото любопитство, знаете, няма насита и може би няма да искате хората от списъка ви с "Колеги" или "Състуденти" да виждат, четат (или чуват) всичко, предназначено за контактите, подредени в листа "Приятели" и "Семейство".
Тук, разбира се, става дума за поредното универсално правило, но внимавайте какво и с кого споделяте онлайн. Кого допускате до публикуваните във Facebook фото албуми или информацията от вашата "Стена". Отделете повече (и по-специално) внимание, за да настроите секцията "Поверителност" на профила си - малко повече предпазливост никога не е излишна, дори когато става дума за сайт, в който основната парола е "Споделяне".
На финала още едно ключово правило – винаги, когато излизате (Log off) от сайт, който изисква от вас идентификация с парола и име за достъп, го правете с бутона за "Изход", а не като просто затваряте заредената страница на браузъра. Често паролите и потребителските имена се запазват автоматично от компютъра, на който работите и ако не затваряте правилно сайтовете, това би позволило на всеки, седнал пред вашето РС да получи достъп до вашия Facebook профил, Skype акаунт или електронна пощенска кутия без особена мъка.
