Жанр: Аdventure
Година: 2005
Производител: Atari
Системни изисквания: P3 800MHz, 256 MB RAM, Video 32 MB DX 9,2GB HDD
"Yesterday upon the stair
I met a man who wasn't there…”
Третото, което забелязвам - тесен тъмен клозет, изкаран сякаш от Трейнспотинг... И мъжа... Дребен, безличен – с вид на чиновник, на чичка, когото не бих погледнал втори път на улицата... Но първото, което ме грабва, е колко нелепо изглежда ножът за хранене в ръцете ми... и колко червена може да бъде кръвта... по острието, по пръстите и пода... червена, като очите на гарвана, вторачил се в мен...
През последните години избих доста народ пред монитора. Правех го с лекота и забравях... Никой не ми държеше сметка, а сега... сега зад себе си нямам армия и арсенал. Аз съм премръзнал, окървавен и изплашен... Ако сега някой стои зад мен, то не е, за да ми помогне.
Името ми е Лукас Кейн – аз съм убиец... аз съм ножът, но друг насочи ударът, аз съм гласът, но не и месията... Има легенда от зората на историята. За дете с огромна сила, което ще донесе просветление, нова ера на човешките възможности... Епохата и място на раждане - неизвестни... Злини, походи и завоевания са извършени с мисълта да се притежава земята, където ще се яви пророкът... Легендата се губи под тежестта на вековете. Останала ни е само алчност за територии и притежание. Бях забравил за това, будейки се до мъртвец. Сега знам - детето вече е сред нас, но сред нас е и още нещо. Карла Валенти и Тайлър нямат представа с какво се захващат. Учили са се да преследват и залавят убийци и се справяха добре. В друго време можеха да са мои приятели, сега са мои преследвачи.
Признавам , че не мога да спра ракета с гърди, не мога да се бия срещу десет души... Всяко притеснение, страх, гняв или малка житейска радост се отразява на личността ми... Мога да полудея , ако стане прекалено напечено, да се натровя, да умра. Лесно, за секунди. Аспиринът ще облекчи главоболието ми, алкохолът може да ме вкара в неприятности. Живея в реален свят. Свят с красива, но студена и меланхолична графика, с бледа нощ и нереални текстури. Свят с неприятно живи сенки в ъглите и сиво, безразлично небе. Появя ли се окървавен на вратата, ще има въпроси; не плащам сметка в ресторанта - дебелата сервитъорка ще се развика; държа се странно и ченгето до мен се вглежда по-внимателно и току виж, току виж... В снежната вечер може да се случи абсолютно всичко. Някой залага капани, към мен се засилва кола... Брат ми – свещеникът, може да подаде ръка. Щяхме да се видим за годишнината от смъртта на нашите. Никога не сме били близки и не знам дали да му вярвам? Само ако мога да обясня на Карла... Може да ме разбере, дори да ми помогне. Тя и Тайлър разследват местопрестъплението, разпитват, притискат свидетели или пък ги успокояват, претърсват всяка педя земя. Събират улики срещу мен, без да подозират, че така разплитаме загадката заедно.
Не помня нищо от самото убийство, нито защо съм се озовал в проклетото кафене... Но помня момиченцето..., а проклетият гарван очевидно помни мен... Как да се измъкна? С кого да говоря? От пускане на телефонния секретар до прикриване на следите... От вметната фраза до тежък спор с тези, които ме преследват. Всичко зависи от мен, от времето и съобразителността ми. Хиляди избори, хиляди начини да умра или попадна в затвора. Дали в пандиза не е най-сигурно? Не - ще се боря. Няма да ме спрат видения, полиция, нито това, което се прокрадва в мрака. Ще разбера истината, ще намеря този, който ме накара убивам. Дори не съм сигурен, че е човек... Не е редно да въвличам никого, но ако някой чете това и може да преодолее страха си и отвращението към един убиец – моля, помогни ми! Не зная докога ще мога да пазя разума си или докога ще ме оставят жив...
Лукас Кейн
“…He wasn't there again today,
I wish that man would go away”
