След бестселъра SPQR, в който Мери Биърд разказва историята на Древен Рим, Императорът на Рим се фокусира върху владетелите, управлявали Римската империя: от предвестника на едноличната власт Юлий Цезар (убит през 44 г.пр.Хр.) до момчето император Александър Север (убит през 235 г.).
За разлика от традиционния подход, който проследява хронологично живота и управлението на императорите, робувайки на клишета като „побъркания“ Калигула, „чудовището“ Нерон, „философа“ Марк Аврелий..., Мери Биърд акцентира върху характера на властта и нейния публичен образ. Каква власт са имали императорите в действителност? Наистина ли в дворците се е проливала толкова много кръв? Какви шеги е разказвал Октавиан Август?
С типичното си умение да съчетава ежедневното с епичното Биърд осветява домашния живот на императора, контактите му с публиката на стадиона и в Колизеума, пътешествията му в различни краища на империята и дори пътя му към небето. Тя изследва и развенчава много от утвърдените през вековете митове за властта на императорите, включително представите за тяхната изключителна жестокост и баснословно прахосничество. Пред нас застават живите образи на императорските съпруги и любовници, съперници и роби, войници и придворни смешници, а също и на обикновените хора, които дебнели императора, за да пъхнат в ръката му своето прошение.
Книгата анализира политическите, социалните и междуполовите отношения в императорски Рим и разкрива какво означава да бъдеш най-богатият, най-могъщият и най-смъртоносният от всички римляни.
440 (424 стр. тяло + 16 стр. цветно приложение), мека корица: 33.90 лв.; твърда корица: 37.90 лв.
„Черният пир“
Няколко години преди приятната вечеря на Плиний при император Нерва, в края на 80-те години на I в., неговият предшественик Домициан дал угощение за отбрани изтъкнати римляни, която историкът Дион Касий описва в подробности. Домициан е един от императорите, за чиито навици на трапезата античните автори разказват най-много и от различни гледни точки. В описанието на Дион той е много различен от образа, обрисуван от Плиний – навъсен тип, който се оригва и подхвърля насам-натам неапетитната за него храна. В същото време обаче Домициан от разказа на Дион вдъхва повече страх.
И така, когато пристигнали, гостите открили, че залата за пиршества е обзаведена изцяло в черно. Дори кушетките, на които полегнали, били боядисани в черно; черни били робите, които им прислужвали, а местата на сътрапезниците били отбелязани с имитации на надгробни камъни с грижливо изрязани върху тях имена. Сервирали им в черни съдове храна, каквато обичайно се поднасяла като приношение на мъртвите, а самият император говорел единствено за смъртта. След угощението разрешили на гостите да се приберат по домовете си. Малко по-късно обаче всеки от тях чул почукване на вратата и помислил, че е дошъл последният му час. Нищо подобно. Отвън чакала група слуги, изпратени от Домициан, един от които носел фалшивия надгробен камък на всеки от гостите (предметът бил от сребро), а останалите – скъпите ястия, които били сервирани на масата. Последният от даровете бил робът, който им сервирал, измит от черната боя и прекрасно облечен.
Не се знае откъде се е взела тази история у Дион, който е живял два века след описаното събитие, нито доколко е плод на въображението. Независимо от това тя изобилства от красноречиви детайли. Съвременната аудитория вероятно ще бъде поразена от нехайното третиране на робите като стока. Трудно можем да си представим по-ясен знак за дехуманизацията на тези „момчета“ от факта, че е могло да ги изпратят, красиво опаковани в буквалния смисъл, като подарък, който преминава от един собственик в ръцете на друг. Казват, че този жест на „щедрост“ към гостите след общо пиршество бил повторен няколко десетилетия по-късно от Луций Вер, колегата император на Марк Аврелий: в този случай сътрапезниците получили в дар „прекрасните“ момчета, които им сервирали, заедно със скъпоценните чинии, купи и чаши и няколко (живи) екземпляра от екзотичните (мъртви) животни, които били част от менюто. За Дион обаче случилото се в тази история е чист акт на унижение към гостите и нагледен урок как може да се насажда страх не непременно с реални кръвопролития, а дори под фасадата на щедрост. Доколко угощението в двореца е било причина за уплаха? Докъде е могло да стигне лошото поведение на императора в тази обстановка?
Няма нито една култура в историята на света, където храненето на едно общо място – особено (но не само) когато домакините са крале, аристократи и други важни личности – да не е имало роля в борбите за власт или да не е било проявител на всевъзможни опасения от социален, политически или йерархичен характер. Винаги съществува противоречие между формалното равенство, произтичащо от самия факт на дружното хранене, и неравенството, което е следствие от по-високото положение на домакина и тънките (или не толкова тънките) различия, отразени в менюто и разположението на местата около масата. Човекът, поставен в най-отдалечения ѝ край, рядко се чувства равен на онези, които седят начело. От историята знаем, че Хелиогабал не е първият римлянин, който сервирал по-долнокачествена или дори негодна храна на своите по-незначителни гости (честно казано, на вечеря в моя колеж в Кеймбридж и аз като професор получавам по-хубава храна и вино от студентите, които седят „долу“).
