На 9 април 2011 година, в Ню Йорк почина едно от най-големите имена в цялата история на киното - Сидни Лъмет (Sidney Lumet). Легендата, сочена за един от ключовите режисьори в зараждането и развитието на индустрията в Холивуд, си отиде на 86 години, но остави зад гърба си заглавия, които малцина киномани могат да забравят.
В периода от дебюта си на голям екран - с култовия "12 разгневени мъже" (12 Angry Men) през 1957 г. до последната си работа, Before the Devil Knows You’ re Dead, появила се половин век по-късно, Сидни Лъмет остави своя собствена диря в света на седмото изкуство - факт, който не може да омаловажи дори и снизходителното отношение на Кино академията към него. Номиниран цели 5 пъти за Оскар, той трябваше да чака цели 40 години, преди да получи дългоочакваното признание, и то за цялостно творчество.
Началото
Сидни Лъмет е роден на 25 юни 1924 година в семейството на театрални актьори. Очаквано, наследява любовта към играта още от дете и първият си сценичен опит получава едва на четиригодишна възраст. Въпреки това, така и не успява да сбъдне мечтата си и макар и често да се появява на театралната сцена, в киното успява да изиграе главна роля в един-единствен филм - "Трите нации" от 1939 г.
Самият той и до последния си миг твърди, че крахът на амбициите му в това отношение се дължи на разразилата се Втора световна война. Отчитайки дълга си към родината си, Сидни постъпва във Въоръжените сили на САЩ. От 1942 до 1946 г. служи в Индия и Бирма. При завръщането си обаче, отново се отдава на любимото си поприще, макар и първоначално в качеството на театрален режисьор, а впоследствие и на такъв на различни ТВ сериали.
"12 разгневени мъже"
Още с дебюта си на голям екран - с "12 разгневени мъже" от 1957 г. грабва изцяло публика и критика. Лентата печели "Златна мечка" на Берлинале, а Лъмет е номиниран за най-ценното кино отличие Оскар в три категории, включително тази за режисура. Това е изключително силен и драматичен филм, разказващ за 12 мъже, съвсем обикновени хора като архитект, брокер, часовникар и т.н. , натоварени с тежката задача да се превъплътят в ролята на съдебни заседатели, решаващи дали да пратят на смърт обвинено в убийството на баща си момче. Но дали разразилият се между тях конфликт няма да окаже влияние върху решението на всеки един?!
Лентата се превръща в иновационно за кинематографията заглавие - първо, действието през цялото времетраене се развива в една и съща стая, второ - филмът е чернобял, трето - зрителят така и не разбира имената на персонажите, четвърто - елегантното прилагане на моралната дилема "за" или "против" смъртното наказание (и то при условие, че крайното решение се взима от съвсем случайни и обикновени хора, всеки натоварен със своите собствени предразсъдъци).
Случайно или не, "12 разгневени мъже" се сочи и до днес за абсолютна класика в киното, като спокойно можем да го посочим като еталон за съдебна драма - нещо, с което единици филми могат да се похвалят. И макар и лентата да остава без голямото признание от Академията, то фактът, че е класирана на седма позиция в Топ 250 на най-добрите филми в престижния IMDB, говори достатъчно сам по себе си (както и това, че копие от 12 Angry Men се намира и в Националния кинорегистър на Библиотеката на Конгреса на САЩ). Свръхуспешният дебют на Сидни Лъмет пък му отваря пътя към реализацията на още куп популярни заглавия – зад гърба си той оставя общо 72 продукции.
Сидни Лъмет - откривателят на таланти
Много от имената, покорили върховете в седмото изкуство, всъщност дължат славата си именно на американския режисьор. Сред тях са италианската легенда София Лорен (Sophia Loren), която впечатлява с изпълнението си в That Kind of a Woman, Марлон Брандо (Marlon Brando) е блестящ в The Fugitive Kind, Робърт Редфорд (Robert Redfiord) изгрява още съвсем невръстен в неговата ТВ продукция The Iceman Cometh, а Катрин Хепбърн е номинирана за Оскар за ролята си в "Дългия път на деня към нощта".
Списъкът обаче съвсем не свършва дотук - през 1965 г. шотландецът Шон Конъри (Sean Connery) покорява критиката с "Могилата", а в началото на 70-те, на хоризонта изгрява и звездата на Кристофър Уокън (Christopher Walken), който е неотразим в The Anderson Tapes. Предстои и новият пик в кариерата на Сидни Лъмет, както и откриването на новия му любимец - невзрачният момък от Бронкс Ал Пачино (Al Pacino), за който режисьорът още при запознанството си му казва: "Повярвай ми, момче, ти ще стигнеш далече".
Следват легендарната крими драма "Серпико" (Serpico) и "Кучешки следобед" (Dog Day Afternoon), благодарение на които актьорът е забелязан от самия Франсис Форд Копола и получава поканата да се присъедини към каста на "Кръстникът" (The Godfather).
"Телевизионна мрежа"
През 1976 година Лъмет създава и втория си незабравим хит - "Телевизионна мрежа" (Network), в който се доверява на имена като Фей Дънауей, Питър Финч и Робърт Дювал. Сатиричният разказ за страшното въздействие, което имат медиите върху служителите си, превръщайки ги в абсолютно безчувствени към човешките трагедии същества, е номиниран за Оскар в цели 10 категории.
В крайна сметка обаче, Сидни Лъмет отново се разминава с наградата за най-добър филм и режисура, макар и Академията да отличава филма с тези за сценарий, мъжка, женска и поддържаща женска роля.
Експериментите
Верен на себе си, прочутият режисьор продължава да влага гения си в различни продукции, като не се страхува и да експериментира - както в театъра, така и в най-разнородни жанрове на големия екран. Така например, една от най-популярните му работи през 80-те става екранизацията по класиката "Вълшебникът от страната на Оз" в мюзикъл, при това с участието не на кой да е, а на все още прохождащия изпълнител Майкъл Джексън (Michael Jackson) и 34-годишната Даяна Рос в ролята на Дороти.
Трябва да минат още 15 години, преди през 2005 година, Академията най-сетне да признае грешката си и да връчи на Лъмет Оскар за цялостно творчество - като по този начин тактично се реваншира за 40-те години, в които поредицата му от шедьоври минава твърде незабелязано пред очите им.
Любимият Ню Йорк
През целия си живот Лъмет остава верен на любимия си град - Ню Йорк. Въпреки, че е роден във Филаделфия, а често работи в Лос Анджелис, той никога не крие привързаността си именно към Голямата ябълка. Действието на повечето му филми се развива именно там – решение, което Лъмет обяснява с лаконичното "това е реалността".
В същия смисъл Л.А определя като "страната на фантазиите". Ню Йорк обаче не е само "снимачната площадка", но и "домът, който винаги е търсил". Живее в него дълги години и именно в Манхатън го намира и смъртта - на 9 април 2011 година. Дата, на която светът на киното изгуби завинаги едно от най-големите си имена.
