Неотдавна интернет навърши 40 години. Макар да е спорно коя точно е рождената дата на глобалната мрежа, със сигурност можем да кажем, че никоя друга масова технология не е преживяла такава бурна и експлозивна еволюция за толкова кратко време. Само за последните 5 или 10 години интернет успя да се самообнови, при това няколко пъти. Днес ние не само пазаруваме, работим и общуваме - ние живеем онлайн. Споделяме ценни за нас спомени в социални мрежи като Facebook и Twitter, информираме се за всичко случващо се по света и в самия web.
Интернет е медия от нов вид, от нова генерация. Медия, развиваща се и растяща с феноменална скорост. Тя е огромен, мулти-езиков и мулти-културен организъм, успял в удивително кратки срокове да превърне един глобален свят в "глобално село", да изведе човечеството пред прага на нова медийна епоха на пост-гутембергови електронни, а не печатни медии. В момента world wide web е явление, заплахите от които са равни единствено на неговите ползи - цял един нов свят с необятен потенциал.
Така, че въпросът е: Какво следва? Всяка нова технологична стъпка напред неизменно променя виртуалния пейзаж на интернет, понякога драстично. Забравете за утре, замислете се как ще изглежда онлайн пространството след 50, а защо не и след 100 години напред в бъдещето. Ето няколко възможни сценария.
Интернет, в който говорим
... и не само! Сайтове, цели въображаеми вселени, които да управляваме единствено с глас. Без повече тромави и лишени от интуитивност инструменти като клавиатури и мишки. Макар все още да са в доста рудиментарен стадий, технологиите за гласов контрол рано или късно ще достигнат нивото, при което компютри като култовият HAL 9000 от незабравимата "2001: Космическа одисея" на Артър Кларк няма вече да са просто футуристична мечта, а ежедневна реалност.
Основите на тази надигаща се нова революционна вълна вече са поставени – HTML 5.0 спецификациите например, са стъпка точно в тази посока с новите възможности за много по-лесно добавяне на референтни точки и вградени възможности за аудио - сърфиране и добавяне на Text-to-Speech функции. Няма съмнение, гласовият контрол е следващата логична фаза от развитието на една глобална мрежа, чиято основна цел е да бъде максимално свободно и широко достъпна за всеки, независимо от пол, възраст или национална принадлежност.
Интернет навсякъде
Глобалната мрежа все още е глобална по-скоро в преносен, отколкото в пряк смисъл. Все още има огромни територии от земното кълбо, където достъп до интернет на практика липсва – далеч отвъд развитата телекомуникационна инфраструктура на по-добре развитите и цивилизовани нации. И докато плътността на web покритие в САЩ, Канада, Южна Корея и Япония е впечатляваща, в много страни от Африка, Азия и Южна Америка интернет е слабо или напълно недостъпен.
Светът все още чака появата на технология – достатъчно масова и унифицирана като стандарт, за да може да осигури подходяща среда за истинско глобално покритие. Една от най-обещаващите съвременни опции тук е прословутият Wi-Fi – достатъчно евтина за изграждане и поддръжка преносна среда, която освен това, вече се поддържа от почти всички интернет устройства – от мобилни телефони и портативни плейъри до телевизори и дори домакински електроуреди.
Все още не е изоставена и идеята за тотално покритие на всяка една точка от планетата посредством мрежа от геостационарни спътници, които да служат основно за пренос и ретранслиране на интернет трафик.
Интернет без Internet Explorer
Не е тайна за никого, че през последните няколко години в web средите тече една истинска (понякога тиха, понякога по-шумна) война между различните приложения за сърфиране, известни като браузъри.
Макар понастоящем прословутият Internet Explorer все още да е във водещи позиции (най-вече поради факта, че е неделима част от най-масово използваната операционна система на планетата – Windows), неговият дял прогресивно намалява от година на година. Към момента, около 46% от потребителите използват IE като основен браузър, но той е бързо догонван от най-популярния му конкурент: Mozilla Firefox (30.7%). На практика в момента съвкупният дял на всички IE алтернативи е около 54%.
Интернет в 3D
Преди известно време доста се шумеше около преминаването на световната мрежа в третото измерение. И тъй като в момента 3D е нещо като последен писък на хай-тек модата, тази тема започна отново да се появява тук и там.
От една страна, успехът на актуални услуги като PlayStation Home и съчетаващата елементи, характерни за социалните мрежи и онлайн игрите Second Life показват, че потребителите като цяло приемат повече от добре идеята за сърфиране в 3D.
От друга, преходът към триизмерност неминуемо ще доведе до по-високи изисквания към устройствата, с чиято помощ осъществяваме достъпа си до глобалната мрежа: по-високопроизводителен хардуер, по-бърза връзка, повече и по-различни средства за контрол (промяна в интерфейса, а оттам и начинът, по-който сърфираме в интернет).
Доскоро всичко това правеше евентуалния преход от 2D към 3D невъзможна мечта, но днес, когато дори мобилните телефони вече използват дву- и дори четириядрени процесори и предлагат вградени видео чипове, ускоряващи обработката на 3D графика, триизмерният интернет изглежда на една ръка разстояние. Единственото, което остава, е някой да ни убеди, че наистина има смисъл от подобна смяна на перспективата.
Интернет свобода
Това е една доста болезнена тема за всички web визионери и застъпници на свободния достъп до информация. По принцип, в масовото съзнание интернет е най-независимата и неподлежаща на цензуриране медия в света. Предполага се, че поради своята необхватна глобална природа, web мрежата е напълно защитена от намесата на правителства и официални власти. Макар, че все още има изолирани случаи, в които те упражняват контрол и налагат цензура (Египет), обикновено това са временни ограничения, които не могат безкрайно дълго време да удържат разбушувалите се информационни вълни.
Парадоксалното обаче е, че правителственият контрол се оказва нож с две остриета, що се отнася до гаранциите за свободата и независимостта на интернет като медия и среда за общуване.
Всъщност, опасения по този въпрос започнаха да възникват, веднага след като в средата на 2000 г. националните правителства престанаха да налагат т.нар. изискване за интернет неутралност – т.е. да следят за спазване на изискването за равен достъп до информация и да гарантират, че всеки, абсолютно всеки сайт, наличен в световната мрежа, е еднакво достъпен за всички нейни потребители.
Днес, вече много компании в този бранш (от крупните доставчици на интернет до националните телекоми) предлагат цял куп "специални" услуги, благодарение на които вашият сайт може да се окаже по-лесно достъпен от всички останали (конкурентни) сайтове - срещу съответното допълнително заплащане, разбира се.
Подобни явления са част от концепцията за интернет като либерален пазар, движен от свободната конкуренция, но определено повдигат някой любопитни въпроси относно бъдещата независимост на тази медия – при това в неочаквана нова посока – не "поробена" от авторитарни правителства, а чисто и просто окупирана от корпорациите, предлагащи най-изгодни условия за достъп и хостване.