Ролята на домакин също носи своите рискове. Престижът е нещо, което може както да се спечели, така и да се загуби. Римските императори не са нито първите, нито последните, които откриват, че недоброжелателни наблюдатели могат да изтълкуват тяхната щедрост като вулгарно прахосничество, а скромните им трапези – като признак на дребнаво скъперничество. Излишествата на императорската трапеза, както може да се очаква, са клише в древността: пиршества, които струват цяло състояние; салфетки, изтъкани от златни нишки (изобретение на Адриан, казват); или чинии с толкова висока цена, че следващият владетел ги разпродал на търг, за да плати разноските за една военна кампания и едновременно с това да демонстрира, че за него самия работата стои над удоволствието. Тиберий обаче изглежда не просто благоразумен, а стиснат: той сервирал остатъци от предишното пиршество и поръчвал да сготвят половин глиган вместо цяло животно, за да не се изхвърля храна.
Вече на няколко пъти се връщах към темата за императорите на масата, защото римските автори много често си ги представят и съдят за тях именно в този контекст. Качествата им, добри и лоши, се оценяват колкото по изявите им в сената, толкова и по държането им на трапезата. А тяхното поведение – като домакини, сътрапезници, гурмани и гуляйджии – се разглежда като доказателство за тяхната добродетел или поквара. Каквато и да е реалната основа на историята за „черния пир“ на Домициан, не е нужно да се впускаме в дълги разсъждения, за да разберем, че би могла да бъде представена по много различен начин: като пример за изтънчен и остроумен маскарад или практически философски етюд върху проблема за смъртното естество на човека. Учителят (и в крайна сметка жертва) на Нерон, Сенека, в едно от своите кратки философски есета подчертава колко важно е да се подготвяме за смъртта и посочва като пример един римски сенатор, който всеки ден превръщал вечерята си в театрално представление, изобразяващо собственото му погребение, с евнуси, които припявали: „Той живя. Той живя.“ Самият Сенека смята, че това е малко прекалено. Във всеки случай, ако намерението на Домициан е било такова, то е останало напълно неразбрано.
Пиршествата при императора са като обектив, който разкрива много за неговия свят, както и за някои от най-важните теми в тази книга – от садизма до великодушието, от разкоша до ужаса. Императорската зала за пиршества е място, което крие едновременно опасности и удоволствия за императора и неговите сътрапезници (има нещо зловещо в тясната връзка между отровителството и кулинарията). Това е и място, където социалното устройство на Рим е едновременно афиширано и поставено под въпрос по начин, който създава неудобства за присъстващите. В тази обстановка откриваме редица живи, интригуващи и важни детайли, втъкани в антични анекдоти, които понякога ни разсмиват, друг път ни смущават: като се започне от госта, който не могъл да се въздържи да отмъкне част от приборите, и се стигне до нещастния роб, който счупил скъпа кристална чаша и замалко да намери смъртта си в басейн с човекоядни змиорки. Много от тези истории вероятно имат толкова допирни точки с истината, колкото съвременните митове за вечерите на царски особи и знаменитости, обичайна тема за таблоидите и светските списания. За различни императори се разказват подозрително идентични истории, които предъвкват едни и същи проблеми и противоречия. Точно по тази причина в тях откриваме някои от най-добрите илюстрации на преобладаващата представа за „императора“ (който и да е той), по време на вечеря или в друга ситуация.
Независимо от всичко това пиршеството е мизансценът, където можем да се потопим по-пълно в бита и начина на живот на римските владетели, защото ни позволява да прозрем отвъд идеологията и въображението и да видим императора в реалния му живот. Още е възможно да посетим някои от разкошно обзаведените зали, където той е влизал в ролята на домакин, и да се опитаме да свържем археологическите останки и описанията на очевидци с владетелите, които са пирували там. На някои места можем да кажем с увереност: „Нерон (или Домициан, или Адриан) се е хранил тук“ или дори „императрица Ливия се е хранила тук“. Възхитително натуралистичните изображения на цветя и диви животни в „Градинската стая на Ливия“, както често я наричат, са били част от декорацията на трапезария в една от крайградските вили на съпругата на Август. Нещо повече дори – покрай императора, неговото семейство и гостите му от висшето общество тук-там можем да видим и някои от хората, които са осъществявали на практика цялото това гостоприемство: императорските готвачи и опитвачи на храна, които отбелязвали занятието си върху своите надгробни паметници, както и множество артисти и други изпълнители, които са отговаряли за развлеченията. Всичко това дава възможност да поставим мислено императора в неговото „местообитание“ и да се поинтересуваме от другите хора в двореца, които с работата си са поддържали неговия режим. „Светът на императора“ започва от трапезарията.
Книгата „Императорът на Рим. Властта над древноримския свят“, от Мери Биърд, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
