Индже Ръсoвски, познат повече като Криндо, не може да бъде асоцииран с професия. От музикален журналист, през диджей и импресарио, до изключително запален пейнтбол маниак - всичко това е Криндо през годините.
Преди няколко месеца Криндо се оказа и един от хората, които отварят първия пейнтбол магазин в България.
Avtora.com се срещна с него, за да се опита да разбере и предаде емоцията от пейнтбола и качествата, които играта развива в участниците.
.: Здравей, Криндо! Сигурна съм, че повечето от хората, които четат Avtora.com те познават много добре, но ще има и такива, които за пръв път ще чуят за теб. Разкажи им нещо за себе си с няколко думи?
Индже Ръсовски - Криндо: Всички ме познават като Криндо, въпреки че се казвам Индже. Занимавал съм се дълго време с музика – писал съм за „Ритъм”, „Хаос”, работил съм в ОЧЗ – първият метъл магазин в България. Свързан съм с музиката и като PR – бил съм PR на „Стейн студио”, на групи като Остава, Кълн, Fyeld. Бил съм и импресарио в клуб „Три уши” и това беше причината един ден Боби Бегъмов да дойде при мен и да ми направи оферта, на която не можех да устоя - да правя същото за клуб „О!Шипка”. Тогава този клуб си беше истинска институция, предоставяща сцена си на десетки ъндърграунд групи. Общо взето повечето групи, които са тръгнали оттам, в момента са много известни.
.: Няма как да нямаш свое виждане относно съдбата на клуб „О!Шипка”. Как мислиш, защо клуб, който сега всички определят като институция на българската музикална сцена, не успя да продължи съществуването си? Какво се случи?
Криндо: Всичко, което представляваше клубът „О!Шипка” е развито като идея от Graffitti studio, а после Toxity Records в лицето на Боби Бегъмов. Аз отидох там през последният сезон на клуба и за някои може би аз съм човекът, който е бил причина за крахът на „О!Шипка”. А такова нещо нямаше – клубът си имаше собственик, който държеше там този клуб да го няма. Искаше друг клуб, подобен на този, който е в момента. Скоро минах оттам и като гледам май рядко се пълни.
Това, което липсва сега е някой, който да подкрепи тази идея. Ето хората се опитаха да направят „8th ball”, но чистия ентусиазъм им попречи да предвидят някои неща. Най-добрият вариант беше тези момчета да се допитат до всички, които вече са минали по този път. Със сигурност всеки един от нас щеше да им помогне. Бил съм на страхотен концерт на Let Them Die в „8th ball”. Имаше много хора и не можеше да се диша - ясно е, че не може да нямаш климатик в заведение за жива музика. Просто трябваше да се поработи малко повече за самото помещение. Спомням си, че когато разбрах, че ще се прави клуб като „8th ball” си мислех, че това ще е страхотното място заместител на „О!Шипка”, но уви. Надявам се да се оправят нещата и да отворят пак.
Липсата на човек, който да подкрепя тази музика води всичко до тук. Хората, които дават пари, за съжаление не са от нашата черга. Не знам как ще се развие на Гепи клуба, но предполагам, че ще се превърне в клуб като Backstage. Дори в Backstage като че ли има ъндърграунд, а при Гепи това най-вероятно няма да го има. Или поне не такъв, какъвто беше в „О!Шипка”, въпреки че там на сцената се качваха и комерсиални групи, които правеха страхотни концерти и пълнеха клуба.
.: Мислиш ли, че това има някаква връзка с фалирането на списание „Ритъм” – писал си там, би трябвало да имаш мнение и по този въпрос?
Криндо: Ами по-скоро не. Според мен „Ритъм” умря много отдавна – даже се чудя как издържа толкова дълго. Може би „Ритъм” умря заради кофти концепция – не може да опитваш от всичко. „Про-рок” винаги съм го приемал като конкурентно списание, защото съм от гилдията на „Ритъм”, но бавно и славно „Про-рок” си изгради строго специализиран имидж и хората го купуваха. Ако навремето издателите на „Ритъм” и „Хаос” можеха да устискат малко и да не издават списанието за чужбина и да правят други експерименти, може би щяха да издържат и до днес. Не беше нужно и да излизат всеки месец – има много примери за списания, които точно по този начин оцеляват.
.: Преди да ни разкажеш за пейнтбола, кажи ни изявяваш ли се още като DJ Sturm Und Drang някъде?
