Катнис Евърдийн се появи в киносалоните в едно много бурно за целия свят време. Време, в което социалните мрежи превзеха сцената и мнението на всеки за всичко беше чуто. Именно затова идеите за революцията срещу режимите, медийната манипулация и свободата в The Hunger Games (Игрите на глада) дойдоха в идеалния момент. И четвъртият филм от поредицата завърши цялостната картина за франчайза точно така, както се очакваше от него.
Докато Mockingjay - Part I беше по-скоро политически трилър, то продължението му залага най-вече на екшъна и развръзката на всички сюжетни линии. Динамиката, която липсваше през 2014 г., сега определено е на фокус.
Без съмнение обаче зрителят ще забележи, че третата книга от поредицата на Сюзан Колинс се разтяга трудно в рамките на два филма от над 2 часа.
Колкото и екшън да има в последната част от сагата за Панем, моментите, в които започваш да се чудиш "Абе тази сцена няма ли да свърши", не са един или два.
Това важи в пълна сила за края на драмата, който сякаш трябваше да дойде 4 или 5 пъти в последните 30 минути. И все не идваше, а продължаваха да се случват различни неща, които на теория се стремяха да дообрисуват героите и техните съдби, но на практика просто разтягаха екранното време.
За щастие, динамиката е един от малкото минуси на The Hunger Games: Mockingjay - Part II. Едва ли ще изненадаме някого, като кажем, че актьорската игра отново е перфектна. Дотолкова, че актьорите се изгубват зад своите персонажи - трик, който не се получава на мнозина в Холивуд.
Дженифър Лоурънс е прекрасна като Катнис за последен път. Сдържана и тиха през повечето време. Преди да дойдат моментите, в които тя отключва всичко навън. А знаем колко я бива в показването на емоции.
Това, което липсва в случая, е малко повече фокус върху второстепенните персонажи. (СПОЙЛЕРИ) Всеки, който е чел книгите или поне е гледал филмите, знае, че не един или двама любими персонажи изгубват живота си на бойното поле.
Въпреки че моментите, в които това се случва, са тъжни и тежки, емоцията сякаш не те удря право в сърцето, както би трябвало да бъде. Всъщност го приемаш като нещо естествено.
За сравнение с първата част – голяма група непознати бунтовници загинаха при взривяването на язовира в окръг 5 под звуците на химна The Hanging Tree, композиран от страхотния Джеймс Нютън Хауърд.
Този момент носеше много повече заряд, отколкото по-голямата част от сцените в Mockingjay - Part II.
Франсис Лоурънс все пак знае какви са силните му карти за финала и ги използва в точните моменти. Заемки от култови трилъри като Aliens (Пришълците), заигравката с ролята на медийната пропаганда, политическите и военни ходове – всичко е режисирано като една добре планирана партия шах.
Излишно е да казваме, че тази или онази слаба страна в който и да е от филмите от поредицата няма да попречат на влиянието й. The Hunger Games остави отпечатък върху милиони, сравним с този, който остави и Harry Potter (Хари Потър).
Още дълги години ще се говори и за двете поредици, които, макар да споделят подобна аудитория, са много различни една от друга. Но знаем едно – качеството, емоцията, любовта, революцията и най-вече свободата – те нямат жанр. И затова ще останат вечни.
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
