Режисьорът Гари Рос, познат на киноманите с филмите си Pleasantville и Seabiscuit, приема риска да застане начело на първата си холивудска мегапродукция. А тя не е коя да е. "Игрите на глада" (The Hunger Games), базиран на едноименния роман на Сюзан Колинс (Suzanne Collins), стартира с убийствено силна маркетинг кампания и още с премиерата си на голям екран получава изключително високи приходи още в първия си уикенд, за разлика от основния си конкурент същия месец - "Джон Картър".
Цифрите говорят сами по себе си - мащабната медийна кампания и предстоящите екранизации за продължение на франчайза доказват културен феномен сред младото поколение, съпоставим с този на сагата "Здрач" (Twilight).
Въпреки моментния фурор около филма, преди всичко трябва да отбележим, че основната идея и сюжетна линия е малко или повече съпоставима (rip-off) с тази на японския Battle Royale на Kinji Fukasaku от 2000 г.
В този смисъл, може би, е редно да припомним, че е често явление Холивуд да закупува правата на нашумяла източно-азиатски продукция и да направи неин римейк (както е примерно за адаптацията на хонконгския филм Internal Affairs довела до шедьовъра на Мартин Скорсезе - The Departed). В този случай обаче, за подобна тенденция никъде не се споменава и дума.
Оставяйки първоизточника настрана обаче, The Hunger Games е типичната холивудска продукция. Още с първите кадри филмът ни въвежда в един антиутопичен свят, където аристокрацията упражнява контрол над обществото, създавайки апартейд на икономическа и социална основа.
Средната и висша класа са отделени от нисшата и работническа, които са ограничени в предградията на градовете и са им наложени допълнителни норми и закони, един от които са самите "игри на глада" (телевизионно развлечение, в което две произволно избрани деца от всяко от дванадесетте предградия трябва да се съревновават до последния оцелял).
Няма как да избягаме от аналогията с гладиаторските боеве в римско време, което може би е и съвсем умишлено, имайки предвид, че говорим за фентъзи блокбъстър. Съвсем друг е въпросът, че акцентът на лентата върху развлечението и мелодрамата оставят човешкия фактор и каквото и да било морално послание на заден план, превръщайки "Игрите на глада" в типичната холивудска продукция.
И тук, както и в много други заглавия, създателите на филма показват, че са напълно наясно с първичните желания на човешката личност и неговите интереси и точно това е най-сигурният им коз в създаването на едно ново масово развлечение с мултимилионни печалби.
Въпреки всичко, не можем да не отчетем и добрата актьорска игра във филма, като особено това важи за младата надежда на световното кино Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence), която още на 21-годишна възраст получи първата си номинация за Оскар за ролята си в Winter's Bone. На нейния фон, колегите й Джош Хътчерсън и Лиъм Хемсуърт леко се губят, но като цяло става ясно, че Меката на киното може да разчита и занапред на младата вълна имена в Холивуд.
В заключение, добър филм ли е "Игрите на глада"?! Ще избегнем отговора. The Hunger Games е изящно точно изображение на реалния свят - такъв, какъвто е днес, в едно типично капиталистическо общество.