Криндо: Да, макар че тази година май не съм правил друго, освен партито на Rammstein. А започнах да се занимавам с това още в „Три уши”. По това време Ясен Петров водеше „До границата на виреене” по радио „Експрес” и аз гостувах често в предаването му. Почнахме всяка неделя да правим готик-индъстриъл партита и беше много яко. И пак в един момент дойде г-н Бегъмов с неустоимо предложение да правя парти в „О!Шипка” и аз отново се съгласих.
.: Как се запали по пейнтбола?
Криндо: Каквато и да ми е работата, винаги съм се въртял около музиката. И сега като се запалих по пейнтбола, музиката остана малко на заден план. В момента наистина съм много зарибен по тази игра и хубавото при мен е, че от хоби се превърна в работа. Страхотно е да работиш хобито си.
.: Разкажи ни за тръпката от пейнтбола? Много хора сигурно мислят, че освен удоволствието от това да стреляш с желатинови топчета, няма кой знае какво друго да ти се случи?
Криндо: Тръпката е невероятна, защото в тази игра подсъзнателно всеки иска да победи, при това на всяка цена! Не винаги това е възможно, защото все ще се намери някой по-добър от теб, така че като при всеки друг спорт тренировките са много важни. 
.: Как се формират отборите по пейнтбол и кое е най-важното за един отбор?
Криндо: Тренировките и дисциплината са най-важни за един отбор. И освен това отбора трябва да е много добре стикован – просто е задължително!
През 2005 г. Еврофутбол и Пейнтбол България на правиха първия безплатен турнир, който даде възможност на много хора да играят за първи път. Тогава участваха 32 отбора, а година по-късно отборите бяха 64! А през 2007 г. отборите бяха 128 и това се оказа най-големия турнир в югоизточна Европа. Един отбор е от пет състезателя, което означава, че повече от 600 човека се включиха в този турнир.
.: Къде е базата на Пейнтбол България?
Криндо: В „Младост” – използваме едно недостроено училище на 3 етажа. Използваме го най-вече за сценарни игри, а откритите турнири правим на стадион. 
.: Оказва се, че пейнтбола може много успешно да се впише при т.нар. „тийм-билдинг” - сплотяване на колектива?
Криндо: Да, оказа се доста успешно вкарването на пейнтбола в „тийм-билдинг” игрите, наистина. Хората нямат търпение да дойде време за пейнтбола, хем защото е забавно, хем защото играта развива невероятни качества в участниците. От тази година вкарахме и катерачни елементи, и хората откачиха от кеф. Освен всичко това, играта открива скрити качества във всеки участник. Примерно колеги, които по цял ден са пред компютър и попаднат в ситуация с „оръжие” в полето, могат да се окажат много по-различни хора, от това, което предполагате.
Често се случва така, че най-затворените хора в един работен екип крият в себе си изключителни лидерски качества, които извеждат отбора им в позицията на победител. Всички тези качества пейнтбола ги показва. През цялото време участниците са в напрежение и всички скрити заложби на един човек излизат наяве. Това сплотява много един колектив. Има фирми, които са разположени на по няколко етажа и служителите им се виждат евентуално в обедните почивки, но дори не знаят имената си. А след една много добра игра на пейнтбол, колективът определено е по-сплотен.
Всеки може да се занимава с пейнтбол, не е задължително да си стрелял с каквото и да било преди това, за да се запалиш по пейнтбола. В магазина ни все по-често идват хора от други градове, които искат да си закупят екипировка и да започнат да развиват пейтнбола из страната като бизнес. 
.: Колко струва пълната екипировка за началото на един подобен бизнес?
Криндо: Най-малко 10 000 лв. А най-основните компоненти от екипировката за състезател са за около 600 лв. От там нататък екстрите са допълнителни. Ако искаш да се развиваш в пейнтбола като състезател е задължително да си имаш собствена екипировка, защото наемането й не излиза много рентабилно.
Маркерите (пушките) са два вида – спортни и горски. Тези, които са реплики на армейските оръжия са за сценарни игри, а цветните са турнирни маркери. Въобще съобразени са с тактиката.
.: Доколко тактиката в пейнтбола наподобява военните прийоми?
Криндо: Сценарните игри се правят точно по подобие на реални военни операции. Радио-предаватели, засади, снайперисти, комуникации – всичко е като на истинска война. И много бързо се развиват нещата. Имали сме игра, в която за 49 секунди бихме един отбор.
