В уречения час на концерта - точно в 20:00, на сцената в зала "Христо Ботев" се качиха Noctiferia - словенските блек-дет метъли, гостуващи в България за трети път (първо като съпорт на Samael, a след това и на Venom и Mayhem).
Публиката, която все още бавно пълнеше залата, ги посрещна радушно. Това видимо се хареса на вокалиста Gianni Poposki, който държеше апаратче и снимаше почти през цялото време. Десетте песни, представени от тях, бяха предимно от новия им албум Death Culture - Terror, Slavedevider, Monarch и др.
Catarsis беше изпълнена от Poposki не само като вокалист, а и като барабанист и трябва да признем, че се справи доста добре. За съжаление (не, няма да пропусна да го спомена), ако не беше отчайващия звук в "Христо Ботев", Noctiferia можеха да създадат още много свои фенове, а и ние всъщност да чуем музиката им. Все пак момчетата успешно ни подгряха и оставиха и без това нетърпеливата тълпа в очакване на In Flames.
След 15-минутно скандиране, викане и потропване на вече около 1500 души, шведите най-сетне ощастливиха българската публика с едноименната песен от последния им албум Sounds of a Playground Fading. Различният вид на Андерс Фриден (вокал) веднага направи впечатление – изглеждаше в отлична физическа форма, с нова прическа и усмихнат.
Поздравът "Здравейте, приятели" също беше нетипичен за иначе сдържания и леко студен вокалист. Последва Deliver us, която бе не просто изпята, а изревана от публиката, а In Flames нямаше какво друго да правят освен да се усмихват и пляскат.
Песен номер 3 – Trigger – първата експлозия в "Христо Ботев". Масовото пого, което се завъртя, беше отзвук на надигащата се енергия, която вече не можеше да стои в телата на пристъстващите. На Allias нещата малко се поуспокоиха, за да започнат с пълна сила на следващата песен - Colony.
Задоволството на групата бе видимо, а състоянието, граничещо с истерия на публиката – неоспоримо. Разходката до 1997 и Whoracle с песента The Hive In Flames задоволи вечната нужда от "нещо старо".
След The Quiet Place, опитът на Андерс да каже нещо не беше успешен, тъй като залата вече "гореше отвътре". Виковете и подсвиркванията не спираха, скандирането на "In Flames, In Flames" бе почти фанатично... Фронтменът ни помоли да не правим това, не и след всяка песен, защото сме го карали да се чувства прекалено специален.
След още няколко шеги и размяна на реплики и бира с тълпата, Андерс ни увери, че дежурната реплика "Вие сте най-страхотната публика" не е просто необходимо клише, а те наистина го мислят и е чест да бъдат тук и да свирят за нас.
С приповдигнато настроение и взаимна любов последваха The Dead Ship Dwell и Fear is The Weakness, а Come Clarity беше любезно предостъпена на феновете, да я изпеят сами, с което не се съмнявайте, че се справихме безупречно.
За първи път от трите гостувания на шведите у нас цари такава взаимственост и сърдечна обстановка. Контактът с публиката беше почти непрекъснат, а малките жестове и реплики от страна на Андерс надъхваха все повече и без това щастливата тълпа. Един такъв жест беше Ropes от последния албум, която не бе изпълнявана на живо досега. Андерс се извини предварително в случай на гаф, но дори да имаше такъв, едва ли щяхме да го забележим.
Концертът продължи с пълна сила с Insipid 2000, а кулминацията на вечерта или достигането до пределната точка на истерично щастие, дойде с невероятната Only for the Weak, когато подскоците и виковете вече не бяха под наш контрол. Сякаш нищо друго не можехме да правим освен да крещим с музиката.
Последваха Delite and Angers и Cloud Connected, след което Андерс получи българското знаме, и триумфално го закачи на барабаните. Фронтменът сочеше различни хора в тълпата, казвайки им, че ги обича, а те пищяха в отговор.
Take This Life сложи края на това невероятно преживяване. Трябва да благодарим на Loud Concerts, че ни дадоха възможността да прекараме една вечер, потопена в екстаз и перфектна шведска метъл музика.
Това, което разменихме с In Flames в старата ни порутена зала, ще се помни дълго. И от двете страни.
