Преди дни проектът Е-София обедини десетки "онлайн туристи", желаещи да научат повече за историята и промяната на българската столица през вековете. Повече за инициативата разказва екскурзоводът и преподавател по история Яна Тодорова пред Avtora.com.
− Г-жо Тодорова, само преди дни 16 виртуални пътешествия, обвързани с исторически моменти и емблематични места в столицата, обединиха участници от различни държави и националности в проекта Е-София. Разкажете ни повече за него.
Яна Тодорова: Проектът Е-София беше едно истинско приключенско предизвикателство и едновременно с това едро незабравимо пътуване.
.: Как се роди идеята? Каква е Вашата цел?
ЯТ: Финансиран от програма "Култура" на Столична община, проектът даде възможност на най-широк кръг от хора да се докоснат по един необичаен начин до миналото на нашата столица. Идеята е именно знанието за историята да достигне до аудиторията чрез нови средства, не да се четат туристически брошури, не да се слуша екскурзовод. Основната цел на това начинание е да се надникне зад историята на сградите и местата в София с мозайки от снимки, викторини, лабиринт от любопитни факти.
.: Колко души се включиха в семинарите?
ЯТ: Във всички 96 часа семинари от началото на проекта се включваха различен брой хора. В някои от тях бяха повече, в други – не толкова, но интересът беше траен.
.: Какви хора се включват в инициативата по отношение на възраст, стандарт на живот, образование? Какво ги води?
ЯТ: Включиха се хора от различни възрасти и с различно образование, както и от различни държави. Най-малкият участник беше на 7 години, а най-възрастният – на 65 години. Интересното, е че някои имаха много силна мотивация, като например да се съобразяват с часовата разлика за участниците от Виена, които имахме. Това, което доставяше най-голяма радост, беше приятелската атмосфера, която се създаваше между новосъздадените приятелства въз основа на интереса им към историята на нашия град.
.: От какво най-често се интересуват "туристите", за какво питат?
ЯТ: Най-честите въпроси бяха свързани с това как е изглеждал преди градът, постоянно сравнявахме какво се е променило, какво е имало на даден булевард, какво е било облеклото на минувачите, как се е променил обликът на София през вековете.
.: А какви пропуски намират те в познанията си за столицата?
ЯТ: Попълването на знанията за столицата беше под формата на дискусии и диалози, чрез образователни активности и кратки видеозаписи, което доставя радост от научаването, без то да бъде формално представено. Акцентът беше по-скоро върху емоционалното учене чрез преживяване. Често любопитно за участниците бяха етапите на трансформация на сградите или пък промяната на предназначението им през годините.
.: Могат ли виртуалните пътешествия да заменят реалните? С какво ги превъзхождат? А кои са техните недостатъци?
ЯТ: Виртуалните пътешествия трудно биха заменили едно истинско "гмуркане" в морето на историята, но предимствата във виртуалното пространство са редица – както може да се чуе и прочете, може и да се конструира една собствена визия за града. Дори бих казала, че първо е виртуалното пътуване, което "печели" своите "реални" туристи да тръгнат към София. Особено голямо предимство обаче е възможността само за час човек да се озове в града, докато самият той да е на работното си място или на километри далеч от него. Недостатъкът, който би могъл да се посочи, е само по отношение на техническите условия, ако няма електричество или интернет.
.: Каква е следващата стъпка на екипа?
ЯТ: Основна задача на екипа на проекта е да разшири своята дейност и вече придобитият опит да се насочи към доразвиване на модела на "виртуално пътуване" в реално време. Надежда за бъдещи инициативи е разговорът ни с музеите, които да отворят вратите си за всеки училищен клас, без учениците да излизат от класната стая, без да се изминават километри, а образователното посещение да бъде също толкова вълнуващо и живо.