Като говоря за сценарни игри, няма как да не спомена една интересна инициатива, която сега организираме с кино Арена. От 7 до 20 декември всеки гледал филма "Хитмен" ще може да участва в томбола с билета си за един от 20-те ваучера, които ще му дадат възможност да участва в сценарната игра, която ще разработим по сюжета на филма. С няколко думи мога да разкажа играта така. Служител на агенция, която официално не съществува, пристига в града, за да извърши поредната екзекуция.
Началото се дава в недостроена сграда, от която агентът застрелва със снайпер президента. Въпреки че той си свършва перфектно работата, официалната версия е, че президентът е бил само ранен. Така Хитмен разбира, че е попаднал в заговор и президента има двойник, който е поръчал убийството. Единственият начин агентът да се измъкне от създалата се ситуация е да убие и двойника, довършвайки мисията, за която е бил нает. Всеки от 20-те спечелили ще изиграе веднъж Хитмен и веднъж Президента. Заслужава си.
.: Кой е най-добрият български отбор по пейнтбол в момента?
Криндо: ”Ребълс”. Те започнаха да се занимават с пейнтбол през 2004 г., минаха през горския момент, но сега са запалени по спортния пейнтбол. Бяха в Солун на кръг от-то място, ако не се лъжа. Но пък биха отборите, които заеха 1 и 2 място, което за отбор като техния, който за пръв път отива на такъв форум, си беше много добър показател. Въобще те в България спечелиха всички турнири тази година и са на съвсем друго ниво – няма смисъл повече да играят тук, защото няма какво ново да спечелят.
.: Ако трябва да сравниш пейнтбола в България с пейнтбола в Европа и света – на какво ниво сме в момента?
Криндо: Малко сме назад, но от Пейнтбол България сме се заели сериозно с мисията да съкратим темповете. В момента всякакви хора искат да играят пейнтбол и това е много хубаво – няма никакви ограничения в пол, горна възрастова граница. Важно е да попаднеш в добър отбор, да се разбирате, да разбирате всички тактиката и да сте съгласни с нея.
.: Има ли агресия в пейнтбола?
Криндо: Да. Караме се често, стигало се е и до бой. Общо взето странно е, че това се случва, когато обсъждаме тактики за състезания, примерно. И тук не става въпрос за наградни фондове от по 5000 долара, но проблемът е, че пейнтбола, като всяка друга игра има правила и те трябва да се знаят и да се спазват. Това е задължително, за да може всеки, който е дал 1000 лева за топчета, да е сигурен, че ще му е готино, а няма да се карат някакви хора около него.
.: Какви качества развива пейнтбола в хората?
Криндо: Играта пейнтбол е като шахмата – изисква се интелигентност и концентрация. Не са достатъчни сила и скорост, за да победиш. Ето защо тактиката е много важна. Въобще пейнтбола учи на самоконтрол.
.: Прилича ли пейнтбола на компютърна игра и до колко това поражда агресия в децата, които го играят?
Криндо: Прилича, да. Но именно заради агресията, има долна възрастова граница за пейнтбола – 14 години. А тези, които са под 18 играят с родителите си, защото маркерите се водят въздушно оръжие. Важно е тази агресия да я насочиш в правилна посока и да я обърнеш в победа.
.: Хората, които играят военни компютърни стратегии по-добри ли са на пейнтбол игрището?
Криндо: Ами да. Човекът, с когото дълги години съм играл заедно електронни игри, е един от най-добрите ми партньори за пейнтбол, защото това, което сме го правили хиляди пъти пред компютъра, сега го правим реално. 
.: Минават ли много хора през магазина за екипировка, в който работиш ти сега?
Криндо: Той е открит официално през септември и сега хората тепърва научават за него. Предполагам, че все повече хора ще минават от тук, защото от 10 декември 2007 г. в магазина на Пейнтбол България ще стартира коледно намаление – всеки закупил пейнтбол пушка ще получи коледен подарък на стойност 100 лв. Има добра оферта и за закупуване на пейнтбол аксесоари – 20 % отстъпка, което също е крачка към популяризирането на спорта в България.
Но това, което определено ще подпомогне желаещите да се занимават с пейнтбол е, че от 2008 г. магазинът ще предостави възможност за закупуването на пейнтбол аксесоари и оборудване на лизинг. Въобще, както казах, опитваме се да направим всичко по силите си за популяризирането на играта в България - определено си заслужава!
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
