Две години след началото на пандемията от COVID-19 можем без преувеличение да заключим, че тя предизвика цунами от кризи, които засегнаха почти всеки аспект от живота ни. Днес светът е различен, независимо от обектива, през който го наблюдаваме. Светът е филтриран и то така, че пасва идеално на паралелното ни битие – това в социалните мрежи. Две години след началото на пандемията можем без преувеличение да заключим, че ролите са разменени и аватарите ни са превзели властта над реалността и диктуват играта. Мнението е на Ина Фенерова – редактор и автор в Национален здравен портал Framar.bg. С нея разговаряме за неравната борба между истина и заблуда, между реалност и илюзорен свят, между човечността и омразата на анонимните.
След почти 2 години “пандемичен” опит, можем ли да кажем, че фалшивите новини са почти толкова опасни, колкото е и самият вирус COVID-19?
Абсолютно. Бих казала дори, че фалшивите новини се разпространяват по-бързо и от щама Омикрон, върлуващ в момента. Но в това няма изненада. И самият Уинстън Чърчил преди цял век е казвал, че докато истината си обуе панталоните, лъжата вече е обиколила половината свят. Тоест, имаме един наистина страховит враг, с който водим борба ежедневно и за съжаление, често безуспешно…
На какво се дължи това според Вас?
Определено не се дължи на информацията, която предоставяме на читателите си. Тя е аргументирана, научно обоснована, потвърдена с източници, които могат да бъдат проследени и проверени. Проблемът според мен е в това, че я предлагаме на някой, който е предубеден, който вече има мнение по въпроса и не желае да вникне във фактите, който чете само заглавието (или думи от него) и си съставя собствена история, или ти оставя коментар, че ти е платено да разпространяваш лъжи… Това е война, в която наука и медицина враждуват с нелепи хипотези, война, в която гласът на разума е безсилен срещу виковете на невярващите в него. Никога не ми е хрумвало, че е възможно някой да вземе насериозно “лечението” с белина или дезинфектант… Уверихме се в обратното. Но ако за една група хора то е абсурдно, не са малко тези, които биха ни нарекли слепци, заради това че не виждаме “чудото на белината”.
Защо е по-лесно да се повярва на конспиративна теория, отколкото на науката и медицината?
През последните години различни специалисти изказаха мнението си по тази тема, предполагам, че тепърва ще се обобщава и анализира. Например Карлос Андрес Гантива, професор по психология, смята, че конспиративните истории са по-достъпни и могат да бъдат разбрани без особени мисловни усилия. Те лесно удовлетворяват нуждата ни от сигурност, дават ни усещането, че контролираме ситуацията, което ги прави идеалният лек за тревожност, който ни е буквално на бързо набиране в тези трудни времена. От друга страна, конспиративните теории съответстват и потвърждават това, в което вече вярваме. Ако говорим за нашата страна, лесно можем да предположим какви са основните убеждения на повечето хора, живели в България през последните 30, 40 години, които са разочаровани от институциите, здравеопазването, образованието и т.н. Както беше написал читател на Framar.bg : “Българският народ е твърде дълго лъган, за да се остави да бъде излъган отново”. Към недоверието в институциите, бедността, несигурността, добавяме и лошото образование, което ни води до извода, че кризите, които ни се случват сега, са резултат от случилото се в живота ни до момента
Налагало ли се е да влизате в спорове с хора, които отричат медицината и науката?
Да, както на мен, така и на всички журналисти и преводачи, които пишат за “Фрамар новини”. Екипът ни следи и отразява последните изследвания в областта, превежда научни статии и ги адаптира за широк кръг от читатели, проверява източници и сверява данни, консултира се със специалистите от медицинския отдел на Framar.bg. За нас, най-големият здравен сайт в България, който повече от десетилетие е на първи позиции по посещаемост, доверието на читателите е от първостепенно значение. Наша първа и основна цел е да предоставяме достоверна информация. Често проучваме дадена тема с часове, за да бъдем максимално точни в писането или в превода. Но въпреки цялата тази прецизност, въпреки отговорността ни и етичните правила, които спазваме в работата си, ежедневно сме въвлечени в словесни препирни, които естествено губим и в които ние сме лошите, защото “крием истината”. Постоянно получаваме съвети от читатели “да се образоваме”, “да спрем да повтаряме като папагали лъжите на “Биг фарма”, Бил Гейтс и т.н. Тези спорове са част от ежедневието ни, участваме в тях и ги наблюдаваме навсякъде около нас – както в реалността, така и в социалните мрежи. А в тях много от коментиращите губят възпитанието си, тонът е агресивен, използват се обидни думи. И въпреки старанието на екипа ни да бъде добронамерен, да разбира страха и незнанието, да информира и обяснява търпеливо, не бих казала, че постигаме успех. Дискусиите са напълно безплодни и в същото време много стресиращи. За съжаление, малцина си дават сметка, че виртуалната агресия се пренася в реалния живот и ограбва взаимоотношенията ни, защото ги лишава от човечността и емпатията, от които всички имаме нужда. Сякаш ролите са разменени и аватарите ни са превзели властта над реалността и диктуват играта.
Как обикновеният читател да разпознае фалшивата новина?
Скандалното заглавие често е първият знак, че отваряме подвеждащо съдържание. Следващите стъпки от “разследването” са да проверим дали са посочени автор на статията и източници на информацията, която тя съдържа. Може също да потърсим тази новина и в други медии, да се допитаме до авторитетна личност, на която вярваме, или да използваме някоя от платформите за проверка на факти.
Ако искаме да проверим научна новина, трябва да разберем дали резултатите от изследването, което ни интересува, са съгласувани и одобрени от други учени в същата област. Само изследвания, преминали такъв преглед (процедурата се нарича peer review), могат да се считат за надеждни и достоверни.
Пандемията, чийто край според много учени наближава, отне много на човечеството, но и му даде изобилие от уроци. Кои от тях не бива да забравяме?
Да бъдем по-смирени, да признаваме с по-голяма лекота, че има въпроси, по които не сме компетентни и съответно – да не се бъркаме в работата на специалистите. Да бъдем отговорни не само към своето здраве, но и към здравето на тези около нас. Да се доверяваме не на мнения, хипотези или предположения, а на научни факти, медицински становища и препоръки, защото другото е самоубийство. Да мислим критично и да се придържаме към стриктна медийна хигиена. Надявам се също и да не забравим силното послание на здравния министър Асена Сербезова: “Независимо от нашия избор, ние сме в една лодка. Нека не я клатим, защото морето и без това е бурно... Да стигнем до брега заедно, защото бряг има и никоя криза не е вечна.”.
